Център на хазарта щеше “да съблича” европейци и американци.

Kняжево щеше да е българското Монте Карло, ако беше станало център на хазарта. Комарджии от цял свят щяха да оставят парите си в софийския квартал. Сериозен приход в националния бюджет, който винаги е страдал от недоимък.

Такъв проект е имало в края на XIX век. Негов автор е Георги Желязкович. Родом от Свищов, той завършва финансови науки в Париж. Изготвя устава на Българската народна банка и е неин първи управител. През 1881-1882 г. е министър на финансите в два кабинета.

Своите кроежи Желязкович споделя с Константин Иречек, който хроникира: “Зевзеклиците” на Желязковича за основаването на рулетка a la Монте Карло в Бали ефенди, цяла Европа би се стекла, огромна печалба, българите би събличали европейците и американците.”

Бали ефенди е днешното Княжево

Така се е наричало селището по време на игото. В империята хазартът е бил забранен, упражнявал се е нелегално.

През 1852 г. “Цариградски вестник” съобщава: “Сюлейман паша строго заповяда никой да не играе книги по чершиите, кафенетата и други общи места. Он сообщи тая заповед чрез едно меморандом на консулите и християнските и еврейските началници, за да известят всякаго.”

“Книги” викали на картите за игра. През 1874 г. българското издание на The Levant Times пише, че митническите власти са конфискували карти на стойност 10 000 лири.

Пратката дошла от Виена. В попа служителите разпознали лика на Сюлейман Великолепни, а във валето - сина му Селим Втори.

В свободна България комарът вирее на воля

Не минава събиране, без да се разиграват пари. Константин Иречек е документирал порока в дневника си. Обикновено телеграфно е отбелязвал: “Депутатски комар у Радак. Проиграват се там големи суми.” Има и разгърнати записки, като тази от февруари 1882 г. Соаре у Спас Константинович. Отбрано общество, напъни за светски маниери. “Оживено, смях и приказки, пълен салон, а в Спасената стая страшен комар, та дрънкането на парите се чуваше чак на улицата”, пише чешкият историк.

И по-нататък: “Приблизително след 3 ч отидох да спя, понеже по-голямата част от обществото се беше разотишла. Обаче говоренето и звънтенето на парите не ме оставиха да спя.

След два часа пак се облякох и излязох. В Спасовата стая Икономов, Хранов, Спас, Увалиев, двамата доктори Золотович и Исидор страстно обожаваха бога на хазартните игри; бакара, chemin de fer (вариант на бакарата) и пр. са сега добродетелите на българската интелигенция...”

Страстен комарджия е бил Петко Каравелов. “Петко кипваше - разказва съпругата му, - караше се и когато (на втория или на третия ден на Великден) захвърли картите в лицето почти на партнера си Утин или Кочановски (които аз от дън душа възневидех), тихичко се измъкнах от стаята.”

Тя си стяга багажа и само тържественото обещание на мъжа й, че ще остави картите, я разубеждава да не го напусне.

Стефан Стамболов също бил пристрастен

Той учи изкуството на хазарта в хъшовските времена преди Освобождението. Влашките кръчми били обиталища на професионални играчи, които събличали “до голо” всеки аджамия. В тази среда Стамболов се изгражда като голям майстор.

“Комарджия първо качество бе Ст. Стамболов - свидетелства очевидецът Добри Ганчев. - Играеше на всички игри, с всякакви хора: бедни, богати, без разлика на положение. Щом имаш да сложиш, заповядай! Играеше по цели дни и денонощия.”

От висотата на премиерското кресло той налагал волята си в компанията.

“Тероризира играчите - продължава бай Добри, - не може кой когато ще да спре играта, да напусне игралната маса, особено ако е спечелил, а пък банкеринът, т. е. Стамболов, е загубил. Ще играеш, догде си загубиш парите. Д. Греков, Вилек, Кауфман трепереха от него.”

“Деца имам бе, Стамболов, какво искаш от мене?", изстенал веднъж външният министър Димитър Греков. Стамболов затиснал с ръка хвърлената карта и обявил залог от десет хиляди лева. Спечелил!

Играчите посрещат с възторг строежа на Княжевското казино. През ден хващат конския трамвай от София до предградието и броят до кой ред тухли са стигнали майсторите.

“Седмият свършиха, почват осмия!”, святкали очите на комарджиите

По-късно специално за казиното е пуснат електрически трамвай, който спирал до самата сграда. Пристрастените скачали от вагона и се шмугвали в обиталището на порока. Там далеч от домашни очи редели карти, търкаляли зарове и въртели рулетката. Тя е доставена от странство, със златна врътка, елмазено топче и седефена номерация.

Липсва обаче реклама. Никой в Европа и отвъд океана не знае за Княжевското казино.

Европейците продължават да наливат пари в Монте Карло, а американците чакат да се легализира хазартът в Лас Вегас. Това се случва чак през 1931 г.

Родната конкуренция също е силна. В столицата отваря двери Градското казино, други игрални заведения никнат като гъби. “Един от тия домове бе на улица “Леге” - сочи журналистът Христо Бръзицов, - на най-горния етаж, над кабаре “Император диле”. Възкачването ставаше с асансьор, а слизането - често на четири крака. Елегантен лакей ви отваряше вратата, но същият той, след като сте загубили и сте се натряскали от мъка, ви “изпровождаше” до вратата."

“Разиграваше се бакара, шмен дьо фер, рулетка”, изброява Бръзицов.

Той бил редовен клиент на Градското казино. Когато поспечелвал нещо, актьорът Никола Балабанов бързал да го дръпне: “Христо, таман си събрал за един хубав моабет, хайде в “Дивите петли”! Да знаеш какво вино са пуснали от вчера!”

Това е след Първата световна война, когато България потъва в заеми, за да плаща огромни репарации.

Европейските банки искат гаранция за кредитите и през 1923 г. внушават на правителството да въведе Закон за облагане с данък и такса хазартните и за развлечение игри.

Вместо да пълнят държавното съкровище, постъпленията изтичат зад граница. Част от парите логично прибират чиновниците, натоварени с вземанията.

През 1926 г. финансов министър става Владимир Моллов

Той е един от най-вещите ни юристи. Завършил е Московския университет, специализирал е в Париж, Хале, Лайпциг, Виена и Торино. Познава в детайли правното положение на хазарта в Европа.

Моллов уволнява корумпираните чиновници и въвежда нова патентна система, която пуска бариера пред хазартния бизнес.

По 700 000 лв. всяко тримесечие трябва да броят комарджийниците, нарежда министърът. Ефектът обаче е слабоват, игралните заведения продължават да се множат.

Тогава Моллов обмисля тройно увеличение на сумата. И 2 100 000 лв. няма да уплашат хазартните босове, съмнява се обаче финансистът.

Нужен е нов закон! Той е внесен в Народно събрание, на 17 май 1928 г. е приет по принцип на първо четене, а на 26 декември започват дебатите. Става ясно, че през 1928 г. в страната са разиграни 59 300 000 лв.

От тази сума държавата е прибрала само около 9 600 000 лв. С изключение на Княжевското казино комарджийниците са акционерни дружества, открити с чужди финансови инжекции. Пет-шест иностранци прибират лъвската част от печалбата, а тридесетина българи си разделят трохите.

“Нека възпитаваме нашите хора на добро, а не да ги учим на разврат!”, провиква се на горещото заседание земеделецът Георги Марков.

“Откриването на заведения за хазартни игри в страната е забранено. Съществуващите хазартни заведения се закриват без право на обезщетение”, отсича новият закон.

Глоба от 1 000 000 лв. и затвор до 1 година предвижда той за отваряне на хазартен бардак.

От 20 000 до 500 000 лв. пък ще се бъркат съдържателите, които нелегално въртят комар в локалите си. Същото е наказанието и за играчите на открито.

На 27 декември 1928 г. с рядко единодушие за нашия парламентаризъм депутатите приемат драконовския закон. Царят го утвърждава, документът е публикуван в “Държавен вестник”, пуснато е окръжно за прилагането му.

Княжевското казино пуска кепенци. Убита е мечтата столичният квартал да стане второ Монте Карло. Ако не в Европа, поне на Балканите.

Полезни съвети от "Устав на покерджиите": Ако си ял бой, недей да си оттушваш на жената и децата"

Устав на покерджиите” е уникално издание, появява се в София през 1933 г. Срещу 30 лева тогавашни пари клиентът е можел да си го набави от улица “Веслец” 14. За онези, които в момента са “на каре”, е предвидена доставка чрез телефони 63-84 или 57-50. Помислено е за всичко!


Уставът е подписан от легендарния американски картоиграч Ели Кълбертсън (1891-1955). Той е учебник за начинаещия, наръчник за професионалиста и рядка находка за библиофила.
Обявено е, че на 21 февруари 1934 г. в столицата на България ще заседава Първият покерджийски конгрес. На високия форум г-н Марко Тотев ще води делегация  от 722 късметлии

Кълбертсън ще изнесе доклад на тема “Който постоянно губи, трябва ли да играе?”.
Ето няколко полезни съвета от това колоритно издание:
Когато сядаш да играеш покер, очисти душата си от всички добродетели и провери съдържанието на портмонето си. Ако имаш партньори и дами, не се показвай салонен кавалер, защото в покерджилъка кавалерството е изключено.

Провери жетоните си, преди да почнеш играта. Прегледай внимателно картите да не би по тях да има малки, мъчно съгледаеми белези или резчици, защото и в покера, както в политическите партии, има отцепници, които забравят, че и в най-непочтената игра (по същество) може да се играе най-почтено. Знай и не забравяй едно: в покера най-сигурно и лесно можеш да провериш почтеността на хората, с които играеш.

Неприятно е да тургаш жетоните си в джобовете, когато печелиш, нека си стоят пред теб на масата.

Някои играят и със свободен реланс (италианска система), тоест може да се увеличи сумата произволно. Но тоя реланс е за отчаяните покерджии, които ядат бащино наследство. Ние съветваме нашите играчи да се пазят от тоя реланс като дявола от тамян.
Шмекерът при бъркането на картите се старае прикрито да си нагласи най-отдолу тройка и като раздава картите, за себе си незабелязано тегли от долните карти. Редовното сечене на картите отстранява такива пъклени планове.

Един съвет към блъфаджиите: блъфирай на големи суми, смело и без много бавене, но пази се (ако имаш късмет) да не блъфираш каре с един чифт от риги или с пет разни карти срещу някой, който има тройка или някоя по-силна карта.

Кент-флош роял се случва много рядко и когато се получи, всички покерджии го посрещат с възклицание. Ние предлагаме в такъв случай да се става на крака.

Пушачите играчи да бъдат внимателни при слагане запалените цигари в пепелниците, защото според официалната статистика само през 1932 год. в София са прогорени 97 654 покривки; в Плевен 2% повече, а в гр. Ст. Загора един играч не само че е запалил покривката на масата, но толкова много бил увлечен в покера, та си прогорил и ръкава на палтото и след това от изгаряне се поминал.

Върнеш ли се вкъщи, ако си ял бой, недей да си “оттушиш” на жената и децата. Те не са виновни.