Твърди се, че в България проблем с регистрацията на фирма вече няма, защото основната реформа приключи преди години с прехвърлянето на процеса от съда към Агенцията по вписвания и с намалението на минималния капитал при регистрация на ООД и на таксите. Въпреки че напредъкът е наистина забележителен, най-вече поради абсурдната процедура преди реформата, все още регистрацията на фирма от самия собственик у нас отнема минимум 4-5 дни, струва в пъти повече от минималния изискуем капитал от 2 лева, а част от стъпките са напълно излишни.

За да илюстрираме липсата на смисъл в част от процедурата, стажант в ИПИ измина целия път съвсем сам, водейки си дневник. Изводите са:

  1. Веднага е възможно намаление на броя процедури за регистрация на ООД;
  2. Веднага е възможно целият процес да се съкрати до 2 работни дни;
  3. Веднага трябва да се премахне изискването минималният капитал да се внася;
  4. Задължително е Агенцията по вписвания да има кратко, но изчерпателно описание на цялата процедура, независимо че някои от стъпките не са от нейната компетенция.

Дневник за регистрация на ЕООД

Ден 1
Онлайн проучване

Търсенето на информация за процедурата по регистрация на компания започва от интернет, където могат да бъдат открити десетки сайтове, които предлагат правна консултация срещу фиксирана сума, безплатни съвети за регистрацията и т.н. Това, което липсва, е официален сайт на администрацията, който да дава информация за регистрацията на фирма, като изключим предложенията на Гугъл за сходни търсения, сред които се появява Агенцията по вписванията (АВ). Информацията е „постна” – вписването се извършва чрез подаване на заявление по образец, но няма информация дали това е единственият необходим документ.

Агенция по вписванията
Влизам в новата сграда на АВ и се нареждам на опашката за вписване в Търговския регистър. Когато най-накрая стигам до гишето, там ме посреща заповед РД-01-10-002 от 2013 г., която гласи, че служителите на АВ не могат да дават консултации по попълването на заявленията. Въпреки това решавам, че нищо не пречи да попитам за съвет кои документи да попълня първо и къде да ги предам. Отговорът е “Тука не са правни консултации, момче!”. След множество допълнителни въпроси от моя страна разбирам, че първо трябва да подам заявление за запазване на името на компанията, след това да се създаде набирателна сметка в банка и след това да бъде подаден и формуляр А4. Впоследствие става ясно, че не е било задължително да запазвам име на компанията, но не и преди да платя 50 лв. за това удоволствие.

Плащанията се извършват в близката банка, което става ясно от разлепените навсякъде информационни табели, но няма информация за това каква сума трябва да бъде внесена. Тази информация получавам след като изчаквам реда си на нова опашка. Служителите в банката са достатъчно услужливи и ми обясняват, че трябва да бъде открита набирателна сметка (срещу такса), в която трябва да бъде внесен минималният изискуем капитал от 2 лева.

Банката
Откриването на набирателна сметка е най-лесната част от цялата процедура по регистрация на ЕООД. Това става срещу учредителен акт, решение на общото събрание (в интернет има примерни бланки за попълване), минимален капитал от 2 лв., такса към банката от 10 лв. и първоначална сума за захранване на сметката - 50 лв. У мен се поражда следното недоумение - защо задължението ми за внасяне на минимум 2 лв. капитал се превръща в общ разход от 62 лева?

Ден 2
Агенция по вписванията

С бележката от банката за внесения капитал, вече попълненият формуляр А4 и бележката за платената държавна такса от 110 лв. се връщам в АВ, къде ме посрещат със “Само с тия документи ли ще регистрираш фирма, момче?” и “Вземи прочети Търговския закон”.

Прибирам се, за да прочета закона, но това не ми създава усещането за повече знание по темата. Връщам се към вече изпробвания метод – търсене в интернет, където намирам безплатна и подробна информация на страницата на http://pravatami.bg/2780/. От там разбирам, че имам част от документите, но не всички. Изтеглям следните декларации: по чл. 141, ал. 8 от Търговския закон; по чл. 13, ал. 5 от Закона за Търговския регистър; по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър; по чл. 142 от Търговския закон; и такава за образец от подпис. Докато ги попълвам, си мисля колко време съм спестил като не съм се заровил в Търговския закон и Закона за Търговския регистър. След това заверявам образеца от подпис при нотариус, за което плащам такса от 6 лева.

Ден 3
Агенция по вписванията

За трети път се връщам до АВ, където приемат документите и ми дават входящ номер, с който мога да извърша проверка в сайта на Търговския регистър. Предупреждават ме, че е възможно да получа указание, което трябва да бъде изпълнено в срок от три работни дни - в противен случай губя държавната такса и процесът трябва да започне отново. За първи път в целия процес някой от администрацията ми казва, че ще получа повече информация за това, което трябва да направя.

Ден 4
Указание

Получавам указание, че трябва да представя нов учредителен акт с пълния адрес на управление.

Ден 5
Агенция по вписванията

Отново съм в АВ, където представям изисканата информация и един час след по-късно моята фирма е вписана в Търговския регистър.

Равносметката

Много загубено време, което можеше да бъде спестено, ако на интернет страницата на АВ имаше подробната информация, която намерих на страницата на pravatami.bg. Не става ясно защо съм задължен да внеса минимум 2 лв. капитал в банка при положение, че това е свързано с допълнителен разход от 60 лв. Още по-неясно е защо никъде няма информация за възможността да подам документите до АВ по електронен път, което би ми спестило 55 лв. Но, може би, най-фрапиращо е следното: от АВ отказват да ми дадат информация за всичко друго, освен за документите, които са свързани с плащането на такси – набирателна сметка в банката, заявление А4 и заявлението за запазване на име на компанията. Последното дори не е задължително! Същевременно не можаха да ми кажат, че са ми необходими още 6 други заявления, които обаче не са свързани с плащането на такси, или поне не на АВ.