Ще го видите навсякъде в британския мегаполис – при политиците от върха, при българите, в администрациите, в благотворителните организации, при болните от "чумата" на века, при имигрантите, а това понятие той не приема. И ако въпреки неимоверните му ангажименти искате да поговорите с него, или потърсите някаква помощ, той ще се обърне с широка усмивка и ще намери време и за това, без намек за отегчение или следа от умора.

Той е Нишан Джингозян, роден през септември 1968 г. във Варна, от 15 години живее в Лондон, а от няколко години е и британски гражданин.

Завършил е екология и опазване на околната среда в Техническия университет във Варна. Мечтата му е да направи още една магистратура, но в Лондон, защото е убеден в перфектното образование там. Представителството на "Фолксваген" у нас, където работи след дипломирането си, забелязва амбициозния млад човек и му предлага частично спонсорство.

"Така се озовах тук. Кандидатствах в Кингстън юнивърсити и така започна животът ми във Великобритания – без познати, без жилище в началото. Направих магистратурата си по мениджмънт на околната среда, това беше свързано отчасти с работата ми във "Фолксваген". Успоредно с ученето работих с най-голямата организация за превенция на болестите, предавани по сексуален път", разказва Нишан в интервю за БГНЕС. Там е ангажиран в отдела за работа с имигрантите, които са ХИВ-позитивни. "Беше много трудно, Лондон е огромен, много скъп и динамичен град с невероятна конкуренция. Много труден период бяха тези 2 години. След това получих фул-тайм позиция в Терънс Хигинс Тръст – най-старата британска благотворителна организация, която работи в сферата на превенцията на СПИН и ХИВ. Това ме удовлетворяваше, останах там около 5 години. След това получих работа в NHS - Националната здравна система на Великобритания, сега са последните ми дни тук", допълва той. Преди два месеца кандидатства и получава нова работа – ще отговаря за програмата за обществено развитие в кметство Брент, което е един от най-големите райони на Лондон. Този отдел се създава сега и ще работи в три посоки – безработица, езикови умения и човешки права. В тази част на северозападен Лондон са концентрирани огромната част от емигрантските общности, по официалната статистика на територията на кметството се говорят 220 езика. "Явно поради тези обстоятелства управата е избрала въпросните три приоритета – голяма част от хората не говорят английски, поради което нямат и квалификация, и нямат и работа, т.е. никакъв шанс за интеграция. По време на интервюто за работата аз попитах с какви инструменти ще разполагам, ако спечеля позицията. Нали идеята на тази програма е да привлече тези хора, да ги мотивира за участие в нея, а те трябва да бъдат информирани за намеренията на кметството. Едно е да имаш желание, друго – да имаш база. Огромно е предизвикателството, но успях сред 400 кандидати от последния тур", коментира Нишан. Той ще ръководи и отговаря за цялата програма, и е наясно, че ако нещо се провали, ще бъде първият виновник. Започва на 24 август с екип от 25 души, част от тях вече познава, 80% са новаци, но повечето имат опит в сферата на човешките права. Над 50% са чужденци, доминират тези от Западна Европа, има двама млади хора от САЩ, момиче от Австралия. Бюджетът на програмата е 6 млн. паунда годишно, като всяка година ще се актуализира, според него това е нормален, не особено голям бюджет. "Отпуснат е от правителството, което не е за вярване, тъй като консервативният кабинет провежда политика на стриктни икономии, което доведе до масови съкращения в държавния сектор. Очевидно са преценили, че проблемът с имигрантите в тази част на Лондон е много голям, за да предоставят тези средства", казва Нишан.

Запитан имало ли е някакво разочарование като част от мотивите му да замине в чужбина, той уточнява, че само амбицията да получи добро образование именно във Великобритания го е подтикнала към това решение. "Аз съм разочарован в момента от ставащото в България, макар преценката ми да е от разстояние 3 000 км и е на базата на новините, които всеки ден чета в интернет. За съжаление, всеки път, когато се прибирам у дома, не виждам някакъв прогрес – построени някакви молове… и хора, ровещи в боклуците за остатъци от храна. Мисля, че страната ни не се развива в правилната посока – огромна безработица, отчайващ брой на хора, търсещи храна в контейнерите, липса на всякаква социална политика. Държава, в която около 700 000 българи, без да уточнявам, че са цигани, това много ме дразни в българската медия – та тези хора са неграмотни, това е страшно. През 2015 г. в една силно конкурентна среда държавата ни е без бъдеще с подобни статистики! Армията от неграмотни хора у нас е абсурдна катастрофа, но България ги произвежда. Да прибавим към тях и голямата част от учениците до 8 клас, които не разбират какво им се преподава, това е страшно", коментира Нишан родната картина. Освен всичко, сравнява стандартите на живота на британските и нашите пенсионери. "Родителите са зависими от децата си в чужбина, от техните помощи, за да оцеляват физически. Ако няма такава подкрепа отвън, те умират. Ето защо моите разочарования дойдоха късно, преди да отпътувам, базата ми за сравнение бяха Варна и София, нямах опит", коментира успешният българин в интервюто пред БГНЕС.

Мечтата за доброто образование беше ли придружена с намерението да се завърнеш в България, питам го. Разбира се, нали бях подпомогнат от българските ми работодатели, казва, но после плановете се провалили. В Лондон животът е адски динамичен, човек трябва да развие способността да грабне възможността, изпусне ли я, тя е изчезнала вече. Факт е, че пътят ми се разви не по плановете, но не съжалявам, признава той. Не може всичко да е било по мед и масло, признай си, натъртвам аз. Не е било, особено през първите 2 години. Във Варна е имал семейството, родителите, социалния живот, собствено жилище и кола, но е загубил всичко това. "Попадаш в чужда среда и държава, нямаш контакти и приятели. Нямаше начин да не работя и уча едновременно, беше борба за оцеляване. Работех в Източен Лондон, живея в Северен, а университетът е в Западен, разстоянията са много големи, по 2 часа с влак. Стоял съм и гладен, имаше един период, когато за седмица съм разполагал с 1 паунд за храна и нямаше от кого да заема пари, а поради гордостта си не се обаждах в България да ми пратят. В такива случаи влизах в най-евтината хранителна верига и си купувах консерви боб от 7 пи с ужасно качество. Този боб беше за закуска, обед и вечеря. Спомням си и как 4 денонощия не бях спал и минута, защото освен работата имах и изпити. Бях си купил стек с "Редбул" и с това преживях тези безкрайни часове. Трудни моменти, но когато човек има амбиция и цел, ги преодолява", спомня си Нишан отминалите тежки дни. Той познава обаче хора с амбиции, но те според него са разхвърляни, нямат цел. Лондон е градът на неограничените възможности, но ако имаш добро образование и какво да предложиш, и си последователен, дори 100 пъти да си се провалял по интервютата, на 101-ия няма как да не успееш, подчертава "рецептата" с неизменната си усмивка. "Може би имам ангел-хранител, защото професионалните си цели постигам съвсем сам. Имам и личен живот, разбира се, а с професионалния са като скачени съдове – ако в личния си нещастен, не зная как би постигнал успехи в професионалния, винаги нещо ще ти липсва, и обратното. Колкото и да си реализиран професионално, щастието от семейството, приятелите, социалната среда е друга емоция", казва Нишан Джингозян.

Българската общност основно е концентрирана в Лондон и наброява около 100 000 души, има доста приятели – едните са от години в града и живеят добре, други идват, подгонени от неволята, но успяват да се устроят. Той никак не обича понятието имигранти, това са граждани на ЕС, в това число и българите във Великобритания. Повечето нашенци, пристигнали преди 5-6 г., бързо се ориентират и намират свободните ниши, а връзките между тях са много силни, помагат си взаимно. Има няколко български вестника в Лондон, както и Български културен институт, други организации и заведения. По-голямата част от хората обаче идват без нагласата да пуснат корени, а с идеята да останат за определено време, да съберат пари, с надеждата да избягат от лошия период в България и да се завърнат, коментира той.

Сега е ангажиран с организацията на една голяма среща в Лондон, свързана с референдума за напускане на ЕС, насрочена за септември заради лятната ваканция на парламента. Това обаче в голяма степен касае българите – ако Великобритания излезе от ЕС, те ще загубят правата си като граждани на европейска България. От тези 100 000 души голяма част ще бъде принудена да се завърне и ще натовари социалната система, а те със сигурност издържат още толкова у нас, разсъждава Нишан. Той е в епицентъра на кампанията, началото която й бе писмо до премиера Дейвид Камерън, което с подкрепата на Лейбъристката партия влезе в пленарна зала за дебат. Срещата ще бъде с представители на всички партии, борбата ни е да се променят условията за участие в този референдум – всички граждани на ЕС във Великобритания да имат правото на глас, уточнява Джингозян. Според него е абсурдно, че гражданите на Кипър, Малта и Ирландия ще бъдат допуснати до участие в референдума, а тези на всички останали страни от ЕС, в това число и на България, нямат право на вот. "Немислимо е през 2015 г. да разделяш Европа на едни хора с всички права и други – с никакви. Това беше и апелът ни към Камерън – всички европейски граждани да бъдат допуснати до гласуването. Надявам се да има положително развитие за всички, аз лично не съм засегнат, това, че от няколко години съм британски гражданин и не ме откъсва от България и българите в Лондон. Затова съм и доста активен – и граждански, и политически", заключава Нишан Джингозян, успешният българин в Лондон.