Може ли човек са чете произведенията на Емил Чоран или да говори за Мирча Елиаде, без да бъде обвинен в симпатии към фашизма? Приетият от Букурещ закон за паметта предизвиква оживени разисквания около миналото, с което Румъния трудно намира помирение.

Текстът, гласуван неотдавна с голямо мнозинство от парламента, забранява негационизма (отричането на холокоста), фашистките организации и символи, както и култа към лица, признати за виновни в геноцид или престъпления срещу човечеството.

Новият закон, който цели да запълни непълнотите и неточностите на първия от 2002 г., отразява по-специално участието на Румъния в холокоста, една мрачна страница, която Букурещ призна едва през 2004 г.

Според доклад на международна комисия от историци, ръководена от Нобеловия лауреат за мир Ели Визел, между 280 000 и 380 000 румънски и украински евреи, както и 11 000 цигани са загинали при режима на пронацисткия маршал Йон Антонеску в териториите, контролирани от Румъния в периода 1940-1944 г.

Румънците трябва да поемат отговорност за историята си и да приемат факта, че правителството на Антонеску е виновно за престъпения срещу човечеството, заяви за АФП Александру Флориан, директор на Института за проучване на холокоста, който е един от съставителите на текста заедно с трима румънски депутати.

Според него законът уточнява за пръв път, че "Желязната гвардия е била фашистко движение (....) и наказва разпространяването на послания от лица, изповядващи идеологията на тази организация", отговорна за много политически убийства и жестокости срещу евреите, посочи той.

В младите си години много румънски интелектуалци в периода между двете войни, като есеиста Емил Чоран и философа Мирча Елиаде, занимавал се с историята на религиите, са били симпатизанти на Желязната гвардия.

Мнозина писатели и анализатори изказаха опасения, че има риск повече да не могат да се четат или цитиран публично произведенията на двамата или на други големи имена на румънската литература.

Не искам отново да живея под заплахата за културна забрана, при която израснах по време на комунистическия режим – писа в блога си много уважаваният писател Андрей Плешу.

Не искам да ме смятат за подозрителен, нито ако чета Жан-Пол Сартр (известен със симпатиите си към марксизма), нито ако се възхищавам от таланта на Чоран, добавя той, като подчертава, че четенето на тези автори не означава, че възприемаш направения от тях спорен избор в публичния им живот.

Колумнистката на всекидневника "Гандул" Клариче Дину се опасява, че заради организирането на дебати по тези теми или дори споменаването във Фейсбук на инкриминираните от закона лица човек може да отиде в затвора. Тя има предвид "интернет полицаите", които ще следят за съблюдаването на закона.

Флориан се опитва да разсее тези страхове и отхвърля обвиненията в "цензура". Свободата да се информираш и да говориш не е под въпрос. Ще бъдат забранени само посланията с антисемитки и расистки характер и още култът към военнопрестъпниците, подчертава той.

Историкът Адриан Никулеску е доволен от приемането на този закон и смята, че запалените по историята и четенето хора няма от какво да се страхуват.

Всички цитирани в рамките на дебата произведения и занапред ще бъдат публикувани, но с критични бележки, обясняващи контекста, в който са писани, казва той за АФП, като уточнява, че подобни закони има почти във всички страни в Европа.

Откакто започна полемиката, нарасна броят на коментарите в интернет, определящи като "патриоти" членовете и симпатизантите на Желязната гвардия, главно заради противопоставянето им на комунизма.

Флориан обаче се надява, че законът ще ограничи проявите на крайната десница и ще позволи да се почете паметта на жертвите на холокоста.