Макар и трудно, култови плажове по Южното Черноморие все още удържат на бетоновата инвазия. Последните диви ивици обаче стават все по-населени от зажаднели за максимално сливане с природата летовници.

Кемпери и палатки опъват не само хипита, които са в 24-часово опиянение на плажа, а и семейства с малки деца, пристигнали от цяла България, че и от Европа край родното море. Каравана с бебешко кошче отпред и куче край тях са обичайна гледка по тези ивици.

В повечето случаи къмпингарите се познават помежду си, защото идват от години на любимото си място. Някои прекарват по цяло лято сред природата, други по няколко дни.

Компания от столицата е опънала палатки на култовия плаж Иракли. “От различни градове сме, но живеем в София. Идваме всяко лято - кой за колкото може. С всяка изминала година обаче туристите с чадърите се разпростират все по-близо до нас”, казва младо момиче. То споделя, че не би заменило бивака в Иракли и с най-скъпия хотел по Черноморието.

Широката плажна ивица и кристално чистото море в съчетание с гора поставят Иракли в първата тройка на дивите и красиви BG плажове. Устието на река Вая условно дели Иракли на девствена и цивилизована част.

Около централния вход е платената зона с шезлонги, чадъри и заведения, а колкото повече вървиш на юг, навлизаш в територията на къмпингарите.

Палатки, заслони и кемпери в девствената горичка над плажа има чак до късна есен. Обитателите са разнолики, освободени, има и доста чужденци, предимно поляци и словаци.

Единственият минус е лошият път до Иракли или по-точно липсата на такъв от разклона по пътя Бургас - Варна до плажа. Но това си има и своето очарование, защото е част от приключението. Тази тенденция се наблюдава около повечето диви места по Южното Черноморие.

Но ако Иракли е известен като хипи плажа, за който еколози се борят със зъби и нокти, то има една ивица край Черноморец, за която много-много не се говори. Това е заливът Вромос, на 13-14 км от Бургас.

Мястото не е от най-модните, но е един от вариантите за най-евтина почивка край морето. До Вромос, който от години функционира като нелегален къмпинг, също се стига по разбит черен път.

Плажът не е голям, но горичката над него предлага чудесни условия. Палатките са сгушени между дърветата и почти не се виждат от главния път Бургас - Созопол.

 Въпреки че той бе един от проверените по време на юлската акция на еколози и горски, не изчезнаха нито караваните, нито палатките.

Вромос обаче си върви с етикета “радиооктивният залив” заради изхвърлени навремето тонове отпадъци от близката мина “Росен”.

Местните от Черноморец обаче не вярват заливът да е радиоактивен и подозират, че някой по-скоро се опитва да прогони хората от едно от последните безплатни и достъпни местенца по морето. “Тук сме, защото е красиво, спокойно и безплатно.

Това за радиацията не е вярно. Било е едно време”, убеден е мъж от Ямбол, който спокойно се препича на плажа.

Заливчето е пълно с деца, защото морето е плитко и удобно за къпане. Мястото се намира близо до древната крепост Акра - една от забележителностите на Черноморец. Според археолози крепостта е основана малко след Троянската война. Крепостните стени са масивни, с бойни кули, които са запазени.

При разкопки през 2012 г. бяха открити останки от жилищни и стопански сгради от ранно-византийско селище - част от тях на сушата, друга в морето. Сред най-ценните находки е монета с лика на император Маврикий Тиберий, изсечена през 590 г.

“В морето е пълно с артефакти, мъжът ми редовно намира части от амфори, заплетени в рибарските мрежи”, казва Елена от Черноморец, стопанка на малка рибарска хижа. Там винаги може да се хапне прясна рибка и салата направо от градината.

Плажът пред рибарската хижа край Акра също е едно от местата, където може да се опъне палатка за няколко дни. Мястото е девствено и красиво.

От другата страна на Черноморец - по стария път за Созопол, се намира едно от култовите места по Южното Черноморие - рай за сърфистите и сборен пункт на столичната бохема.

Това е плажът на къмпинг “Градина” около прословутия “Баш бар”. Доскоро пътуването до “Баш бар” също беше истинско приключение, но това лято започна ремонт на отсечката, който все още не е приключил.

В горичка срещу плажния бар има палатков лагер, а малките платнени къщички се дават под наем. Въпреки че в пиковите юли и август “Градина” става една от най-оживените ивици, все още минава за дива заради липсата на хотели и строителство наблизо.

По разбит път се стига и до красивия плаж Корал между Царево и Лозенец, който конкурира Иракли по девствена красота, но за съжаление, и по апетити от мощни компании с проекти за нови ваканционни селища.

Изумрудено море, ситен топъл пясък и разкошна гледка към просторен залив - това е Корал, оценен от стотици почитатели на природата. В гориста местност до плажа има цяло селище, макар и незаконно, изградено от къмпингари, палатки са разпънати и на самата ивица.

Тук идват и много любители на сърфа, които изполвзат вечерния морски бриз.

Не лучайно плажът на Корал бе сред проверените при акцията срещу нелегалните къмпингари. Той трябва да стане първият екоплаж в България, но все още тече процедура за избор на концесионер. Идеята е на ивицата да има по-малко капанчета и повече свободна зона за плажуване, а временните обекти да са направени от екоматериали.

С пощадена природа все още е и плажът на устието на р. Велека в Синеморец. За мнозина това е най-красивото кътче по родното Черноморие. Ивицата е просторна и чиста, а присъствието на реката само на ръка разстояние я прави уникална. Много от летовниците комбинират плажуването с риболов или разходка с кану по Велека, любувайки се на жълти водни лилии, които са сред забележителностите в района. На този плаж може да се види как местен пастир води крава на водопой в реката, след което оставя добичето спокойно да се разхожда по пясъка. Гледката е провокация за чуждите туристи, които не пропускат да я заснемат.

Времето там сякаш е спряло, а сетивата едва смогват да възприемат цялата красота наоколо. Преживяването няма нищо общо с непрестанната глъч, тълпите по крайбрежните алеи и суетнята около хотелите в модерните морски курорти.

Влюбени си направиха артбивак на Пясъчната коса край Поморие

Бивак на плажа, в който да посрещнеш изгрева, да прекараш деня под слънчевите лъчи и да се изкъпеш в морето по залез. Това вероятно е мечтата на много българи, които копнеят да захвърлят оковите на ежедневието и да се отдадат на заслужена почивка, и то сред природата.

Двама влюбени - Зойка и Иван от София, вече са осъществили мечтата си, превръщайки мъничка част от Пясъчната коса в Поморие в свой летен дом под звездите. Бивакът им, на който екипът ни случайно попадна, впечатлява с фантазията и любовта, които двамата са вложили, за да го създадат и направят уникален. Това не е просто място за живеене, а артистичен дом под открито небе.

Всяка мидичка, рапанче или друго морско украшение е сложено на точното място, в подходящата форма. Изсъхнали дървета, усърдно събирани от ивицата, допълват впечатляващия вид на бивака.

Парчета морска пяна, изхвърлени от морето, умело са превърнати в различни скулптури. Към тях са добавени дървени елементи с причудливи форми, наподобяващи индиански амулети.

В центъра на бивака двамата влюбени са поставили жълто съоръжение - нещо като кула, изхвърлено вероятно от морето. Встрани от него има облечена с дрехи фигура от дърво, която напомня на куклата от някогашното студентско предаване “Ку-ку”.

Зойка и Иван обаче са се сблъсквали с недоброжелатели, които са им отмъквали част от вещите в бивака. Затова на жълтата кула е написано послание:

“Това е бивакът на Иван и Зойка. Изграден първоначално през лето 2013, той стана обичана местна забележителност. Неизвестен злодей му посегна и го разруши. С любовта на Иван и Зойка бивакът беше възстановен дори още по-красив пролетта на 2014 г. Не вярваме посегателството да се повтори, но за всеки случай викнахме шаман заклинател, който нарочи тежко проклятие за всеки, дръзнал да руши или поврежда бивака. Свързано е със сексуалността на вандала или по-скоро с липсата на такава... Не забравяйте, че бухалът пазител вижда всичко...”

До бивака на влюбените не се стига лесно. Той е навътре в Пясъчната коса, поне на километър и половина след плажа, обитаван от туристите.

Поморийската пясъчна коса е изключително красиво и диво място, в което морето и езерото са от двете страни на тесен път. Гледката е невероятна, а местността е любима за кайт сърфистите заради подходящите климатични условия.

Плажът на Поморийската коса е любим и за нудистите, които се усамотяват между тръстиките на брега на езерото или на широката плажна ивица.

Мястото е предпочитано и от много руснаци с апартаменти в Поморие, които си правят безплатни спа процедури с кал край езерото.

Там могат да се видят цели фамилии, намазани с кал, които се препичат край езерото и после се къпят в морето.

Алепу посрещна сватбари в палатки

Младоженци избраха дивия плаж Алепу между ваканционните селища Дюни и Св. Тома край Аркутино, известен като шофьорския плаж, за да отпразнуват сватбата си. Това стана броени дни преди кметът на Созопол да опита да затвори пътя за автомобили и да изгони къмпингарите от плажа.

Теодора от София, която е куклена актриса, и бургазлията Мирослав наредиха палатки за гостите си и пренощуваха на брега.

“Пускахме светещи фенери, имаше заря, беше невероятно преживяване”, споделя булката. Теди е била на палатка на същия плаж миналото лято и там срещнала Мирослав.

Ивицата е предпочитана за летни биваци.

Там обичайна гледка са караваните с френски, унгарски и полски регистрационни номера.

Мястото е забележително - от едната страна на пътя е плажът с пясъчните дюни, а от другата - блатото Алепу, което е природна забележителност.

В края на юли около плажа Алепу избухна напрежение, след като кметът на Созопол затвори пътя и постави заграждения. Последва бунт на къмпингари от района, които бутнаха оградите. Скандалът се разрастна, тъй като созополският кмет Панайот Рейзи отново постави загражденията. Те бяха махнати за втори път след намесата на премиера Борисов, а природозащитници организираха протестно шествие.

Официалното становище на общинарите бе, че затваряйки пътя, ще пресекат нелегалното къмпиране и ще опазят природата. Аргументът им - пясъчните дюни и блатото Алепу са защитени природни територии. И още - по пътната отсечка стават катастрофи, а морето на неохраняемия плаж взема много жертви.

Противници на идеята мястото да стане пешеходна зона обаче контрират с това, че нито удавниците са толкова много, нито катастрофите, а пък защитената територия не е там от вчера..

“Опитват се да ни вземат един от последните диви плажове, на който нямаше билетчета, бариери и други форми на рекет, оплакват се бургазлии, които от години предпочитат плажа Алепу пред останалите.

Местни подозират, че отнемането на един от последните диви плажове може да е свързано с бъдещи инвестиционни намерения. Кметът на Созопол обаче е категоричен, че край блатото Алепу няма да се строи.

В крайна скметка пътят до шофьорския плаж остава отворен, но само до края на сезона. След това започва ремонт и най-вероятно догодина мястото все пак ще бъде пешеходна зона. В нея ще се разхождат най-вече почиващите във ваканционните комплекси Дюни и Св. Тома.

Колиба от клони при устието на Ропотамо

Импровизирана колиба от сплетени дървени колове откриваме на друг изключително красив и див плаж - този на устието на река Ропотамо край Аркутино. Островърхата къщичка е на едно от по-малките плажчета встрани от мястото, където реката се влива в морето.

Там природата е невероятна, морето - суперчисто. Ивицата обаче е част от резервата, което прави бивакуването несъвсем желателно.

Прекрасният малък залив Св. Параскева, който е близо до устието на Ропотамо - на около 2-3 км, също е идеално място за уединение с природата. С кола се стига до бариерата на пътя, след което се тръгва пеш през гората. Има и втора пътека през гората откъм тракийското светилище Беглик Таш край Приморско.

В залива има останки от църквата “Св.Параскева”, която според историци е била опожарена от турците. Около храма са открити следи от други постройки и част от аязмо.

Ако за първи път посещавате залива, ще се изненадате от каменния град на плажа. Върху пясъка и скалите на брега са наредени десетки форми от камъни в стил rock balancing (балансиране с камъни). Според някои това е просто арттечение, но според други идва от дълбока древност и кореспондира с търсенето на баланс между духовното и материалното.

Заливът Св. Параскева е обвит в мистика и легенди за пиратски кораби, кръстосвали морето пълни със съкровища.

Красивият Аркутински плаж между Созопол и Приморско, който се намира в буферната зона на резервата, също е рай за любителите на дивото, но в най-южния му край. Той е достатъчно отдалечен от чадърите и шезлонгите на местния плажен наемател. Предпочитан е и от нудисти.