Продължавам да работя по всичките си проекти със същия хъс, както в началото. Въпреки натрупания опит, винаги когато се появи някакъв запис, филм или роля, изпитвам почти същото вълнение – Как ще се получи? Как ще се приеме? И всъщност това е най-хубавото в нашата професия.

Ако емоцията изчезне, човек трябва да се замисли дали нещата вървят добре. Това каза в интервю за БГНЕС актьорът, режисьор, певец и композитор Стефан Вълдобрев.

Макар и да сме свикнали да го виждаме в толкова различни образи, Стефан смята, че актьорството е центърът и призмата, през която прави всичко останало. Редуването на театъра и музиката пък от една страна се дължат на необходимостта му да сменя изразните средства, а от друга – това че Стефан винаги е обичал музиката и поезията. "Имам постоянна потребност да правя нещо различно, но винаги ми трябва един "малък ритник", било то от актьор, режисьор или пък от колегите, които да кажат: хайде, давай! Последният случай е с най-новата песен "Холивуд" и клипът към нея, които записах заедно с Еко, Стунджи Янкулов, Иван Лечев и Миро Иванов", разказа Стефан.

Всъщност във видеото към парчето петимата мъже изиграват със самоирония образите на амбициозни и нафукани звезди. Заслепени от суетните си мечти за блясък, лукс и слава те "крачат" към Холивуд. Внезапно обаче, спират по средата на пътя, защото виждат насреща чистия образ на самите себе си, но….от преди 23 години.

"Тази песен ми седеше в главата поне година. Всяка вечер заспивах с нея, но чаках най-точния момент да бъде завършена. А той дойде преди два месеца, когато празнувах рождения ми ден. Някой каза, че е време да запишем ново парче. Аз се съгласих и така след няколко дни "машината" се задейства, за да можем да влезем в студиото и да запишем парчето. Не съм се замислял дали рожденият ми ден в повлиял на сюжета, който ни връща назад във времето. Може би има някаква връзка, защото при такива поводи човек започва да прави равносметки", каза Стефан.

Връщайки се назад във времето обаче, той си дава сметка, че не е останало нищо от онзи революционен дух в началото на деветдесетте. Според него това не е задължително нещо лошо, защото всяко време си е с духа. "Деветдесетте бяха наистина с революционен дух, с усещането, че нещо наистина се случва и предстои нещо голямо и хубаво – с огромни територии на свобода и различни жанрове. Сега всичко е по-затворено, по-форматирано. Това ми е любимата дума на съвремието – форматирано. Просто такова е времето и аз не го отчитам като лошо или добро", обясни Стефан.

Причината за тази ситуация той отдава на факта, че сме ускорили всичко. Концепцията за нещата около нас също е различна. Тя гласи, че всичко трябва да стане на момента и да се извлече максимална печалба от това, но с влагане на минимално качество. "Така се случи във всяка една област след 2001 г. Изведнъж задъхването доведе до форматиране. Ще дам и пример: имам тениски в гардероба си отпреди 20 години. Те все още не са избелели и когато се изперат, нямат петна. Имам и тениски от миналата година, които вече трябва да изхвърля. Така е и с техниката, и с много други неща. Когато преди години даден човек беше майстор в дадена област, той искаше да създаде продукт, който да съществува десетилетия напред. Това бе мерило за качество и престиж, докато сега въпросният продукт трябва да се счупи, за да се появи нещо ново и да се вземат пари от хората", смята Стефан.

Актьорът и музикант има и наблюдения над младите си колеги. Според него те са прекрасни, много умни и наясно със себе си. В същото време обаче са поставени в контекста на форматирането, а това ги уморява и ги плаши.

За Стефан лятото се оказва доста работно. На 11 август му предстои концерт в амфитеатър "Аполония", а малко след това ще започне работа по нов албум.

За сметка на ангажиментите около музиката обаче, той ще направи кратка пауза с театъра и киното. А тя е заслужена след многобройните награди на филма "Потъването на Созопол", в който участва и Стефан Вълдобрев.