Потресаващи разкази за атомната бомбардировка срещу Хирошима преди 70 години разкриха двама оцелели японци.

Известно е, че на 6 и 9 август САЩ хвърлиха две атомни бомби над Хирошима и Нагасаки, това е първият и засега единствен случай на ядрен удар в историята на нашата цивилизация.

Такива хора в Япония ги наричат "хибакуся" (дословният превод е жертва на взрива — ред.). Те са към 80 или над 80годишна възраст. Те стават все по-малко и това поражда безпокойство, че с тяхната неизбежна смърт ще "умре" и паметта за тази злокобна трагедия. Съответно ще нарасне изкушението да се прибягва до това оръжие, макар че то може да унищожи планетата ни.

78-годишната Кейко Огура, която е била н 8 години, си спомня, че е била изхвърлена от взривната върна, от което загубила съзнание. "Когато дойдох на себе си, беше тъмно, разказва тя пред РИА "Новости". Стори ми се, че е настъпила нощ. След взривът градът беше като смачкан, сякаш някакъв гигантски крак бе стъпил върху него и го бе размазал. След това започваха пожарите по развалините на сградите. За да се спася от пожарите, трябваше да бягам върху труповете, някои улици бяха пълни с трупове. Там, където сега стоим, под краката ни лежат хора" (това е около Дома памет на атомната бомбардировка или "Атомният купол", една от малкото полусъхранили се сгради от удара, която през 1996 г. бе обявена от ЮНЕСКО за световно наследство).

Огура каза, че децата се страхували да излязат на улицата: минувачите приличали на страшни призраци от кошмарен сън. "От изгарянията на хората им бе окапала кожата заедно с месата. Болеше ги да си пуснат ръцете и затова вървяха с опънати напред ръце, като призраци, а от ръцете им висяха парчета кожа. Навсякъде се носеше миризма на изгорели коси. На мнозина се виждаха вътрешностите. Изглеждаше сякаш човек държи нещо пред корема си, а това бяха вътрешностите му", спомня си Огура.

Тя разказа още, че много бърдо се научила да разпознава мъртвите сред лежащите на улицата хора. Мухите оставяха яйцата си върху раните и под палещото августовско слънце още по обед там започнаха да пъплят личинки. Хората виеха от болка.

"Бързо разбрах, че ако човек, въпреки причиняваните от насекомите мъчения, не мърда, значи е умрял. И го показвах на възрастните, които горяха труповете".

Ето какво сподели и Сунао Цубои, председател на съвета на организациите, обединяващи жертвите на ядрените бомбардировки. "Никога няма да забравя видяното, докато търсех помощ след взрива. Срещу мен вървеше ученик, неговото дясно око висеше до бузата му. Разлюляваше се при всяка една крачка. След това кървящ мъж, от главата му стърчаха парчета стъкла. Той направи 3-4 крачки и седна на земята. Жена на около 30 години. Отначало помислих, че тя носи нещо. Това обаче бяха червата й. Тя ги държеше пред корема си. Червата се виждаха през пръстите й", с болка разказва Сунао Цубои.

Той безуспешно се опитал да извика някого за помощ, за да извади хора изпод развалините, но всички се разбягвали от него, защото "самият той приличал на призрак: съдрана кожа, откъснати уши, изгоряло лице и ръце. По черните обгорели ръце течеше яркочервена кръв. Цубои си спомня, че когато най-накрая си прибрал у дома, баба му не могла да го познае.

Смята се, че жертвите в Хирошима са между 90 000－140 000 души, а в Нагасаки между 60 000－80 000, като повечето от тях са цивилни хора.

Атомната бомбардировка над Хирошима и Нагасаки е извършена в самия край на Втората световна война. Япония е големият враг на САЩ в Тихоокеанския регион. Американските стратези решават, че ако се хвърлят в конвенционална схватка ще загинат стотици хиляди, може би милиони хора от двете страни. Тогава решават да прибегнат до новото оръжие – атомната бома. То ще доведе до по-малко жертви и ще ускори края на войната. Така поне Америка обяснява пред света защо е взела зловещото решение.

По съветско време Москва застъпваше и друго обяснения – САЩ бомбардираха с атомно оръжие Япония, за да сплашат Съветския съюз в следвоенното развитие на света.