Журналисти бяха обвинени в държавна измяна; главният прокурор беше уволнен; свидетели сме на безнравствен спектакъл на министри от правителството, борещи се да не са на огневата линия поради всеобщо възмущение. Но скандалът, който разтърсва германските политически среди, не е за безобразия или корупция, а дали малко известна страница в интернет може да публикува документи, които вече са обсъждани публично.

Това, което започна като маловажен скандал, се превърна в ожесточен национален дебат за свободата на пресата и влиянието на министри от правителството върху съдебната система. По-рано тази година Андре Майстер и Маркус Бекедал публикуваха секретни документи на интернет страницата Netzpolitik, от които става ясно, че германските тайни служби планират разширяване наблюдението онлайн за борба с тероризма и че може да бъде създаден специален екип за наблюдаване на социалните медии.

Миналата седмица журналистите съобщиха, че ги разследват за държавна измяна. "Ако главният прокурор имаше възможност да продължи по поетия от него път", писа Андре Майстер в Netzpolitik, "Маркус и аз скоро ще сме в затвора за две години".

Има национален отзвук. Заглавия пищяха, че свободата на пресата е атакувана и хиляди излязоха на улиците в Берлин в подкрепа на Netzpolitik.

Във Великобритания се правят големи новини, когато представители на парламента биват заловени, буквално, със свалени панталони – а за максимален ефект идеален, максимален ефект ако има наркотици и проститутки. В Германия защитата на информация събужда емоциите на хората.

Болезнени спомени

Това не изглежда изненадващо, когато си припомним болезнения германски опит през XX век. Агентите на тайната полиция на Хитлер – Гестапо, и на Щази на комунистическата Източна Германия шпионираха мащабно своите собствени граждани и строго контроли,dха пресата. Така че правата на лично пространство и ролята на медиите не са просто обект на академичен дебат. Хората тук са прекалено осведомени за опасностите, когато държавата стане прекалено силна.

Това завещание на историята помага за обясняване защо твърденията за американски шпионаж на Германия предизвикаха такава врява. И защо на Едуард Сноудън, който пусна информация за шпионските дейности на Америка, се гледа като на нещо като национален герой тук, особено от левите германци – много от тях незапознати с личните десни политически възгледи на Сноудън, що се отнася до ролята на държавата и социалното благополучие.

Разследването на измяна срещу журналистите от Netzpolitik е толкова противоречиво, че е само въпрос на време поради него да започнат да падат глави. В рамките само на няколко дена правителствени членове, включително вътрешният министър, министърът на правосъдието и канцлерът Ангела Меркел публично оттеглиха поддръжката си за главния прокурор Харалд Ранге, който започна разследването. И във вторник беше съобщено, че Ранге ще бъде уволнен – за първи път германско правителство уволнява главен прокурор.

Зов за разследване

Но това съвсем не слага край на скандала. Политици от опозицията призовават към пълно разследване по въпроса защо правосъдният министър и вътрешният министър позволиха журналисти да бъдат разследвани за държавна измяна. А Майстер и Бекедал държат да получат отговор дали са били шпионирани от властите. "Ние, като журналисти, които вярват във върховенството на закона, се чувстваме все едно сме попаднали в кошмар, в репресивна държава в която е възможно разследващи журналисти да бъдат шпионирани", каза Бекедал пред германската телевизия ARD. "Никога дори не съм си го представял."

Разследването за измяна сега е прекратено. Но главният прокурор Ранге обвини правителството за намеса в правни процедури. Не е приемливо, каза той, политици "да влияят върху разследване, защото предполагаемите открития може да не са политически изгодни".

Вместо да внесе яснота какво могат и какво-не да публикуват журналистите, изглежда, че случаят повдига по-големи въпроси. Какво е държавна тайна? Какво е разрешено на журналиста да публикува? И какво е въобще определението за журналист в дните на медии в интернет и социалните мрежи? Самият факт, че разследването е започнато, а след това прекратено когато нещата стават проблемно политически, не дава решение на нито един от въпросите – което означава, предупреждават критици, че е само въпрос на време да избухне още един подобен скандал.

===============

Случаи в Германия на разследвания срещу журналисти за измяна:

1962 г.: Обвинения в измяна за отправени срещу сп. "Шпигел" за публикация, която набеждава германската армия, че не е в състояние да защити страната срещу комунистическа атака. Двама редактори са арестувани. Но по-късно съд взима решение в полза на "Шпигел" и министърът на отбрата Франц Йозеф Щраус е принуден да си подаде оставката.

1982: Офисите и домовете на журналисти от хамбургското сп. "Конкрет" са атакувани от полицията след публикуването на мемоарите на бивш таен агент.

2005: Редакцията на месечното политическо списание Cicero и домът на журналист стават обект за действие на полицаи. Журналистът е написал статия за терорист, ислямски екстремист, в която са цитирани секретни документи. Конституционният съд на Германия по-късно отсъжда, че властите са действали противоконституционно.

2015: Двама журналисти от интернет страницата Netzpolitik са разследвани за измяна, тъй като публикували документи, даващи в детайли плановете на правителството за увеличаване наблюдението онлайн с цел борба с тероризма. Разследването е временно прекратено поради обществени протести. 

.........................
Коментарът е на Деймиън МакГинес и е публикуван от Би Би Си