Hа 4 август - деня, в който почина режисьорът Иван Георгиев-Гец, беше погребан друг български режисьор - Красимир Крумов-Грец. Инфаркт го покоси на 3 август, точно 44 дни преди да навърши 60 години.

От известно време Крумов се оплаквал от болки в гърба, но предполага, че е от почти постоянното му седене пред компютъра. Решава до отпочине няколко дни в с. Фазаново, където има къща. Един ден се окъпва в морето, сяда на стола и повече не става от него. Масивен инфаркт.

Красимир Крумов е роден е на 16 септември 1955 г. в Шумен. Учи френска езикова гимназия във Варна и българска филология във Великотърновския университет “Св.св. Кирил и Методий”. През 1985 г. завършва кинорежисура в НАТФИЗ. Започва като асистент-режисьор в СИФ “Бояна”, но от 1990 г. преминава на свободна практика.

Крумов беше и сценарист, писател, преподавател и член на Европейската филмова академия.

От 1994 г. преподава
в академията за кино
и телевизия в Берлин


Автор е на романите “Удавникът” и “Духът на престъплението”, публикувани през 1989 г. Същата година излиза и пиесата му “Погребение без мъртвец”. Пише и много статии по кинотеория в списанията “Философска мисъл” и “Проблеми на културата”.

Книгите му “Поетика на киното” и “Поетика на българското кино” го утвърдиха като оригинален ерудит и задълбочен филмов теоретик.

Първият му филм “Екзитус” излиза на екран през 1989 г. Специалистите го оценяват като “една от от най-силните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма”. И като един от филмите, “които оформят т.нар. нова вълна в края на 80-те години на миналия век от автори дебютанти”.

Тук има една любопитна подробност. Филмът “Екзитус” е по мотиви на едноименната повест на Златомир Златанов. Тя стъпва върху конкретна история с убийство на санитар от Ловеч, която 13 години по-рано използва и Георги Мишев в сценария си “Вилна зона”.

Двата филма обаче са коренно различни. Георги Мишев чудесно обяснява тази разлика с една мисъл на Кант: “За мислещите светът е комедия, за чувстващите - трагедия.”

На кинофестивала в София през 1990 г. филмът печели наградите за режисура и за най-добра мъжка роля на Чочо Попйорданов.

През 1991 г. Грец показа втората си творба - “Мълчанието”. С нея печели голямата награда от филмовия фестивал за младо източноевропейско кино в Котбус, Германия. Това е историята на доктор психиатър (Йосиф Сърчаджиев), който работи в лудница, поместена в бивш манастир. При него идва бившата му съпруга (Ваня Цветкова). Докато те са увлечени в разговор, възрастен пациент се обесва на манастирската камбана. Психиатърът разпознава в него баща си, смятан за безследно изчезнал по време на комунистическия терор през 1949 г.

За следващия си филм - “Забраненият плод”, Крумов кани трима световно известни актьори. Един от любимците на Бергман - Ерланд Йозефсон, снимал се и в “Жертвоприношение” на Тарковски, играе ролята на Хазяина. Любимецът на Миклош Янчо Дьорд Черхалми е Следователя, а рускинята Маргарита Терехова, станала известна след участието си в “Огледалото” пак на Тарковски, е Следователката.

“Под едно небе” (2003) е сигурно най-зрителският филм на Грец, но е и най-награждаваният му. Печели награда на КОДАК за най-добър български игрален филм от “София филм фест” през 2003. Собствениците на независимите киносалони го отличават на Международния филмов фестивал Манхайм-Хайделберг. Грабва и голямата награда “Златна ракла” за най-добър игрален филм от Международния фестивал за кино и телевизионни програми в Пловдив. И още: специалната награда за продуцентство и наградата за дебют на името на Невена Коканова за Марта Кондова от фестивала “Златна роза” във Варна.

Филмът разказва
за драмата на


15-годишната Руфие, която живее само с баба си в затънтено планинско село и страда за баща си. Той е заминал на гурбет в Турция и от години няма вест от него. Руфие решава да замине нелегално през границата и да го намери. В същото време баща й Хайредин се връща също нелегално през границата. Двете групи се срещат и разминават, баща и дъщеря не се разпознават в тъмното...

Този филм ще остане в историята на българското кино и с единствената екранна среща на големия Иван Кондов в ролята на ходжата и младата му дъщеря Марта като Руфие.

И в следващия си филм - “Смисълът на живота” (2005), Грец продължава да търси отговорите на най-болезнените и остри нравствени въпроси на времето. Този път го прави през погледа на едно дете с изострена чувствителност. Останало само, без семейство, емоционална опора и духовност, то трябва да оцелее в трудните години на прехода. И да си отговори на част от най-важните въпроси за смисъла на човешкия живот

В “Нощ и ден” (2006) 12-годишният Марко живее в планинско село и расте с лудите си игри и фантазии, но бързо трябва да се превърне в мъж след неочакван и жесток обрат на съдбата. Той трябва да спаси майка си, като я заведе в далечно село, където има черква и чудотворна икона и където майка му може да намери изцеление. Пътят дотам обаче се оказва много дълъг и труден.

В последния си филм “Светото семейство” (2010) Крумов разказва история, взета почти едно към едно от реалния живот. Работничка в провинциална фабрика, докарана до фалит от местни мафиоти, намира препитание в отдалечена мандра в планината. След като е съкратена и там, тя започва отчаяна борба за образованието и бъдещето на дъщеря си Нина.

И този филм е окичен с три награди: на СБФД на 29-ия фестивал “Златна роза”, на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм и наградата “Бронзов Витяз на кинофорум в Курск, Русия.

Красимир Крумов има амбициозен проект в 5 телевизионни филма да покаже най-болезнените и остри теми в родната действителност по време на прехода. Започва със “Смисълът на живота”, продължава с “Нощ и ден” и стига до “Светото семейство”.

Смъртта го спря за
останалите 2 филма


Поетът и дългогодишен шеф в БНТ Борислав Геронтиев каза, че Крумов, с когото са израснали в шуменското село Градище, е момче от сой. Предците и от двата му рода били изключително солидни и стабилни хора, всеки с авторитет сред съселяните си. “Според мен Красимир няма аналог в българското кино. Винаги съм се чудел откъде и как той натрупа такава ерудираност. Беше елитарна личност, но не злоупотребяваше с това”, каза още Геронтиев.

За кинокритичката Геновева Димитрова Грец е отшелник, ерудит, мистик и бяла лястовица в българското кино. “Той изследва екзистенциалните екстремности на Аз-а в сложни мисловни конструкции. Интелектуалец в най-бистрия смисъл на понятието, той разсъждава върху земните несъвършенства, въоръжен с бинокъл за взиране в дълбините на Знанието”, портретува го тя.

Геронтиев казва почти същото, но по-простичко: “Понякога си мислех, че Краси общува не само с човеците, но и с нещо друго, за което ние нямаме очи и сетива..."