1000 осъдени бандити и престъпници са избягали от Темида и в момента се издирват както у нас, така и в чужбина по подобие на братя Галеви. Това са престъпници, чието наказание е потвърдено на три инстанции и трябва да са в затвора, но вместо това са на свобода, тъй като са духнали. Това разкрива пред „Телеграф” шефът на сектор „Издирване” в Главна дирекция Национална полиция главен инспектор Ивайло Димитров.По думите му общият брой на издирваните в момента, които по някакъв начин са сгазили закона, е 15 000 души. Сред тях има престъпни босове, гангстери, убийци, както и лица, които се крият от разпит пред дознатели или свидетели по дела.

Дупнишките престъпни босове Пламен Галев и Ангел Христов изчезнаха мистериозно през май 2012 година – само седмица преди Върховният касационен съд да ги осъди ефективно на по 5 години затвор. Те бяха признати за виновни за това, че са тартори на банди за рекет и изнудване. Вече три години българските издирвачи и колегите им от Интерпол вървят по петите им, но резултата все още няма. 

„Това не са обикновени крадци от хранителен магазин, а хора с много пари. Те отдавна знаят в кои държави да се крият и колко време да остават в тях, за да не ги хванем. Получавали сме оперативни сигнали за местонахождението както на Галеви, както и на много други известни кримигерои, но те са космополитни граждани и веднага сменят държавата”, коментира шефът на сектор „Издирване”.

Приближени на дупнишките феодали споделят, че в началото Галеви са се укривали в ЮАР, после се преместили в Латинска Америка, засичани били и в Румъния. До момента обаче следите им се губят.

По същата схема като наркобароните духнаха от Темида преди да влязат в затвора и едната от осъдените за убийството на 19-годишната Севиля в столичния квартал „Люлин” през 2011 година, килърите на студента Стоян Балтов, както и Илиян Тодоров от дискотека „Соло”.

Разликата между тях и маститите гангстери обаче е в парите и начина им на живот зад граница. „Докато едни се ширят в палати и броят само пачки, тези се свиват като мишоци по разни дупки, а родителите им тук броят стотинките за хляб”, смятат оперативни работници. По-бедните бегълци редовно сменяли външния си вид, боядисвали косите си, пускали мустаци и бради, за да не могат да ги разпознаят.