Тридесет неврокопски гимназисти, които проявяват интерес от обучение в Германия, се срещнаха в Гоце Делчев със студентката по право в Берлин Татяна Миткова. Тя разказа подробно на бъдещите кандидат-студенти предимствата и неудобствата на студентския живот и обучение в Германия, пише struma.bg. Татяна е с неврокопски корени - майка й Ана Миткова е от Гоце Делчев и е старши научен сътрудник по химия в София. Бъдещата юристка е председател на Сдружението на българските студенти в Германия - „Хъшове“. Ето какво разказа тя на гоцеделчевските гимназисти:

В Германия се кандидатства лесно. Трябват само диплома за средно образование и сертификат за владене на език - немски или английски. Необходимо е също CV и мотивационно писмо, но това е само в някои университети. Моят съвет е да не разчитате само на рекламите на немските университети в Интернет, по-добре е да влезете в онлайн комуникация с български студенти и да чуете информация „от извора“.

В Германия съществуват около 150 университета, разпръснати в цялата страна. В столицата Берлин има 3 гигантски университета и още 10 по-малки. Само в Берлин учат 12 хиляди българи, нашата студентска общност е третата след тези на руснаците и китайците. Германия се стреми да привлча студенти не само от целия Европейски съюз, но и от целия свят. Затова университетите привличат не само кандидати, които владеят говоримо немски език, но и такива, които са само с английски език. Има специалности, които се предлагат с преподаване на английски език. Разбира се, на тези, които идват с английски език и желаят да научат немски, се предлага нулева година само с изучаване на езика.

Таксите в немските университети са около 500 евро. Предимството на студентския живот в Германия е, че всеки може да си намери работа, докато учи и може да се издържа, без да тежи на родителите си. Парадоксално звучи, но Берлин е най-евтиният град в страната, въпреки че е столица. Там 450-500 евро са достатъчни на един студент за покриване на ежедневните нужди, общежитие, телефон и Интернет. В другите студентски столици - Мюнхен и Хамбург, нивото е по-високо - около 700-800 евро.

За 10-часова работна седмица всеки студент може да изкара около 500 евро. Това му дава възможност да ходи на лекции и упражнения и да работи за самоиздръжка.

Почти е нулева възможността за държавна стипендия в Германия. Там това е сведено до миминум, стипендии имат от 1 до 2 процента, и то осигурени от някакви фондации.

Общежитията в Германия са уникални, но имат и своите неудобства - на етаж са няколко стаи, които имат една кухня. Първата година аз бях на един етаж с пет момчета - от Полша, Китай, Пакистан, Сирия и България. Беше страхотно! Това бе житейско обучение в мултикултура! С българската студентска общност контактуваме непрекъснато по най-различни поводи - концерти, филми, 3 март, дори на по една българска баница.

Каква е разликата между обучението в България и Германия, ме питат почти всички български зрелостници. Първата е в различните критерии за приемане и обучение. В България има много трудни изпити, докато в Германия приемат много лесно. Но в България всеки един, който е приет, завършва, а в Германия не е така. Ако в един поток в немски университет са приети 500 студенти, до края на годината остават около 200-300. Просто критериите за изпитите са високии и трябва много работа.

Още по-трудна е работата по завършването. Ако в дадена специалност завършат 1000 студенти бакалавърска степен, до магистратура стигат около 300. В Германия българската практика за преписване на изпит е сведена до нула.

Завършването на немски университети е път към много добра професионална реализация в Германия, България, Европейския съюз, в целия свят. Най-добра реализация имат студентите, които завършват най-престижните и търсени специалности - инженерните, компютърни технологии и медицина. Там обаче трябва страшно много четене и работа, и няма как да работиш, докато учиш. Това е така, защото в тези специалности обучението е дуалистично - лекции и практика.

Не препоръчвам да записвате в Германия хуманитарни специалности, просто защото, ако решите да останете там или в друга държава извън България, трудно ще си намерите работа. Немските университети приемат адски много студенти в тези специалности, но това е за да ви вземат парите. Особено трудно е на завършилите журналистика. За да пробиете като журналист, трябва да владеете перфектно езика, заедно с цялата му лексика и различна терминология, но и това няма да е достатъчно. Просто за хуманитарните специалности в целия Запад и в света няма трудов пазар.