Гръцкият пароксизъм разкри нарастващите разногласия в еврозоната, които, ако не бъдат преборени скоро, ще доведат до разпадането на най-амбициозния европейски проект.

Най-тревожен знак за европейските лидери е, че общественото мнение и вътрешната политика дърпа политиците във все по-противоположна посока - не само между Гърция и Германия, най-големият длъжник и най-големият кредитор, но и почти навсякъде.

Германци, финландци, холандци, балтийци и словаци вече не искат парите на данъкоплатците да отиват за спасяването на гърците, докато италианците, французите и гърците чувстват, че еврозоната страда от липса на икономическа солидарност.

Има толкова много замесени страни с различни възгледи, че управлението на кризата става все по-трудно, а задълбочената реформа в 19-членния блок изглежда отдалечена перспектива.

Малцина, ако има такива, смятат, че мерките за Гърция ще проработят. Гръцкият премиер Алексис Ципрас заяви, че това е било лоша сделка, която ще направи живота по-лош за Гърция, но той я приел, защото алтернатива била още по-лоша. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле заяви, че Атина би направила по-добре, ако напусне еврозоната - "временно". Доминиращият лидер в Европа Ангела Меркел пък вижда основната полза от сделката в избягването на нещо още по-лошо.

Високопоставен представител на ЕС, участващ в преговорите за компромис, заяви, че шансът за успех е между 20-и 30%.

"Виждам само черни облаци в следващите две, три години", заяви източникът, пожелал анонимност. Според него единственото, което е било постигнато е избягването на "хаотичен" Grexit.

Проблеми могат да изплуват отново в края на август или септември, когато започват детайлните преговори за тригодишната програма за Атина. Дори и ако третата програма бъде изпълнена, шансовете на този етап за икономическо възстановяване остават нищожни.

В Брюксел се говори много за това как последната гръцка криза ще окуражи укрепването на еврозоната, но не става ясно какъв е възможният прогрес.