Голяма златна амфора. С този красив предмет винаги се асоциира безценното Панагюрско съкровище. Дръжките на този съд са оформени като борещи се помежду си кентаври. Двете отверстия за изливане на виното са като негърски глави. Между тях е изобразена фигурата на малкия Херакъл, борещ се със змията. Амфората е един от 9-е златни съда, които впечатляват с фината си изработка, но има огромно значение за изучаването на живота на траките. Ювелирното бижу се превърна в ябълка на раздора между държавата и двама от наследниците на откривателите му - братя Дейкови. Според Павел Цветанков и Стефка Ангелова златните съдове са намерени на частна земя. Двамата се позовават на Закона за старините, действал през 1949 г., когато е открито съкровището. Магистратите обаче не се съгласиха с исканията на наследниците и изтъкнаха мотиви за това. В четвъртък Върховният административен съд реши спора в полза на държавата.

Предисторията

8.12.1949 г. Братята Павел, Петко и Михаил Дейкови копаят глина за тухли край фабриката "Мерул" в Панагюрище. На близо два метра дълбочина работниците попадат на деветте златни антични съда. "Земята беше изгоряла, не можеше с бел да се копае. Аз почнах с копача да я къртя. Беше останал метър и половина от тоя хендек (ров за оттичане на вода). И като се обърнах към средния брат, белът мина покрай златото. Викам: "Чакайте бе, чакайте! Тука има нещо." Обърна се една глинеста земя и предметите се показаха. Бяха накуп. Таблата (фиалата) беше отдоле, каната с ръчките (амфората ритон) - в средата, пък другите предмети бяха отгоре. И като се сащисаха, ние рекохме: "Това е само за музея!" Думите са на Павел, Петко и Михаил Дейкови и се съхраняват в златния фонд на Българското национално радио. Честните братя не се изкушават да свият уникалните находки, а тичат, за да ги предадат в Околийския народен съвет. Вземат един по един предметите и ги носят на реката. Измиват ги, после ги слагат в торбите. В един момент забелязват, че едно от ушенцата на амфората е паднало, и се връщат на мястото, за да го търсят. Промиват отново цялата пръст, за да го намерят и донесат. После отиват направо в околийския съвет ."... към обяд в кабинета нахлуха възбудени братя Дейкови и като заявиха: "Вижте какво носим", изсипаха на масата съдовете от златното съкровище, по което още имаше полепнала глина", свидетелства в нотариално заверена декларация Стефан Калпаков, който тогава е бил председател на Околийския народен съвет в Панагюрище. Според данните му веднага е било съобщено с телеграми в Пловдив и София, а съкровището е било изложено три дни "във витрината на Хавлиената фабрика, за да го види населението". На 10 или 11 декември е предадено "в Пловдив, за да го видят и пловдивчани. Добре че се падна на честни ръце, та го занесохме там, дека трябва. Ако беше се паднало на злобни ръце, нямаше така да стане. Като го видяхме каква е красота, веднага ни беше на акъла, че мястото му е в музея. Не са пари, да те дразнят. Това е украса и тя трябва да се варди", допълват братята. Един от тях завършва разказа с думите: "Аз съм разбрал, че пари и през прага да преливат, като не е здрав челяк, няма файда". За братята Петко, Павел и Михо Дейкови, които "според събраните сведения в града, са извънредно честни хора", са били определени първоначални възнаграждения от по 100 000 лева, които впоследствие са завишени на по 300 000 лева. Отделно девет работници, които са били в близост по време на находката, са получили също възнаграждения от 5 до 10 000 лева.

Двамата наследници, които претендират за съкровището

цитират законите по това време, че "каквото откриеш на твоя земя, е твое". Те твърдят, че теренът бил на Георги Топалов. Братът и сестрата настояват съдът да отпише шедьовъра като държавна собственост и да го обяви за частна колекция. Стефка Ангелова оспорва решение на зам.-министъра на културата, в което отказва да впише Панагюрското златно съкровище в регистъра от Закона за културното наследство "като собственост на откривателите братя Павел, Петко и Михаил Георгиеви Дейкови и собственика на земята Георги Недков Топалов". Тогава съдът отхвърля жалбата и приема, че Ангелова не е доказала качеството си на "колекционер" - собственик или държател на културни ценности. Такова качество не е придобивал и този, когото е наследила, тъй като е безспорно установено, че на 08.12.1949 година братята Павел, Петко и Михаил Дейкови са намерили деветте златни прибора, които веднага са било предадено в Околийския народен съвет в Панагюрище.

Магистратите са приели и това, че към 08.12.1949 г. "керемидарната фабрика "Мерул" е национализирана. Съкровището е намерено от работници "при копаене на пръст в района на тухларницата", "на държавно място", то собствеността на терена е била държавна. Според първия регулационен и кадастрален план на Панагюрище, одобрен през 1957 г., теренът, на който е поставен знакът за откриването на Панагюрското златно съкровище, е включен в кв. 183 А с отреждане "Фабрика Мерул" - национализирана към 1949 г.

Така Върховният административен съд попари претенциите на част от наследниците към Панагюрското съкровище. Тракийското богатство остава във владение на държавата. А Панагюрското съкровище продължава да се радва на най-голям посетителски интерес в Националния исторически музей.

Учени: Принадлежало е на Александър Македонски

Панагюрското златно съкровище е принадлежало на Александър Македонски, казват учени. Според специалисти изработката му съвпада с времето на неговото царуване - епохата на елинизма. Направено е в ателие в Лампсак, Мала Азия и изцяло е изпълнено със сцени от гръцката митология, съчетани с персийски декоративни елементи. Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров е казвал, че само владетел от ранга на Александър Македонски е можел да си позволи да пие вино от такъв сервиз. След смъртта на Александър уникатът попада в ръцете на неговия пълководец Лизимах, който е управител на Тракия. Знае се, че е било заровено и скрито в земята по време на келтското нашествие през 278 г. преди Христа, което помита и територията на днешното Панагюрище.