едмици преди края на политическия сезон и постепенното начало на същинската кампания за местните избори социологическите данни продължават да изглеждат стабилно.

В последните няколко месеца доверието в правителството се движи на нива около 30%, а недоверието – около 60%, показват данни от социологическо проучване на "Галъп".

Доверието в парламента се колебае около и под 20%, а недоверието – около и над 70%. Месец след месец президентът събира доверие от около и над 30%, а недоверието е в диапазони около 55%.

Нивата на доверие в институциите засега остават по-благоприятни в сравнение с мандата на кабинета "Орешарски", макар да не показват въодушевление. Първите два-три месеца от съществуването на новото правителство донесоха закономерно намаляване на обществения песимизъм и негативните оценки за институциите. С началото на пролетта пък данните се стабилизираха на определени нива, където остават и до днес.

Изследването е независимо от външно финансиране и се провежда всеки месец от повече от две десетилетия насам. Представително е за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено между 26 юни и 2 юли чрез пряко интервю сред 1011 души в цялата страна.

Ако парламентарните избори бяха днес, в парламента биха попаднали 5 сигурни партии, а още две имат реалистични шансове. Петте сигурни са ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок и Патриотичният фронт. Двете други са "Атака" и АБВ, като шансовете на "Атака" са видимо по-добри.

Макар че част от подкрепата за ГЕРБ закономерно ерозира след първите месеци на власт, съотношението между ГЕРБ и БСП и сега се запазва с разлика от около половин милион потенциални гласове (9 – 10 пункта сред всички, имащи право на глас) – колкото и на последните избори. ДПС по традиция остава на постоянни нива на подкрепа. Въпреки различни конюнктурни колебания, Реформаторският блок и Патриотичният фронт също остават на стабилни позиции.

Данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите. 4-процентовата бариера се образува на база гласували.

Данните за икономическите очаквания също са сравнително стабилни, макар и да са традиционно негативни. В последните няколко месеца дяловете на онези, които очакват влошаване на общото икономическото състояние а страната, се движат около 40%. Около 30% пък очакват икономическото положение на страната да остане същото. Около 15% в последните месеци се колебаят нивата на онези, които очакват подобрение на икономическото положение.

По-благоприятна е картината по отношение на очакванията за материалното положение на собственото домакинство – в последните няколко месечни изследвания онези, които не очакват промяна в положението си, се движат около 50%. Онези, които очакват влошаване, остават в последните няколко месеца под 30%, а онези, които очакват подобрение – под 10%.

По тези два индикатора създаването на новото правителство донесе спиране на напрежението. Показателите не взеха посока към повече оптимизъм, но и песимизмът на продължи да расте. И тук в последните няколко месеца нивата са постоянни. Сходни са тенденциите и по отношение на очакванията за безработицата и цените.

В последните две месеца няма съществена динамика по отношение на доверието в различни политически личности. По традиция Кристалина Георгиева и Йорданка Фандъкова събират най-много положителни оценки – съответно около и над 50% и около 45%. Министри, които отбелязаха сравнително бързи ръстове на положителните оценки, като Петър Москов или Румяна Бъчварова, сега се установяват по-трайно на определени нива – като остават сред най-одобряваните фигури, където са още Лиляна Павлова, националният омбудсман Константин Пенчев, Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Маргарита Попова, Томислав Дончев, Ивайло Калфин и др. Тази група се движи на нива между 25 и 35% положителни оценки. Част от тези фигури заемат постове, които автоматично предполагат по-висок рейтинг, а друга част от тях станаха популярни с дейността и изказванията си в последните месеци и години.

Конкретните данни за личните рейтинги и в този месец са предназначени за абонатите на Политическия и икономически индекс. В идните месеци, при наличие на съществени новости, те могат да бъдат публикувани.

41% от хората в страната биха желали цялостна промяна в начина, по който се управлява тяхната община, а 34% - биха искали да видят известна промяна. 11% избират опцията "не е нужна промяна в начина, по който се управлява общината". Сред онези, които в най-голяма степен желаят промяна, личат по-скоро привържениците на опозиционни партии, сред които личи най-вече БСП. За момента 41% заявяват, че със сигурност биха гласували на местните избори, а 17% казват, че по-скоро биха гласували. Данните са в рамките на очакваното за този етап. С оглед на приближаването на местните избори картината ще търпи развитие и ще бъде изключително зависима от местната специфика.

На традиционния въпрос накъде върви България също се забелязват устойчиви нива: вече няколко месеца около 20% казват, че страната върви към по-добро, а около и над 60% - че върви към по-лошо. Съотношението изглежда по-благоприятно в сравнение с 2013 и 2014 г.