Преговорите с кредиторите за трети спасителен пакет за Гърция сложиха веднъж завинаги край на популярния мит, според който Атина може да разчита на Русия за помощ, пише "Уолстрийт джърнъл". Посещенията на премиера Алексис Ципрас в Москва и Санкт Петербург накараха много гърци да мислят, че руснаците могат да помогнат и да спасят страната, ако отношенията с Европа се влошат.Анализаторите обаче са на мнение, че руските власти не подкрепят идеята за спасителен пакет от Кремъл, а проблемите на Гърция са толкова големи, че за Москва би било трудно да ги разреши, дори и ако искаше.

В петък Владимир Путин повтори, че Гърция не е искала помощ – белег, че основната цел на Атина е да се сдобие с още инструменти в преговорите с кредиторите, а не договарянето на реална алтернатива. Самата Русия е в рецесия заради санкциите и евтиния петрол.

Случилото се с Кипър преди две години сочи доколко Москва е склонна да помогне и на Гърция. През 2013 г. Кипър се обърна към Путин за финансова помощ и предложи икономическо съдействие и инвестиционни споразумения. На Никозия обаче се наложи да вземе спасителен пакет от еврозоната, а Русия не й помогна.

В случая на Гърция помощ от Русия е още по-невероятна заради големите суми, които са непосилни дори и за Русия. Гърция иска от еврозоната 74 милиарда евро и преструктуриране на фонда – много повече средства дори от вложените в олимпиадата в Сочи.
Висши банкови служители също изказват съмнение относно евентуална помощ за Гърция.

"Дори и Русия да иска да направи такова нещо, тя не е в състояние да намери толкова пари", коментира директорът на ВТБ Андрей Костин. "Не съм чувал дори и идеи Русия да плаща. Това е проблем на Европа, която създаде проблема и трябва да го реши", добавя той.
Въпреки че Ципрас не можа да си осигури помощ от Русия, дипломатическите му ходове успяха да пренесат дебата за гръцкия спасителен пакет от полето на финансите към геополитиката.

Със сигурност Русия иска да развие геополитическите и икономическите си позиции в контекста на гръцката криза. Енергийният министър Александър Новак например посочи в неделя, че Русия обмисля преки доставки на гориво за страната през следващите седмици.

Русия е "готова да подкрепи възстановяването на Гърция чрез засилване на съдействието в енергийния сектор", цитира думите му "Интерфакс". Въпреки че това може да е от полза на Гърция, по никакъв начин няма да премахне зависимостта на Атина от кредиторите.

Според някои анализатори срещите между Путин и Ципрас са или опит на Кремъл да раздели Атина и Брюксел и Берлин и да отслаби Европейския съюз. Външният министър Сергей Лавров отрече подобни твърдения.

"Нямаме интерес да хвърляне дърво в този огън", заяви той в четвъртък и добави, че Русия има интерес от разрешаване на гръцкия конфликт с кредиторите, както и от "силен, функциониращ и икономически проспериращ Европейски съюз".

Финансовият министър Антон Силуанов повтори мнението му и подчерта, че нестабилността, която ще последва Grexit, ще навреди на руския пазар. "Никой няма интерес от фалит и волатилност на финансовите пазари", каза той. "Искаме Гърция да намери решение на ситуацията заедно с кредиторите си."

Гърция може да е привлекателна за Русия като съюзник в рамките на ЕС, който да е от помощ на Кремъл при вземане на решения, например като определянето на санкциите заради кризата в Украйна. Въпреки че външният министър Никос Коциас заплаши, че Гърция може да наложи вето на санкциите, засега не е прибягвала до подобен ход.

Въпреки това някои гърци все още се надяват, че отношенията между Атина и Москва все още могат да предложат алтернатива за Гърция. "Европа не е единственият път за Гърция", коментира цитиран от Wall Street Journal симпатизант на крайнолявата СИРИЗА. "Русия ни подкрепя, винаги може да се обърнем към тях за задълбочаване на икономическите отношения и инвестициите", добавя той.