Парламентът реши имената на починали български граждани, които са били принудително променени, но не са възстановени, да могат да бъдат сменени по административен път, без да се преминава през решение на съда.

Това стана с окончателното приемане на промени в Закона за гражданската регистрация на второ четене.

Заявлението за смяна на името ще може да се подава от наследник на починалото лице. При разногласие между наследниците на починалото лице, спорът щр се решава от Районния съд, решиха още депутатите.

По време на дебатите Дора Янкова от БСП посочи, че имат притеснение по какъв начин ще се разбере дали има разногласия между наследниците. Тя отбеляза, че промяната може да създаде административни проблеми, когато промененото име се съдържа като бащино или фамилно, тъй като това се записва в ГРАО.

Ще има проблеми и с много документи, свързани с наследяване, реституция, агенция по вписване, посочи Янкова. Тя заяви, че не биха имали нищо против по принцип за промяната, когато родът е в съгласие.

Филип Попов (БСП) посочи, че тази промяна ще създаде огромни предпоставки за измамни действия. Най-малкото тези текстове означават един нов възродителен процес, заяви той. Според него е недопустимо, когато едно право е с оглед на личността, друг човек, бил той и наследник по права линия, да упражни това право въпреки незнайната воля на починалия или на другите наследници.

Това ще създаде огромни трудности от административен ред и с много негативни правни последици за българските граждани и за институциите, коментира той.