Сред добрите новини от Украйна е, че властите на Русия и донбаските сепаратисти закриха проекта с наименованието "Новорусия".

Неговата цел бе да се активизира сепаратистската агитация в 8 области на източна и южна Украйна с преобладаващо рускоезично население и присъединяването им към Русия.

Но има и лоша новина. Винаги е било неправилно възприемането на рускоезичните украинци като особени привърженици на президента Владимир Путин. Но в условията на политическия вакуум в Украйна и избирателната борба с олигарсите непотопяемите членове на бившата Партия на регионите, обединили се в Оппозиционния блок и финансирани от мощното украинско газово лоби, имат възможност да съхранят влиянието си източната и южната част на страната.

Тези 8 области на "Новорусия" бяха събрани изкуствено. Всъщност те може да се разделят на три групи. Първата група са двете области в Донбас, които приличат на Крим със своята културна самобитност от съветските времена, регионална обособеност и подобно на Крим се отличават с ниско равнище на подкрепа за независимостта на Украйна - 30%-40% от населението активно поддържа идеите на сепаратизма. Крим и Донбас бяха единствените региони в Украйна, в които повечето представители на силовите структури минаха на страната на сепаратистите.

Въпреки това сепаратистите не получилха масова подкрепа на населението дори в Донбас и без военната намеса на Русия през август 2014 година щяха да претърпят поражение от полуразпадналата се тогава украинска армия и доброволческите батальони. Днес въоръжените сили на сепаратистите са съпоставими по численост с 40-хилядната армия на Португалия и са по-многобройни от армиите на 15 от 28-те страни членки на НАТО. Освен това те разполагат с мощен съвременен арсенал от военна техника, нелегално прехвърлен от Русия по време на примирията, постигнати на преговорите във форматите Минск-1 и Минск-2.

Втората група са колебаещите се Харковска и Одеска области. Там по време на "руската пролет" вървеше активно деление на обществото между привърженици на Украйна и на Русия. В резултат проукраинската част от населението се оказа по-многобройна.

Към третата група се отнасят Днепропетровска, Запорожска, Херсонска и Николаевска области в – тях изобщо липсват сепаратистски настроения.

Идеята на Путин за създаването на "Новорусия"

се провали и по други три причини. Решението на Путин да не анексира този район и да не въведе войски там през пролетта и лятото на 2014 година доведе до спад на еуфорията сред рускоезичните представители на работническата класа и пенсионерите, които подобно на своите кримски съмишленици се надяваха, че стандарта им на живот и пенсиите ще бъдат много по-високи в териториално разширената Русия.

Путин обаче предпочита Донбас да остане в Украйна, за да поеме Киев расходите по възстановяването на разрушените от войната области, а и регионът би имал възможност да ограничи вътрешната и външната политика на украинската държава.

След победата на проукраинските сили екстремистите от редовете на руските националисти и сепаратисти избягаха от Харков и Одеса в Донбас. Някои от тях минаха специална подготовка в Русия и смятаха да осъществят терористични удари на територията на други "новоруски" области извън пределите на Донбас.

Друга причина за спада на еуфорията в региона бе потресът от гибелта на 7000 души от цивилното население, масираното унищожение на сгради и 1,5-те милиона бежанци.

Днес съществуват две рускоезични Украини. Първата е зародилото се от Майдана гражданско общество от патриоти, които воюват на фронта, и отрядите от доброволци, които помагат на бойците и бежанците.

Втората рускоезична Украйна е представена от традиционните привърженици на претърпялата политически крах Партия на регионите и комунистическата партия, които предпочитат стандарта на живот и "стабилността" пред идеите на демокрацията и евроинтеграцията. Те представляват малкоефективен електорат на Опозиционния блок, който може да победи в тези две области на предстоящите през октомври местни избори.

Типичен пример за съществуването на тези два вида рускоезични украинци е промишленият град Мариупол, където аз бях през април. В този екологично неблагополучен град на Европа има много заводи. Работниците на тези предприятия може да бъдат уговорени да гласуват за контролираните от олигарсите сили на контрареволюцията, които се страхуват от реформите и евроитеграцията. При това града е дислоциран националистическият батальон на Националната гвардия «Азов», две трети от чийто състав са представители на рускоезичното население. Тук също работят неправителствени доброволчески организации като групата "Нов Мариупол" под ръководството на проф. Мария Подибайло. А в съседния фронтови град Волноваха работи групата "Войнишка поща", оглавявана от журналистката Елена Мокренчук.

Украинският път към Европа е все така труден и мъчителен – и не само заради действията на Русия. За разлика от политиката към други бивши социалистически страни от Централна Европа Брюксел изисква от Украйна извършването на дълбоки структурни реформи – при това без "моркова", с много по-скромна финансова помощ.

В Централна Европа левите сили победиха на изборите в миналото като популистка реакция срещу реформите. Но формираните след изборите правителства все така се обявяваха за влизане в ЕС и НАТО. Популистската реакция срещу реформите в Украйна ще бъде друга и тя ще бъде изразена от сили в източната и южната част, които се обявяват против Европа и революционните преобразувания. 

Авторът на статията, публикувана във в. "Файненшъл таймс", е Тарас Кузьо от Университета Алберта, Канада.