Почти преди три години Йото Ониши е прекъснал всичките си контакти със семейство и приятели. Той почти никога не излиза от спалнята си в Токио, спи през деня и седи до късно през нощта, за да сърфира в интернет и чете манга. Единственото време, което той прекарва извън стаята си, е когато се храни – нещо, което той прави посред нощ, за да избягва контакта с други хора.18-годишният Ониши страда от Хикикомори – един от най-големите здравни и социални проблеми, пред които е изправена Япония, съобщава ABC news. Състоянието кара младите хора да се заключват в стаята си, понякога цели десетилетия, да гледат телевизия, да сърфират в мрежата и четат, избягвайки всякакви социални контакти и често прекъсвайки комуникациите със семейство и приятели. 

Около един милион японци, предимно мъже между 15 и 20 години, страдат от Хикикомори, което означава „затваряне в себе си”. За семействата без спор това е болезнен проблем, но този феномен засяга сериозно и японската икономика. Болните от Хикикомори често са наричани „липсващият милион”.

Д-р Такахиро Като от Университета с Куушу е експерт, който се опитва да попречи на следващото поколение японци да „изчезнат”. „В западните общества, ако някой си седи у дома, на него му се казва да излезе навън. В Япония нещата не седят по този начин”, пояснява той. Повечето от работата и социалния живот в момента се извършва чрез мрежата, с помощта на технологиите, добавя докторът. „За феномена има и културни причини, силно изявено чувство на срам и емоционална зависимост към майката”, каза още експертът. 

Японските младежи, често са скромни интроверти, със силно изразен срам, ако те не изпълнят очакванията на социалния натиск. 

Япония преживя икономическа депресия през 90-те години на миналия век, когато добрите оценки в училище не означаваха постъпване в добър университет и добра работа, казва професор Анди Фърлонг от Университета в Глазгоу. Затова поколение японци бе изправено пред временна заетост, която бе съпроводена от стигма. 

Според други, Хикикомори е следствие от американизацията, при която екстровертността се налага на онези, които са с по-скромен характер. Д-р Като казва, че причините и лечението на състоянието са силно неизвестни, но въпреки това, той полага усилия, за да попречи на „изчезването” на още едно поколение. По думите му, хората могат да оздравеят, ако комуникацията в семейството се подобри. Затова той призовава цялото семейство да ходи на психолог за консултиране. Колкото по-дълго хората седят в усамотени в стаите си, толкова по-трудно ще е те да бъдат изкарани от тях, предупреждава той.