Германският евродепутат Манфред Вебер предизвика бурни емоции в Европейския парламент с острата си реч срещу гръцкия премиер Алексис Ципрас. Ципрас говори пред депутатите в сряда, а след това беше изказването на Вебер, политик от Християнсоциалния съюз – партньорската партия на консерваторите на Меркел. Вебер е и председател на групата на Европейската народна партия в Европарламента.

Един от акцентите в бруталната му реч беше искането за солидарност на фона на стандартите в други европейски държави, включително България:

"Искам да говоря и за солидарност. Гърция се намира в тежки времена. Затова Жан-Клод Юнкер предложи помощ от 35 милиарда евро, които вие отказахте. Северната ви граница е България. България е членка на Европейския съюз. Като опитен политик знаете какви са условията, в които хората там живеят. Как всъщност бихте могли да обясните на българите, от гледна точка на солидарността, че Гърция не може да понесе повече съкращения, макар че в пет членки на еврозоната минималната заплата е по-ниска от тази в Гърция? Мислите ли въобще за тези хора?

И още за честта – честта на другите в Европа. Когато говорите за подстрижка на дълга, моля ви, не лъжете хората. Защото тази подстрижка на дълга няма да я платят чуждестранни финансови институции, банки, някакви си финансови пазари. Преструктурирането ще бъде платено от Португалия с 3.5 милиарда евро и от Испания с 24 милиарда евро. Ще плаща някой земеделец от Португалия, медицински сестри от Словакия, администратор от Хелзинки."

"Нека говорим за доверие и надеждност", призова Вебер. "При първата си реч през февруари вие обещахте да представите програма с реформи. И до днес няма конкретни предложения от страна на Гърция – основа, която да се обсъжда. Вие унищожавате доверието в Европа, останалата част от Европа ви няма вече доверие", каза Вебер.

Той припомни изказванията на гръцкия министър на отбраната, който заплаши, че ще "пусне вълни от бежанци в Европа", ако Европа не плати. Варуфакис пък "определи партньорите си в Португалия, Испания, Белгия като терористи, защото сме искали да всяваме страх. Всъщност очаквах премиерът на Гърция да дойде тук и да се извини за тези неприемливи изказвания", заяви германският евродепутат.

"Вие, господин Ципрас, говорите за достойнство – ключов термин в политиката в Гърция. Знаете ли какво принадлежи към достойнство? Истината, честността. Вече бившият финансов министър на Гърция излъга гърците. Каза, че във вторник банките ще са отворени. Днес е сряда и банките все още са затворени. Вие не казвате истината на хората. Това е недостойна политика."

Вебер не пропусна да каже и с кои политици и политически партии Ципрас търси близост:

"Искам да говоря още за достойнство. Към това принадлежи и въпросът с какви приятели са обграждаме. Погледнете вляво и дясно – стоят и ви аплодират европейските екстремисти – Льо Пен, Щрахе (Хайнц-Кристиян Щрахе, лидер на дясноцентристката Австрийска партия на свободата), Луке (Бернд Луке, лидер на германската евроскептична партия "Алтернатива за Германия"). И да не пропускаме – Фидел Кастро ви поздрави за големия успех. Обграждате се с грешните приятели."

Редица евродепутати, включително и от социалдемократите, красноречиво изразиха негодуванието си от речта на Вебер и започнаха шумно да го освиркват. Тогава председателят на Европейския парламент Мартин Шулц (също социалдемократ) прекъсна германския консерватор, за да въведе ред в пленарната зала.

"Вие, господин Ципрас, обичате провокациите. Ние обичаме компромиса, вие обичате провала, ние обичаме успеха. Вие разделяте Европа, ние обичаме Европа", заключи Вебер.

Виж тук официалното прессъобщение на Европарламента за срещата:

Парламентът обсъди кризата в Гърция с премиера на страната Алексис Ципрас

Пътят за разрешаване на дълговата криза в Гърция бе тема на разгорещен дебат с министър-председателя на страната Алексис Ципрас в пленарната зала на ЕП в Страсбург на 8 юли. Някои евродепутати отправиха критики към премиера заради липсата на конкретни предложения към кредиторите на страната, други го похвалиха за твърдостта, а трети го насърчиха да изведе страната от еврозоната. Разискванията бяха свързани и с последните срещи на най-високо равнище на ЕС и на страните от еврозоната.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск посочи, че най-важното в момента е волята за намиране на компромис между Гърция и кредиторите: „В момента има надпревара с времето за изграждане на доверие. Няма да обсъждам дали гръцкият референдум бе правилен или грешен. Всеки си има своя гледна точка. На този етап е необходимо да продължим напред. Нека оставим каквото е било в миналото.“.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер посочи, че „в светлината на кризата в Гърция отговорът не може да бъде да се отвърнем от нуждата за допълнително развитие на икономическия и паричния съюз“.

„Гръцката криза е изражение на невъзможността на еврозоната да намери трайно решение“, заяви министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас. Той подчерта, че финансовата помощ на ЕС никога не е стигнала до обикновените гърци, а е отишла за спасяването на банките и затова програмите за икономии не се приемат от гръцкото общество. Гърция бе превърната в „лаборатория за икономии“, но „експериментът не бе успешен: бедността нарасна, както и публичният дълг“, посочи още премиерът.

Манфред Вебер (ЕНП, Германия) разкритикува г-н Ципрас и позицията на неговото правителство в преговорите: „Вие говорите за достойнство, но последователно не казвате истината на своя народ, а това не е достойно.“. Той изтъкна, че в ЕС има пет страни с по-нисък стандарт на живот от Гърция и попита: „Как можете да заявите на тези хора, че Гърция не може да приеме повече съкращения?“. „Вие търсите провокации, ние търсим компромис. Вие търсите провал, ние търсим успех. Вие не харесвате Европа, ние обичаме Европа“, заключи г-н Вебер.

Според Джани Питела (С&Д, Италия) са налице условия за постигане на споразумение тази седмица: „Сега гръцкото правителство трябва да вземе решение за реформите, да подкрепи трудовите хора; да се бори с корупцията, с избягването на данъци; да въведе всички тези мерки, които са нужни, не защото Европа ги иска, а защото ще са в интерес на гражданите на Гърция.“. „И също така смятам, че е редно да дискутираме реструктуриране на дълга“, добави той.

„Има нещо гнило в Гърция, но има нещо гнило и в ЕС“, заяви Ришард Легутко (ЕКР, Полша). „Кого и какво се опитваме да спасим: валутния съюз, гръцкото общество, доверието в правителството, кредиторите, репутацията на Ангела Меркел или непогрешимостта на идеята за все по-тесен съюз?“, попита той.

„Вече пет години се движим неосъзнато към изход на Гърция от еврозоната с помощта и подкрепата на крайната десница“, каза Ги Верхофстад (АЛДЕ, Белгия). „В последните месеци направо тичаме в тази посока“. „Не сте Вие и не сме ние, които ще платят сметката – обикновените гърци ще трябва да поемат цената на изхода“, добави той и призова за конкретни предложения и ясен път за излизане от кризата.

Габриеле Цимер (ЕОЛ/СЗЛ. Германия) призова за уважение към хората, засегнати от кризата: „Нека намерим устойчиви решения, а не просто да си осигуряваме краткосрочно удовлетворение, че можем да се изправим и да поискаме от някого да свърши нещо!“.

Ребека Хармс (Зелени/ЕСА, Германия) заяви, че е очаквала от г-н Ципрас конкретни идеи за по-добро бъдеще, а не само реч, обявяваща се за слагане на край на корупцията и на други проблеми. Тя припомни, че „всичко трябва да бъде решено тази седмица“.

Найджъл Фараж (ЕСПД, Великобритания) обяви проекта за въвеждане на еврото за провал: „Ако се опиташ насила да свържеш различни народи и икономики, без да търсиш предварително съгласието им, планът едва ли ще проработи. Тук говорим не само за Гърция, целият Средиземноморски регион днес се озовава с грешната валута“.

Марин льо Пен (ЕНС, Франция) каза на гръцкия премиер: „Еврото и мерките за икономии са сиамски близнаци. Вашият народ няма да се отърве от икономиите, без да напусне еврозоната“.

Елефтериос Синадинос (независим, Гърция) припомни милионите хора, загинали в резултат на немската окупация на Гърция през Втората световна война, както и дълга към Гърция от този период: „Защо отказвате да се включи този въпрос в темата за дълга?“, попита той и настоя, че гръцкият народ може да оцелее и извън еврозоната.

Заключителни изявления

В заключителните си думи Алексис Ципрас заяви: „Днес видяхме плодотворен дебат с противоположни мнения – силно политически, но не под формата на държава срещу държава.“. Той също така каза, че противно на обвиненията на някои депутати, Гърция е направила предложения за реформи и е взела сериозни мерки срещу избягването на данъци. „Предложенията включват твърд ангажимент към постигане на бюджетните цели. Ние обаче имаме суверенно право да решим да увеличим облагането на печеливши предприятия, а не на пенсиите“, каза той.

Гръцкият премиер напомни, че след двете световни войни Германия се възползва от солидарността на други страни и през 1953 г. 60% от дълга ѝ са отписани. Като изрази уважение си към европейското законодателство, той завърши речта си с думи на Софокъл: „Понякога най-великият закон на всички човешки закони е справедливостта.“.

Жан-Клод Юнкер заяви: „Напускането на масата на преговорите бе грешка. Ако не бяхме спрели, щяхме да стигнем до споразумение“. „Винаги съм заставал срещу съкращенията в нивото на пенсиите, които биха засегнали най-бедните... Трябва да описваме нещата така, както са се случили зад затворените врати“, добави той.

Доналд Туск настоя за единство „не защото това е красива идея, а защото единството е нужно за вземането на конкретни решения. Без единство относно Гърция ние ще се събудим след четири дни в една различна Европа. Това е наистина последният призив за пробуждане на Гърция, но и на нас. Нашият последен шанс.“.