Тази история ми я разказа Иван Гранитски.

Някъде през 60-те години на миналия век поетесата Ваня Петкова дава за печат в издателство “Народна младеж” втората си стихосбирка, която е нарекла “Куршуми в пясъка”. Първата се казва “Солени ветрове” и е впечатлила и критиката, и читателите

Художникът на издателството обаче оформя по доста странен начин корицата на книжката. Пренася първата дума на заглавието и се получава ето така:

Кур-
шуми
в пясъка.

Твърди се, че художникът нарочно си направил такава дебелашка шега с младата авторка. Някои казват, че не е имало дори тире при преноса.

В едно интервю от 2008 г. Ваня Петкова потвърждава, че наистина е имало такава история. “Тогава бях съвсем млада и Лиляна Стефанова реши, че трябва да ме спре някак - разказва поетесата. - На корицата художникът беше изписал с огромен шрифт заглавието, ама така, че да пренесе думата куршуми на два реда. И се получи “Кур шуми в пясъка”. Скандал!

Аз ревнах и веднага
се оплаках
на Тодор Живков

Той се разпореди книгата да бъде иззета от книжарниците, после се преиздаде с нова корица. И сега тая книжка е библиографска рядкост...”

Оля Ал-Ахмед, чаровната дъщеря на поетесата, която сигурно сте виждали като преводачка в шоуто на Слави Трифонов, ми разказа малко по-различна версия. Да, имало е направена такава корица на поетичната книга на Ваня Петкова, но при предпечатната подготовка циничното заглавие е забелязано и е направена нова корица.

Потърсих тази “рядкост” в университетската библиотека. Стихосбирката, която намерих, е издадена през 1967 г. в издателството на ЦК на ДКМС “Народна младеж”. Редактор е Добри Жотев, художникът на корицата - Иван Кирков. Заглавието си звучи съвсем нормално - “Куршуми в пясъка”.

След години Добри Жотев ще бъде наречен кръстник на априлските поети, но мисля, че Ваня Петкова не се брои в тяхната кохорта.

Разплитането на тази “шега” обаче ме накара да прочета някои от стихосбирките на поетесата и да обогатя представата си за нея. Преди 10 ноември 1989 г. тя имаше славата на опърничава и непокорна жена и на буйна и нестандартна поетеса. Петкова беше висока, красива с тъмната си коса и сини очи и това допълнително усилваше мълвата за любовни подвизи със сладострастни редактори.

Понякога критиката я обвиняваше за еротичните и сексуални мотиви в стиховете й. Но книгите й излизаха редовно - след първите две още: “Грешница” (1968), “Черната гълъбица” (1972), “Кестенова любов” (1973), “Обратна река” (1976), “Обет за мълчание” (1979) и др. Последната й стихосбирка от времето на соца - “Земетресение”, излиза през 1989 г.

“Ваня започна като многообещаваща авторка. Тя беше импулсивна, шумна, с големи заложби. Но около нея се създаде една митология на скандална поетеса, на бабаитка и мъжемелачка и това сякаш й харесваше. Мисля обаче, че то попречи на творчеството й”, каза ми поетът Борислав Геронтиев.

Ваня Петкова е родена в София на 10 юли 1944 г.

В тялото й има
невероятен коктейл
от гени

Майка й е с гръцко-турско потекло, баща й - от старинен руско-черкезки род. Баба й е украинско-полтавска графиня, дядо й руснак - генерал от армията на Врангел.

Още съвсем млада Ваня се омъжва за суданец от Нубия, който ес фараонско потекло от 3-ата династия на Рамзес III. На него е посветено стихотворението “Куршуми в пясъка”, дало име и на стихосбирката. (Виж в карето.)

След време поетесата ще каже, че от дете знае наизуст Евангелието, Стария и Новия завет. Изучава и Корана. Заради баба си и дядо си най-напред започва да говори на руски. На руски написва и първите си стихотворения. Завършва славянска филология в Софийския университет и специализира латиноамериканска култура в Куба.

10 ноември 1989 г. преобръща живота и на Ваня Петкова. Уволняват я от сп. “Съвременник”, където завежда отдел “Поезия”. “Правилата на социалистическото общежитие” са отпаднали и тя вече свободно може да изявява своя характер и таланта си.

Първото прави с лекота. Определя себе си като заядлива, нетърпима, перфекционистка. “Митът за мен беше, че съм голяма любовница, поетеса на любовта и побойница - казва тя в едно интервю. Имах и имам високо самочувствие на здрава, хубава, атрактивна жена, с интелект, знания и външност. Бях харесвана и обичана. Главно мъже съм била в живота си. Аз съм известна като терористка сред поетесите...”

Не можем да кажем същото за таланта й просто защото вече никой не пише и не издава стихове - хората са на митинги по площадите, на протести и предизборни събрания и на никого не му е до любовна лирика.

Омерзена,
Ваня Петкова
напуска България

Обяснява, че го е направила, защото я обвинили, че е тоталитарна поетеса. В София пред сградата на СБП изложили нейна снимка, на която танцува с Тодор Живков. “Само аз ли съм танцувала с Живков?!, гневно пита тя. - Има хора, които са и спали с него...”

Поетесата оставя перото и започва работа като преводач в една украинско-сирийска фирма за търговия със скрап, желязо и дървесина. Тя владее 7 езика и превежда от руски, английски и арабски. Постоянно пътува между Багдад, Одеса и София.

След една среща с д-р Желю Желев в Украйна недоволна, че той не обръща внимание на проблемите, обявява пред вестниците, че е

готова да изгори
всичките си
25 книги

със стихове и публицистика на площада пред президентството. Слава богу, аутодафето не е извършено.

През 1996 г. заявява: “Аз съм готова с лудата си глава да поведа тази страна като Христо Ботев в една нова революция. Исках да се кандидатирам за вицепрезидент и в президентството ми се присмяха. Попитаха ме: “Вие ли сте по-достойна от Блага Димитрова?” Отговорих им: “Аз съм по-добра поетеса от Блага Димитрова, аз съм по-четена от нея. Тя е студена поетеса. Блага Димитрова не обича истински България. Тя обича себе си и своята слава...”

Последните години от живота си Ваня Петкова прекарва в една малка къща в тракийското село Езерово. Приема името Хатидже Садик. Обикаля Родопите на бял кон и продължава да пише. До последно работи върху биографичната си книга “Хабиби, хабиби” (“Любими, любими”).

Умира на 29 април 2009 г., докато пътува към къщата си. След два дни - на 10 юли т.г. щеше да нъврши 71 години.

Остана голямото й творчество - 32 книги с поезия и публицистика, над 800 рецитала и 2 плочи. Тя я единствената поетеса в света, направила рецитал в самолет, при това на 4 езика.

Пенчо Ковачев

СТИХОТВОРЕНИЕТО

Посветено на любимия мъж

Ти ме попита:

“Откъде идваш?”

Аз ти казах:

“Отвъд Времето.”

Ти ме попита:

“Откога ме търсиш?”

Аз ти казах:

“От началото на Времето.”

Ти ме попита:

“До кога ще ме обичаш?”

Аз извиках:

“До края на Времето!”

Ти разтвори ръцете си,

пое ме и каза:

“Най-после те намерих

след толкова омраза.

Бъди ми вода и хляб

и постеля!

Бъди ми съдба,

след грешки и веселия!

Бъди ми шепа пръст,

в която ще посея

моя род непокръстен

чрез тебе да живее!”

И аз станах всичко за тебе.

Един ден ми каза:

“Аз ще замина.

Нищо тук не мразя,

но не е моята родина.

Не мога без нилските нощи,

без пясъка на Нубия.

Ако остана малко още,

мога да ги загубя.

Там пустините

набъбнаха от куршуми

и към аллах бедуините

стрелят с нечувани думи.

Там моите братя

в гробници барут крият

и фараоните от своето злато

бягат пред

виковете: “Хурия!*”

Аз ще замина.”

Ти тръгна и не се обърна

(такъв бил вашият обичай).

А аз не исках да те върна,

защото Времето няма край.

*Свобода