Черно-бялото време на Сиси Графинята отдавна мина. Коя е Сиси Графинята? Точно това казвам, новото поколение “друсащи” едва ли е чувало за тази легендарна софийска наркоманка. Тя умря от свръхдоза точно преди 20 години на “Синьото кафе” - несъществуващо вече сборище до стадион “Васил Левски”. Отиде си, превърнала се още приживе в градска легенда. Не е като сега - всеки може да е супергерой на собствената си фейсбук стена. Времената са други. Цветни. Мобилни. Хероиновите дрогажи, които се влачеха вмирисани и невчесани по централните столични улици, отстъпиха място на натокани и епилирани рarty аnimal-чета, които зобят само дизайнерска синтетика по лъскави клубове.

Какво се случи всъщност? Онези ли измряха от лоша стока и съпътстващи инфекции и вече не ги виждаме, или пък новата наркокултура е толкова доминираща, че само тя ни е пред очите? Всеки ще се съгласи, че да се бодеш с “кафяво” в наше време, изглежда толкова кроманьонско - все едно да набираш от кабинка на уличен телефон, вместо да си цъкаш на смартфона.

Синтетичните наркотици днес са като мобилните телефони с тъчскрийн. Достъпни, модерни, има ги във всякакви форми и цветове, под различни брандове и названия... И в двата случая размазвацията е гарантирана. Просто при телефоните нещата са по-буквални - мажеш с пръсти по екрана.

Преди десетина години, обикаляйки из Йемен, често ми се случваше местни хора, че дори и племенни вождове да ме поканят заедно да дъвчим листа от кат. Растението Catha edulis за местната култура има дори по-голямо значение, отколкото листата от кока за индианците аймара, живеещи в Боливия и Перу. Йеменците дъвчат кат заради катинона - алкалоида, който е в листата и има стимулиращо въздействие.

Тогава много се чудех как е възможно глобалната наркоиндустрия да е пропуснала това ново за мен откритие. Пет години по-късно разбрах, че макар и наум, явно тогава съм се изказал неподготвен. Из клубовете на цяла Европа, и в България включително, имаше мефедрон - синтетично съединение, производно на катинона.

С доста по-силен еуфоричен ефект от този на листата в Йемен, които на всичкото отгоре трябва да се дъвчат в продължение на часове, а сдъвканата маса да се държи отстрани в бузата, за да проникнат активните вещества през лигавицата. Въобще досадна работа. Докато с мефедрона - хоп и вече си щастлив. Но за разлика от високопланинските склонове на Arabia Felix проблемът със синтетичния дериват в дискотеките е, че действието му преминава много бързо. Толкова бързо, че искаш още веднъж. И още, и още. Накрая се оказва, че си глътнал или изшмъркал повече, отколкото си искал в началото. Но по принцип със синтетиката е така. Без значение дали вземаш прахчета или таблетки, “гугутки”, “бисквитки”, “розови кадилаци”...

Най-лошото в цялата работа е, че хората въобще не знаят какво консумират. Положението е“Имате ли хапчета за мен и мойте батчета...”, както се пее в онова популярно парче на Криско и Лора Караджова. Някой казва: “Имам “моли” - това сега е хитът, брат”... и всички вече смятат, че въпросното “моли” е върхът на гъзарията. Нещо ново, модерно, невиждано досега...

Молито всъщност си е една доста престояла екстази манджа, леко притоплена на микровеле. Или пък “пико”. Което звучи мнооого “верту”, но си е като стара нокия с поцинковано покритие, ако трябва да се придържаме към сравненията между телефоните и наркотиците. На практика пикото е метамфетамин хидрохлорид - без значение дали е на пудра, или на кристали.

Нищо извънземно и невиждано няма в тази работа, нито е висша химия, достойна за “Нобел”.

Обаче друго си е да се фръцнеш: “Аз съм на пико, брат, не ме занимавай.”

Много млади хора смятат, че хероинът е за пропаднали наркомани, а кокаинът и хаповете са нещо съвсем различно, класно и въобще е за готини и отворени пичове и мацки.

Така хора с претенции, които иначе парадират с дрехи, обувки, бижута и въобще държат на някакво положение, изпадат в ситуацията да се влачат час по час в опиканите тоалетни на клубовете и да клечат до санитарния фаянс, за да си вземат “линията”.

Е, има и такива, които се смятат за по-рафинирани и само си подават чашите, за да им цвръкнат малко G. Ей така, на юнашко доверие, без въобще да предполагат какво точно е G. Наричат го така, предполагам, заради първата буква и защото цялото му име гамахидроксибутират е твърде сложно за запомняне.

Анастетик от старо поколение, който предизвиква лека еуфория, но само ако е в малки дози. И не трябва в никакъв случай да се смесва с алкохол! Защото иначе може да колабираш и да умреш, задавяйки се със собствените си стомашни сокове. Обаче кой ходи на парти, без да пие? И кой е склонен да съблюдава някакво разумно дозиране в разгара на купона?

Това, което е ясно като тенденция и определено се потвърждава и от специалистите (виж интервюто д-р Цвета Райчева, директор на Националния център по наркоманиите), е, че стимулантите определено са изместили опиатите. Повечето млади хора вземат наркотици, за да се забавляват, да скачат и да танцуват до зори, че и много след това, а не за да легнат и да се унесат в сладки халюцинации. Това със сигурност е една от причините за залеза на хероина. Така както пушенето на опиум вече отдавна не е присъщо на модерния човек освен в някои паланки източно от Кабул.

И не става дума само за забавления. Съвременният живот изисква постоянна активност. Човек трябва да е пъргав не само на дансинга, но и в офиса, на пътя, в живота въобще.

Кумирите на младото комерсиално поколение са типове като Джордан Белфорт - Вълка от Уолстрийт, злоупотребяващ с пари, скъпи проститутки и синтетични наркотици, а не хипи илюзиите за “мир, любов и свобода”.

Затова и марихуаната е на път да бъде легализирана повсеместно. Бъдещето на туризма в България (според Валери Найденов) и световната медицина до голяма степен зависят от това преосмисляне. Имиджът на канабиса се променя към добро, защото наркотичното бъдеще на човечеството е изцяло в ръцете на химиците фармаколози, не в градината на баба. Уви, това е бъдещето. Цветно като всевъзможните нови хапчета, които химическите лаборатории бълват нонстоп. Има ли въобще нови наркотици? Или всичко вече е отдавна направено, експериментирано и класифицирано от легендарния Александър Шулгин, че дори и много преди него. Да не забравяме, че най-злокобните химически съединения са били открити от германците още по време на Първата световна война. Както и че казионната фармацевтична индустрия е отровила много повече хора от наркокартелите в Мексико и Колумбия, взети заедно.

Но това е леко отклонение от темата.

Сигурно пак ще се изкажа неподготвен, както навремето в Йемен, но според мен истински нови дроги няма. Разни продукти се появяват, задържат се за известно време на пазара, хората говорят за тях, след което изчезват. На тяхно място идват други с нова химическа формула и от нова група. Понякога имитирайки ги като форма или като въздействие. Точно както стана с мефедрона, за който разказах. Когато Европейският съюз вкара това съединение в забранителните списъци, след седмица или две по-късно се появи нафирол. Макар и вещество от друга химическа група, казват, че почти изцяло имитирало ефекта на мефедрона. Не знам, човек няма достатъчно време и бъбреци, за да пробва всичко. Всевъзможни субстанции пристигат все по-често от Китай - новата мека на синтетичната дрога. Маскирани като обикновени химикали, подправки, соли за баня те са в течно и прахообразно състояние, но най-често са на таблетки. Цветни хапчета за цветно бъдеще.

Георги Милков