670 тона храна годишно изхвърляме в България, сочат данни на Българската хранителна банка, цитирани от Нова телевизия. 

Ако приемем, че една порция се равнява на 300 грама, това количество би могло да изхрани българите живеещи под прага на бедност в период от година и половина.

Производителите, които предпочитат да дарят храна, вместо да я изхвърлят, трябва да платят и ДДС. Точно заради това много фирми предпочитат да плащат такси, за да унищожат храната, а не да я дарят, тъй като тези такси са по-ниски от данъка, с който се облагат даренията. Така, според хранителната банка, губят всички: търговците, които плащат за унищажаването на храната; държавата, която не е получила дори минимален данък от дарена храна, защото тя е била унищожена; и най-вече нуждаещите се, които остават гладни.

Повече от половината българи не се хранят пълноценно. Те не могат да си позволят да консумират месо, риба или еквивалентното количество белтъчини всеки втори ден. В цифри това прави близо 4 млн. души, като децата сред тях не са малко.

Сред европейските си връстници, българчетата са едни от тези, които се хранят най-зле. Всяко трето дете у нас няма възможност да консумира поне веднъж дневно пресни плодове, зеленчуци, месо, пиле или риба, защото семействата не могат да си го позволят.

Ето и какво се случва в реалния живот: 

Топло ястие и парче хляб. Това е единствената сигурна порция храна, на която Тодор разчита. Получава я само в неделя. Осигуряват му я добри хора, които я носят в столичен храм.

Всяка неделя храм "Св. Илия" подслонява за обяд близо 400 души. Храната, която доброволци приготвят е дарена предимно от частни лица. Фирмите са малко. Освен благотворителните организации, за проблема алармират и производители. Не искат да хвърлят храна и от години се опитват да привлекат вниманието на държавата.

Пазарът на череши тази година е свит, а докато 14 хил. тона череши гният по дърветата,всяко трето българско дете няма възможност да консумира плодове - родителите му не могат да си ги позволят.

Облекчения за доставки към хранителните банки не се предвиждат, категорични са от Министерство на финансите, защото по този начин ограничават възможностите за измами. Същата е ситуацията и в Европа, допълват от министерството. По данни на Българската хранителна банка обаче, в 12 държави-членки съществуват различни облекчения. Във Великобритания, например, ако се дарява на регистрирани благотворителни организации, ДДС - няма. В Унгария - също, стига търговецът да не е закупил храната с цел тя да бъде дарена.

Тодор не знае как е в Унгария, нито във Великобритания. Но знае как е у нас. Гладува често. Но винаги благодари и за малкото, което получава.