Човек в България се чувства все по-сам. Не говоря само за реализация. Вътрешното емигрантство у нас продължава. Младите хора, които все още са в училище, нямат кой знае какво бъдеще.

Това казва актьорът и режисьор Ивайло Христов в интервю пред в. "Труд". Точно преди седмица черно-белият му филм му "Каръци" спечели Голямата награда "Златен св. Георги" на Международния кинофорум в Москва.

В едно епизодче от "Каръци" едно детенце пита героинята на Елена Телбис: "Ти певица ли си?" Да, отвръща й тя. "Ами като си певица, защо живееш тук?", недоумява то, а героинята допълва: "Само докато завърша, после заминавам. Първо за София, после - в чужбина." Това са гарите… През по-голямата част от деня съм сред млади хора и не мога да кажа, че не ме боли. Напротив - на всеки 24 май, когато раздаваме дипломите в НАТФИЗ, на мен някак си ми е… тъпо, споделя режисьорът, който е професор в академията.

Тъпо ми е, защото не знам къде ще отидат. Защото това са подготвени млади хора, пълни с енергия и любов, а нямат къде да се реализират. Това наистина е изключителен проблем. И поради тази причина Терминал 2 е изход, смята Христов.

Изгубени поколения продължаваме да произвеждаме от четвърт век, съгласен е режисьорът. "И със сина ми си разговаряме по скайпа, защото… предпочете да учи в Германия. Разбира се, причината не е единствено и само в държавата. Защото, общо взето, би трябвало ние да сме държавата. Не мога обаче да разбера поради каква причина тези, от които в голяма степен зависи, все избираме калпавото? Защо не назначаваме на правилните места смисленото?", пита Ивайло Христов.

Той не съжалява, че през 90-те не е останал в САЩ, а се е върнал обратно в България: "Това ми е била съдбата. Може би, ако съм бил на друго място, щях да съм по-добре, но съм тук... Изобщо не става дума за материалната страна, а за духовността на този народ. И образованието, и изкуството, и културата му се самоубиха. Защо? Нямам отговор на този въпрос, въпреки че го задавам постоянно. Спомням си, че преди 10-15 години казах в едно интервю, че обуначването на народа ни ще ни се върне като бумеранг върху главите ни. И лека-полека се случва".

"И това е ехото от тези 25 години преход. Не можеш да очакваш от хора, които нямат и средно образование, да имат собствено мнение, да разсъждават като граждани - няма как да го очаквате. И понеже човекът е стадно животно, когато горният етаж е празен, той се чувства силен и мощен като е вътре в стадото. Но ако има нормално мислещи, достойни хора, които наистина да гласуват по съвест, това няма как да се случи. Оглупяването на една нация, за което са виновни всички правителства от 1989-а насам, е най-страшният ни проблем - нещо, което с векове ще трябва да се лекува", продължава Христов.

На прага на нови местни избори, режисьорът и актьор казва, че това е последното, което го интересува. "Защото са предрешени. Някак си ще избираме хора, които само трябва да си подпишат договорите", казва той.

На въпроса какво трябва да има в програмата на един кмет, за да гласува за него, режисьорът, казва, че не знае, но е сигурно, че до програмата трябва да е и оставката: "Да седи там, да е готова. Програмите - тях предполагам, че ги пишат под индиго. Затова до програмата да е и готовата оставка, подпечатана, само да си сложи подписа, когато се наложи. Да е наясно, че това го чака", смята Ивайло Христов.