България започва подготовката си за влизане в еврозоната на фона на драматичните събития в Гърция, която е изправена пред риска да стане първата страна изключена от зоната на единната валута.

Българското правителството създаде Координационен съвет за подготовка на страната за членство в еврозоната начело с министърът на финансите, който ще отговаря за въвеждането на единната валута, съобщи правителствената пресслужба в сряда след заседанието на Министерския съвет.

"Лично моите амбиции, не смятам, че правителството има различни, са да влезем в еврозоната колкото е възможно по-бързо", каза министър Владислав Горанов преди дни по време на заседанието на парламентарната комисия по бюджет и финанси. При добро стечение на обстоятелствата и изпълняване на критериите това може да стане най-рано през 2018 г., стана ясно от думите на Горанов.

Пътят към еврозоната за страната ни минава през стрес теста на банковата ни система и връщането на доверието в нея, изпълнението на техническите критерии – инфлация, дефицит и лихви, следва влизането в Единния надзорен механизъм ERM ІІ, т.нар. чакалня, където обикновено се престоява поне около две години и едва след това следва приемането в еврозоната.

По думите на Горанов влизането в еврозоната не трябва да се превръща в самоцел, защото "истеричното поставяне на нереалистични цели преди ни е показало, че преди да сме готови няма да бъдем пуснати" в нея.

 

Отговорниците за членството в еврозоната

Финансовият министър Владислав Горанов е избран за председател на Координационния съвет, който е национален координатор за подготовката на страната ни за въвеждане на единната валута.

В съвета влизат още заместник-министър на финансите, подуправител на Българската народна банка, член на Комисията за финансов надзор, заместник-министри на икономиката, на външните работи, на транспорта, на правосъдието и други, е посочено в правителственото съобщение.

Координационният съвет ще се подпомага от експертни работни групи, които в рамките на своята компетентност непосредствено ще осъществяват практическата подготовка за членство в еврозоната.

Съветът ще разработи проект на Национален план за въвеждане на еврото в България, предложение до Министерския съвет за определяне на целева дата за приемане на еврото, ще организира и координира практическата подготовка и работата на експертните групи, се казва в правителственото съобщение.

Пътят минава през стрес тест за банковата система

За да влезе България в Еврозоната и да започне да бъде възприемана сериозно от партньорите ни в Европейския съюз, е необходимо първо да бъде възстановено доверието във финансовата система, което "беше много сериозно подкопано от неблагоприятните развития в банковия сектор през миналата година", посочи министър Горанов. По думите му за това е необходимо България да премине "една оценка за качеството на нашата банкова система", като за целта е предприета "законодателна инициатива".

Вече има внесен законопроект, който "транспонира директивата за преструктурирането на финансовите институции". В преходните и заключителни разпоредби е предвидено Българската народна банка и Комисията за финансов надзор да извършат преглед на качеството на активите на банковите и небанковите финансови институции в 12-месечен срок след приемането на закона, посочи Горанов.

"Ако логически подредим нещата едно след друго – първо трябва да направим проверка на качеството на активите на финансовата система, за да докажем, че това, което се представя в надзорните отчети и отчетите, които съставят финансовите институции отговаря на действителността и че няма скрити рискове във финансовата система", каза финансовият министър. Горанов призна, че доверието в българската банкова система е ерозирало, заради фалита на КТБ.

Стрес тестовете на банките са предпоставката за следващите интеграционни мерки, които минават през Единния надзорен механизъм и Единния банков съюз. Успоредно с това ще върви изпълнението на техническите критерии, свързани с инфлационните равнища, размера на дефицита и на лихвените равнища, които са относителни критерии и смятам, че бихме могли да отговорим на тях в краткосрочен план, каза Горанов. Според него тогава вероятно би последвало и приемането на България в ERM II, така наречената "чакалня" на еврозоната.

"Наивно е да слагам дати"

Според Горанов "наивно е да слага дати" кога България ще стане част от еврозоната, защото освен изпълнението на техническите критерии, това е и политически въпрос.

Планът за действие предвижда до средата на 2016 г. успешно да приключи оценката на качеството на активите на финансовата система. Това е "неформална предпоставка за допускане до Единния банков съюз и от там нататък, когато се изгради взаимно доверие заради стабилността на финансовата система до ERM ІІ", каза Горанов. Според него реално страната ни може да стане част от еврозоната не по-рано от 2018 г.

"Потенциално е възможно, но пак казвам всеки срок, който си поставям е спекулативен. А колкото сме по-амбициозни без да сме си свършили работата, толкова по-скептично и резервирано гледат към нас членовете на еврозоната", каза финансовият министър.

Горанов призна, че е имал неформални дискусии в Съвета на финансовите министри с представители на различни държави членки, от които зависи допускането на България в еврозоната.

Страните извън еврозоната

Към момента от 28-те страни членки в Европейския съюз 19 са членове на еврозоната.

По думите на Горанов "голяма част от държавите извън еврозоната се колебаят, другата половина имат желание за движение в тази посока, но с различна скорост".

Според него България "почти на практика е в еврозоната" заради валутния борд, но "не можем да ползваме предимствата на евтино финансиране и на стабилността, която едно присъединяване би дало".