Адв. Асен Велинов е завършил университета „Фудан”. Има магистратури по китайска политика и дипломация, и по китайско бизнес право. Правоспособен адвокат в Калифорния, САЩ. Докторант по право в Университета „Дзяотун”. От 13 години живее в Шанхай. Основател и председател за Китай на Китайския съвет за търговия с Централна и Източна Европа. Партнира си с най-големите адвокатски фирми в Китай, една от които е най-голяма в света: „Дачен Дентънс”. Владее английски и китайски. С него разговаряАнелия Попова.

- Адв. Велинов, вие съдействахте за идването в България и придружавахте представителите на един от големите китайски инвестиционни фондове - RIFA по време на командировката им у нас. Можем ли да говорим за позитивни резултати от срещите им в страната?
- Посещението на част от мениджърите в RIFA беше главно с опознавателна насоченост и включи срещи с държавни институции, представители на бизнеса и потенциални партньори. Посещението беше полезно, защото “изчисти" и фокусира интереса на китайската страна в областите, важни за тях, и добави идеи за други потенциални проекти. Изобщо, почти невъзможно е подобно посещение да не бъде успешно. Но, разбира се, то е само основа за бъдещи бизнес решения. Казваме, че често международните инвестиции започват от съвсем обикновеното, простичко “харесване” на съответната държава. Представителите на RIFA “харесаха” България, а в този случай, това бе още по-важно от обикновено, защото те имат интереси както в областта на туризма, така и към производството на продукти, типични за България.

- С какви впечатления останаха китайските инвеститори от местата, които посетиха в България?
- Освен че “харесаха” България, представителите на RIFA, според мен, успяха да стигнат и до следващия етап - те вече имат яснота както за специфичните възможности, които страната предлага, така и за доброто съотношение между инвестиция и възвращаемост, което прави България привлекателна сред страните в Европейския Съюз и държавите от инициативата 16+1 в сферите специално на туризма и земеделието. 

- Имали сте срещи в Министерството на туризма, в Народното събрание. Подобни разговори улесняват ли инвестиционните решения?
- В подобни случаи - категорично да. Институционалната подкрепа, разбира се, не зависи от подобни разговори с конкретни инвеститори, но ясното й заявяване е от решаващо значение, когато инвеститорът е нов в тази държава. Примерно, много важна се оказа срещата в Посолството на Китай в България, където беше подчертано, че интересите на китайските инвеститори в земеделието са изключително своевременни. Също така отпаднаха опасенията по отношение на често сменящите се правителства и начина, по който рефлектират върху бизнеса. Именно от разговора по тази тема, стана напълно ясно, че българската политическа среда не се отразява върху бизнеса и компаниите. 

- В тази връзка каква е ролята на двустранните спогодби между България и Китай, или, примерно, на дипломатите - в случая - в Шанхай, за оптимизиране на бизнес отношенията между предприемачите и в двете държави?
- Двустранната спогодба между България и Китай за правно сътрудничество, тоест за двустранно признаване и изпълнение на съдебни решения, издадени в другата държава, в буквалния смисъл на думата е уникална за Китай. Въпреки че информирахме RIFA за спогодбата, не бих казал, че наличието й е фактор на този етап, но като адвокат вярвам, че с времето и практиката тази спогодба ще добие популярност. Възможността да се структурират и защитят инвестициите по начин, който не е юридически възможен в повечето останали държави в ЕС, дава обективно предимство на България. По отношение на дипломатите - ролята им в двустранните процеси е важна, разбира се. Някои от тях са про бизнес ориентирани и свършената от тях работа по отношение на популяризацията на страната и на бизнес възможностите, които тя предлага, е един от инструментите за оформяне на първоначалния интерес. В тази връзка се надявам, новият генерален консул - Димитър Абаджиев - да продължи вече създадените традиции по отношение на представянето на България в различните инвестиционни форуми, които често се организират в Шанхай. Надявам се и да развие нови, модерни форми на взаимодействие с китайските инвеститори. В последните години виждам, че дипломатите от Централна и Източна Европа вече не гледат един на друг като на конкуренти, които се борят да привлекат китайските инвеститори, а започват да работят заедно за привличането на интереси и инвестиции към региона. Това е в унисон с директивите от Пекин за инициативата 16 + 1.

- Каква е тази инициатива? 
- Китайската страна вижда региона в неговата цялост. За Китай това е регион, който включва 16 държави: България, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Хърватска, Албания, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония, Словения, Литва, Латвия и Естония плюс Китай. По-актуалната тема, разбира се, е новият Път на коприната: “Един път, един пояс”. По този въпрос напоследък се говори много в Китай, тъй като държавата има желание да насочи интереса на частните компании към инвестиции в страните по новия път на коприната (на картата).

- Кои са интересните тенденции в отношенията между България и Китай?
- Има няколко големи потенциални инвестиционни сделки, които очаквам в най-скоро време да станат реалност. Когато те се случат, то позициите на България като на обективна и смислена, от гледна точка на бизнес логиката, страна за инвестиции, ще бъдат затвърдени в Китай. Друго условие, което е от значение по този въпрос, е влизането на България в Шенген. То би улеснило добрата тенденция в развитието на туристическия обмен, тъй като в момента трудно се издават индивидуални туристически визи за китайски граждани и това е един от най-често повдиганите въпроси, когато стане дума за инвестиции и туризъм в България. И последната важна тенденция е развитието на отношенията в земеделието. Тук е мястото да отбележим специалната роля на България, в която е открит Център за земеделско сътрудничество на 16-те държави от Централна и Източна Европа. 

- България много разчита на увеличаването на туристическия поток от Китай. Има ли реални условия за това?
- Условия винаги има. Доколко те ще бъдат използвани, зависи от двете страни. Разбира се, трябва да се знае, че предвид разстоянието между двете държави, както Китай не е обичайна дестинация за туризъм, така и България не е обичайна дестинация за китайските туристи. Въпреки това, условия за развитие и растеж има. Характерно за китайските туристи е, че те пътуват по-активно сравнително отскоро. По-известно е, че пътуват на групи и, че посещават няколко държави - обикновено повече от 3-4 - в рамките на едно пътуване. За да бъде успешен този бизнес, е естествено китайските туристи да бъдат познавани. Иска ми се да спомена, така наречения от българското Министерство на туризма “златен триъгълник”: Турция - Гърция - България. Считам, че това е по-привлекателната форма за промотиране на България. Мисля, че в основата на туристическия успех, примерно, на Вишеградската четворка - това са: Полша, Чехия, Словакия и Унгария - стои именно съвместното им промотиране.

- Какви съвети можете да дадете на българските предприемачи, които имат желание за съвместен бизнес с Китай?
- Принципно, се опитвам да избягвам употребата на клишета, но в случая едно от тях е много подходящо: има ли добра профилактика, рядко се налага лечение. Може би е съвсем естествено подобни думи да звучат в изказване на адвокат, но по отношение на Китай навременната консултация с местен специалист по китайско право наистина е особено належаща. Подчертавам това. За българските предприемачи, които имат желание да се свържат с правилните партньори в Китай, е необходимо сериозно да се запознаят с всички възможни начини, подходящи за техния конкретен случай, както насочени към необходимостта да защитят правата си, така и в посока узнаване на повече подробности за потенциалните партньори. Защитата на интересите им впоследствие, когато е допусната грешка, е толкова скъпа, че прави юридическата намеса финансово нерентабилна. Един чудесен за илюстрация на казаното пример от реалността е случилото се с български бизнесмен. След сключен договор за продажба на машини на китайската страна, вместо да си получи договорените суми, той се съгласява да направи допълнителни разходи. Българската страна изпраща на китайските си партньори значителна сума за “почерпка” във вид на цигари и вино, предназначена за местните държавни организации. Мотивът за този разход, е посочен от китайските партньори в писмо, като “задължително условие за бизнес в Китай”. Правя уточнение, че в Китай наистина има опция за подобни разходи, но е прието те да бъдат оформяни юридически по съвсем различен начин и не следва да бъдат правени от страната, която продава, особено пък, преди да е получено договореното авансово плащане. Навременната, предварителна информация в този случай, както и в подобни на него, би спестила както изпратената значителна и излишна сума, така и последвалите разходи за издирване и санкциониране на некоректните партньори. 

- Какви са особеностите на правните услуги в Китай, с които трябва да се съобразят българските бизнесмени?
- В Китай често се налага да бъдат използвани местни адвокатски кантори, а не международни, тъй като правните услуги са законово регулирани и единствено китайски адвокати могат да представляват клиентите си в съда. Китайските адвокатски кантори са големи по брой на адвокатите, заети в тях. В същото време трябва да се помни, че името на кантората не гарантира качеството на отделния адвокат, работещ в нея, тъй като не са централно мениджирани. Застраховки за професионална отговорност най-често няма, затова бих посъветвал да се използват конкретни адвокати, препоръчани от клиент със сходен проблем. Това би елиминирало и притесненията за съществуващите езиковите бариери. И в Китай, както и в България може да се договори цена на услугата, а не почасово заплащане.