"Трябва да се направи анализ и оценка на всички действащи в момента 128 стратегии, голяма част от тях вече са неактуални", заяви след днешното заседание на кабинета вицепремиерът Даниела Бобева.

Бобева представи пред медиите доклада си относно състоянието на процеса по стратегическото планиране в Република България. "В момента действат 128 стратегически документа, като най-много стратегии, 21 има в областта на социалната политика и заетостта", съобщи Бобева. Тя напомни, че редица закони изискват разработване на стратегии за секторни политики. Около 41 % от стратегическите документи са подготвени във връзка с изискване на европейското законодателство. Освен това по смисъла на законодателството трябва да се разработят още 96 стратегии. Най-много, 39 стратегии са с времеви хоризонт 2020. Интересен факт е, че 33 нямат конкретен срок на действие.

"Ние сме шампиони по разработване на стратегии, разработили сме два пъти повече стратегии, отколкото са разработили другите страни-членки на ЕС", отбеляза Бобева и обясни, че следващата страна в ЕС по брой стратегии има едва 56 стратегии.

Голяма част от стратегическите документи нямат годишни планове за изпълнение, в които да са разписани конкретните задачи пред администрацията, коментира вицепремиерът. Преобладаващата част от стратегиите нямат и финансова обосновка и не са финансово осигурени.

В резултат на анализа на вицепремиера е взето решение Съветът по административна реформа да се заеме с проблемите на стратегическото управление. Освен това рамката за разработване на стратегическите документи ще стане задължителна и ще се върви по-малко стратегии.

"По същество въпросът е и за приоритетите и за това, кои са най-важните неща, които трябва да правим", коментира Бобева. Тя призна, че все още не е видяла новата стратегия за енергийния сектор, но подчерта, че един от най-важните сектори, за които трябва да има стратегия е енергетиката. Една от 128-те действащи в момента стратегии е и "Национална стратегия за превенция и борба с корупцията и организираната престъпност", приета през 2009 година, във връзка, с която е имало план за действие само през 2010 година.