Учените откриха защо всъщност хората са по-умни от маймуните. Една част от нашия мозък в предната част на мозъчната кора ни различава от човекоподобните.

Тази област с размерите на брюкселско зеле се занимава с човешките дейности от това как можем да мислим или вършим няколко неща едновременно до предположенията и догадките в живота.

Изследвания със скенер показват, че подобна област липсва в мозъка на макаците, въпреки че те са едни от най-близките ни роднини. Чрез ядрено-магнитен резонанс учените са успели да надникнат в онази част на мозъка, която отговаря за висшия интелект на приматите, включително и на хората.

Изследвания със скенер на 25 мъже и жени са показали, че тази част от мозъка е съставена от десетина по-малки секции. 11 от 12-те секции са подобни, т.е. има ги и при хората, и при маймуните и се свързват с други, по-отдалечени области на мозъка по подобен начин.

Една от тези малки секции, страничната част на мозъчната кора в предното полукълбо, липсва при макаците. Различия в човешкия и маймунския мозък са откривани и преди, но това е първият път, в който се забелязва толкова ясна промяна в областта между комплексното мислене и поведението.

"Открихме област в мозъка, която е уникална за човека", съобщава ученият от Университета в Оксфорд Матю Ръшуорт.

Страничната част на мозъчната кора в предното полукълбо се намира в предната част на мозъка над веждите. При някои хора тази част е с размерите на брюкселско зеле, а при други е по-малка, колкото мандарина.

Предишни изследвания показват, че тази област е особено важна за извършването на няколко задачи по едно и също време, например планирането, вземането на решения и колебанията. Например, ако решим да направим дадено нещо, тази част преценява останалите опции, т.е. мисли за това какво би се случило.

Тази малка част от мозъка ни помага да се учим от грешките на другите и по-бързото усвояване на нови умения.

Изследването показва, че хората имат по-силни връзки с онези области в мозъка, които отговарят за слуха, вероятно за по-добрите говорни способности.

Подобни изследвания хвърлят светлина върху психиатрични състояния като синдрома на дефицита на вниманието и хиперактивността и обсесивно-компулсивно разстройство.