Яна Маринова е родена на 17 август 1978 г. в София. Завършва икономическо образование в Стопанския колеж към УНСС, специалност „Публична администрация”. Първата й поява на малкия екран е през 2003 г. в сериала по Нова телевизия „Хотел „България”. Година по-късно печели конкурса „Мисис България” и заминава на международния конкурс „Мисис Свят” в Индия. 

Телевизионната й кариера продължава като водещ на предаването „Елегантно”, но се отказва от амплоато си на водеща – в полза на каскадите в киното. Участвала е като каскадьор във филми с Колин Фарел, Ед Харис, Крисчън Слейтър и др. Филми, в които Яна дублира главните актриси в бойните сцени. След това логично следва и участието й в третия сезон на „Сървайвър” – „Островите на перлите”. Истинската си популярност обаче получава след участието си в сериалите „Забранена любов”, „Стъклен дом” и „Фамилията”.
Яна Маринова беше един от най-атрактивните и коментирани участници във формата „И аз го мога”, който приключи преди дни. Там тя изпълняваше в повечето случаи рискови номера с висока степен на адреналин. Извън прожекторите обаче, красивата екшън героиня също е подложена на стресови ситуации. 

От месеци Яна отказва да дава интервюта, не даде и по време на шоуто „И аз го мога”, въпреки че тогава грейна на корица на столично светско списание, което се оказа изненада и за самата нея… Думите й тогава отново единствено пред нас бяха: „Не съм давала интервю за въпросното списание. Реални мои думи са тези, които казвам сега. 

Целият материал там е преписан от различни мои интервюта, публикувани през последните 10 години. Признавам - безпомощна съм в такива моменти и се надявам с цялото си сърце хората да не ме съжаляват, защото последното нещо на света, което искам, е да ангажирам вниманието им с отдавна отминали проблеми”. Оказа се, че всъщност цитираните думи на Яна във въпросното списание са нейни, но от стари интервюта, които е давала през годините. 

Интервюто, което Маринова дава сега пред „Шоу” обаче, е съвсем истинско! И е единственото от много време насам! Тя отдавна не говори за личния си свят, избягва и обясненията за трудните моменти в досегашния си живот. Но за нас направи изключение.

- Яна, съвсем наскоро обявихте във фейсбук страницата си, че „имате три ИСТИНСКИ профила в социалната мрежа, които лично поддържате”. От предварителния ни разговор сега обаче, разбирам, че това… НЕ е вярно?!
- Точно така. Категорично не е вярно, че имам три профила – имам само фен страница във фейсбук. Всички останали профили са фалшиви! Някой пише под моите снимки, представя се за мен във виртуалното пространство. Аз докладвах няколко от тези профила, някои бяха изтрити, но постоянно изскачат нови, буквално като гъби. И в момента има четири фалшиви мои профила… Злоупотребява се с името, със снимките и с мен самата! Така е, а аз в този случай на всичкото отгоре съм и напълно безпомощна…

- Всъщност, още докато вървеше шоуто „И аз го мога”, ви видяхме на корицата на столично списание – с интервю, което самата вие тогава потвърдихте, че не сте давали?!
- Да, точно така е и там е работата, че някакви неща постоянно се преписват и допълват, а реално аз не съм давала интервю. Всяка една дума е способна да промени конкретен смисъл, знаете това. А има и друго – ако преди 5 години ти се е случило нещо, за което си споделил някъде, а 5 години по-късно съвсем не искаш да продължаваш да говориш само за това, се получава много неприятно за мен. И никога не можеш да се отървеш от думи, които си изрекъл само един път в определен момент от живота си – когато си имал нужда да го направиш.

- Това ли е причината така категорично да се дистанцирате от медиите и да не желаете да споделяте вече нищо пред тях?
- Така се получи, без да съм го искала… Спрях, не за друго, а защото излиза като едно постоянно 

вайкане и оплакване

А на всичкото отгоре излиза и че ти не се развиваш като човек, защото отново говориш едно и също. А човек се променя постоянно.

- Доказахте ли на себе си, че „и вие го можете”, или не е било точно доказване?
- Специално тук не съм търсила доказване. По-скоро търсех моето си шедьовърче! Исках всеки път, когато мога да направя нещо, да го направя колкото се може по-добре. И ако някое от тези изпълнения стане шедьовър, това да е целта, до която съм искала да стигна. 

- Хвана ли ви яд, дори и в чисто спортен смисъл, когато стана ясно, че разликата между вас и Симона Пейчева е по-малко от един процент от зрителския вот – в нейна полза?
- Процентът никога не е бил нещо, от което да се вълнувам. Не ме засяга! Това, на което отдадох вниманието си, бе точно това, което казахте – спортния хъс! Между другото, заради липсата на краен, категоричен спортен хъс навремето не исках да стана спортистка. Затова и се отказах от спорта – още когато бях 15-годишна и искаха да ме направят лекоатлетка. В спорта е много важно публиката да е съпричастна с емоцията на спортиста – когато той иска да победи, да се вижда потта, която се лее от челото му; когато той преживява следващата травма… 

В изкуството – било то в театъра, във филма, обаче можеш да умираш на сцената, но никой не трябва да разбере. Ако щеш да умираш – никой не трябва да разбере, никой не трябва да види Яна! Никой! Ако видиш някой актьор, който с пот на челото прави нещо много сложно, на теб ти става неприятно от това. Просто никой не иска да вижда на сцената истинските емоции на актьора. Това е и задачата според мен на артиста - той да може да прави много дълго време добре нещата – и ако някъде нещо стане шедьовър, това е наградата!

- А когато го има риска? Говоря за номера с въздушен обръч от „И аз го мога”, при който прелетяхте над публиката необезопасена… Може би рискувахте и живота си?!
- Не съм имала усещане, че съм рискувала живота си, по-скоро се чувствах уверена. Наслаждавах се на момента. А и идеята беше наистина да се получи нещо много хубаво - и да изглежда, че е много лесно, а всъщност да не е…

- „Най-добрият съвет за мен, е, че всичко минава – и това ще мине…”, казани от вас думи преди година, когато сте преминавали през трудни моменти от живота си… На конкретни трудности ли отдавате остротата на характера си днес?
- Смятам, че, 

въпреки някои от трудностите, съм успяла да не стана лоша… 

Но и не смятам, че задължително трябва да имаш страшно много трудности, за да се калиш и да станеш достоен човек. Нормалното количество хубави и лоши моменти те изграждат като правилна структура от добродетели. На мен някои от трудностите, през които преминах досега, са ми помогнали, но в други, и въпреки тях, съм успявала да продължавам напред. Може би даже не всички хора, които минават през трудности, стават накрая успешни. Напротив – дори е много по-вероятно да се пречупят. По-лесно е да станеш лош…

- Дали?! Не е ли по-лесно обратното – човек да е добър?
- По-лесно е за този, който вярва, че е такъв… Ако си възпитан в лоша среда, почти нямаш шанс! Наистина трябват много силни първи седем години. Те трябва да са били зверски силни, за да имаш ти тогава шанса да не се пречупиш. 

- А моменти на пречупване на сцената имало ли е?
- Високият адреналин и стресът на сцената могат да направят наистина чудеса с теб. И – да - могат и да те сринат… да си загубиш гласа, да си забравиш репликата, да се стреснеш, да се парализираш, да припаднеш, а могат и да те възвисят – да те накарат да направиш нещо, което ти просто никога не си правил, или си си мислел, че не можеш. Това е магията! При мен е ставало така, че когато нещо отмине, е било тотален срив, но докато си още в него, е максимален предел! Стресът до някаква степен помага, ако можеш да го контролираш, да го владееш. 

Иначе може и да те убие!

- Синът ви Никола прави опит да следва вашите стъпки в киното още отсега, нищо, че е все още прекалено малък. Притеснява ли ви това предвид практиките в родната действителност?
- Все още нямам притеснения, свързани с него по този въпрос, може би защото знам, че той не може засега да види отстрани цялата картина. Дори и да опитам да му кажа някои неща за родната действителност, той се занимава с много други неща – ходи на уроци, на тренировки по карате, на баскетбол – няма да има времето да ги помисли. Ти се учиш да мислиш правилно, пък другото е въпрос на действие. Надявам се да нямам поводи за притеснения. И не вярвам, че той в момента – поне от това, което виждам – е достатъчно наясно с какво точно ще се заеме да продължава в живота си.

- Първото му участие бе като… ваш екранен син във филма „Хотел „България”!
- Ами да… така е, той беше мой доведен син в „Хотел „България”. Не беше много сложно, беше и малко участието.

Интервю на Анелия Попова