В края на 2013 година стойността на издръжката на живот достигна до 564,95 лева на човек от 4-членно домакинство, двама възрастни с 2 деца, или общо това домакинство трябва да разполага месечно с около 2260 лв., за да посреща разходите си и да се храни съобразно необходимите норми.

Това показват данните на КНСБ. Изследването на конфедерацията показва обаче, че близо 80% от домакинствата в страната живеят с общ доход на едно лице под необходимите средства за издръжка на живота.

Темпът на нарастване на издръжката на живот е с 0.5% спрямо предходното тримесечие на 2013 г. Основните индикации за задържането на ценовите нива бяха очертани още след второто тримесечие на 2013 г., когато се отчете реален спад, така че по-ниските темпове на нарастване на издръжката на живота бяха очаквани. За тази тенденция съществен принос имат поетапното намаление на цените от началото на годината на административно регулираните стоки като: електроенергия (с 11.1%); топлоенергия (с 10.5%); природен газ (с 5.3%).

Тримесечните изменения показват, че средногодишната стойност на издръжката на живота достигна до 564,26 лв. и отчита нарастване спрямо предходната година от 1.6%. Средногодишният темп на нарастване се дължи основно на поддържането на по-високи ценови нива на годишна база през първото полугодие на изминалата година, независимо от факта, че по тримесечия се наблюдават относително стабилни цени, с тенденция на леко покачване през първото и леко понижение към края на второто тримесечие.

Нарастването на издръжката на живота за последните 5 години е с 21.9% (при база 2008=100). Това означава, че от началото на икономическата криза издръжката на живота в стойностно изражение се е увеличила с над 101 лева на лице от 4-членно домакинство.

Паралелно с това, през този период се наблюдава слаб ръст на доходите, нарастване на безработицата и съкращаване на заетостта. На фона на тази картина всяко по-нататъшно задържане на цените или дори спад на някои от тях няма да промени статуквото на домакинствата и да ограничи процеса на обедняване. Освен това, свитото потребление е водещ фактор за спада на производствените цените и ако тази тенденцията се запази продължително, ще доведе до спад на икономическата активност, до фалити на фирми и освобождаване на персонал. Един от начините, с които може да бъде пречупена тази тенденция, е стимулиране на потреблението.

През четвъртото тримесечие на 2013 г. издръжката на живота нарасна с 0.5%, като при хранителните стоки е с 0.7%, а при нехранителните – с 0.3%. През последното тримесечие на годината ценовите нива свидетелстват за леки колебания нагоре и трендът се обръща, след като през последните две тримесечия се наблюдаваше низходяща тенденция. Основната причина за това е сезонният характер на някои хранителни стоки и особено на пресните зеленчуци.

Границата на бедност през 2013 г., (базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване), е 214 лв. и отчита ръст спрямо предходната година с 1.9%. В сравнение с 2008 г. се наблюдава темп на нарастване с 18.2%.

През четвъртото тримесечие на 2013 г. границата на бедност достигна 213,75 лв. на 1 лице, което показва ръст от 0.7% спрямо предходното тримесечие. Темпът на нарастване при хранителни стоки за издръжката на бедните е от 1.1%, а при нехранителните стоки – с 0.5%.

Работната заплата, като основен източник на доход през третото тримесечие на 2013 г., в стойностно изражение е 792 лв. и отбелязва ръст от 3.7% за едногодишен период.

Данните за нарастването на БВП през третото тримесечие показват, че дори и при ръст от 0.7% на годишна база, България е по-скоро в средата, отколкото сред водещите страни по икономически растеж.

По ниво на безработица от 12.9% (през ноември 2013 г.) България се нарежда на 7-мо място в класацията сред страните членки, отчитащи най-високите равнища на безработица.

Индексите на цените на производител в промишлеността са важен показател и ориентир за предстоящото движение на потребителските цени. България отново се нарежда на едно от първите места с най-голям спад на цените на производител (през месец ноември 2013 г.) от 4% на годишна база, докато в ЕС-28 спада е с -1%.

На фона на плахия икономически ръст, високите нива на безработица, слабия инвеститорски интерес, дефлацията, се очаква и през 2014 г. да продължи трудният процес за устойчивото възстановяване на страната ни от ефектите на икономическата криза. Икономически обосновано е да се стабилизира икономическата ситуация чрез адекватно увеличаване на доходите и социалните плащания. Да се приложат политики по отношение на "ниско платените работници", насочени към повишаване на нетните им доходи с въвеждането на необлагаем минимум. Безспорно това са мерки, които биха довели до стимулиране на потреблението, а по-високо потребление означава възобновяване на икономическата активност и създаване на нови работни места.