Завършването на работата по приемане на новия Наказателен кодекс и прекратяването на намесата и натиска над съдебната система в страната са отчетени като положителни моменти в доклада на Европейската комисия за напредъка на България.

В България трябва да насърчават радетелите на промяната и да се осигури лидерство. Основни принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт трябва да залегнат в основата на дългосрочна стратегия за реформа.

Това се казва в изявление на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу по повод на представения доклад на Комисията за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка /МСП/.

"Политически ангажимент за прилагането на такъв подход, както и конкретни и практически мерки в краткосрочен план са най-добрият начин, за да бъде задвижен процесът и да се напредва по-бързо към постигането на показателите по механизма за сътрудничество и проверка", заявява още председателят Барозу.

В настоящия доклад се прави оценка на напредъка, постигнат от България в основните области, обхванати от МСП, а именно съдебната реформа, борбата срещу корупцията и борбата срещу организираната престъпност. Тези въпроси са в основата на модернизацията на българското общество: за да успее процесът на реформи, той се нуждае от последователен и съгласуван подход, основаващ се на широк консенсус в българското общество, посочват от ЕК.

От последния доклад на Комисията от юли 2012 г. досега България предприе няколко стъпки в правилната посока. Направени бяха някои подобрения на процедурите за назначаване, главният прокурор предприе някои полезни управленски мерки и Висшият съдебен съвет постигна известен напредък по въпроса за натовареността, заявяват от ЕК.

Едновременно с това от Брюксел продължават да смятат, че напредъкът остава несигурен - продължава да има твърде малко дела за престъпления, свързани с корупцията или организираната престъпност, достигнали до успешен съдебен край.

Европейската комисия оценява положително:

Завършването на работата по приемане на новия Наказателен кодекс;

Прекратяването на намесата и натиска над съдебната система и елиминиране на практиката полицейски акции да бъдат кръщавани на имената на магистрати;

Публичността на процедурите за номиниране на магистрати на високи постове в съдебната система;

Предприетите стъпки за намаляване натовареността на магистратите;

Систематичния подход в управленските действия на новия Главен прокурор;

Одобряването от Министерския съвет на нов Наказателен кодекс след тригодишна работа по него;

Потенциалът на Инспекторатите в държавната администрация за борба с корупцията;

Формираните от ДАНС и прокуратурата съвместни специализирани екипи за борба с корупцията, трафика и финансовите престъпления.

Области, в които е необходим напредък:

Повтарят се констатациите и по-голямата част от препоръките от Доклада на ЕК за 2012 г. относно борбата с корупцията и организираната престъпност;

Опростяване на процедурите за обществени поръчки и увеличаване на прозрачността в тази област;

Повтарят се част от препоръките за установяване на обективни критерии за атестиране и промотиране на магистратите, за създаване на ясни процедури и стандарти при дисциплинарните правила в съдебната система, както и постигане на конкретен напредък в областта на електронното правосъдие;

Създаване на ефективна практика по най-важните дела, разглеждани от специализирания съд и специализираната прокуратура;

Завършване актуализацията на Стратегията за съдебна реформа и провеждане на дискусии по нея с професионалната общност и гражданското общество;

Осигуряване на ефективност и независимост, както и доверие на наказателните механизми чрез преглед на процедурите за конфликт на интереси.

Европейската комисия е особено настоятелна в препоръките си за: постигане на консенсус за успех на реформите; прилагане на процедурите за назначения ясно и прозрачно с оглед възстановяване доверието на обществото; елиминиране на възможностите за оказване на политически натиск върху назначенията и решенията на съдебната власт; провеждане на широки дискусии с гражданското общество и професионалната общност относно реформата в съдебната система.

На 1 януари 2007 г. Комисията създаде механизъм за сътрудничество и проверка, за да оцени ангажиментите на България в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Комисията е длъжна редовно да докладва за напредъка в тези области. Комисията оповести първия си доклад на 27 юни 2007 г. Докладите на Комисията се придружават от работен документ на службите, в който се съдържа подробният анализ на Комисията по отношение на всеки от показателите, предвидени в механизма за сътрудничество и проверка.

През 2012 г., петата година от механизма за сътрудничество и проверка (МСП), Комисията реши да изготви оценка в по-дългосрочен план, за да се получи пълна картина на напредъка. Тази оценка беше публикувана през юли 2012 г. Тя показа значителен напредък в адаптирането на основната законодателна и институционална рамка, но също така и някои важни оставащи пропуски, както и нуждата от ефективно и последователно изпълнение на реформите. Все още съществуваха значителни предизвикателства, които трябваше да бъдат преодолени. В този контекст бе решено преди изготвянето на следващия доклад за оценка да се остави по-дълъг период (18 месеца), да се види как се утвърждават реформите, вече предприети от България, и да се даде време, за да се прецени степента на устойчивост.

Анализът на Комисията се основава на оценка на напредъка, извършена от българските власти, и на информация от държавите-членки, международни организации, независими експерти и различни други източници. Комисията осъществи няколко мисии в България, като в докладите се вземат предвид и отговорите на България на изготвените от Комисията подробни въпросници.

Последният годишен доклад беше публикуван на 18 юли 2012 г.