По време на Първата световна война вероятно са загинали един милион войници повече, отколкото се смяташе досега, а броят на военните с ужасяващо психическо разстройство вследствие на войната също е сериозно подценен, смятат водещи университетски преподаватели.

Антоан Прост, заслужил професор по история в Парижкия университет, казва, че в хаоса след войната правителствата са предоставили консервативни данни за броя на загиналите. Проф. Прост казва още, че грешките в списъците с жертви и големият брой изчезнали военни означава, че вероятно десет милиона души са загинали в окопната война между 1914 и 1918 г., а не девет милиона, както се смяташе досега.

Той твърди това в три есета, озаглавени "Пълната кеймбриджка история на Първата световна война". "Изчисляването на загубите не е лесно и в повечето изследвания се поместват списъци с данни, без да се обяснява какво отразяват и как са били установени", казва проф. Прост пред британския вестник "Таймс".

"Така че има объркване относно местата, чиито граници са се променили, има несъответствие в данните за починалите войници от заболявания и като военнопленници и има несигурност относно броя на изчезналите войници. Изглежда, че в много случаи, включително във Великобритания, общоприетите изчисления са подценени", счита проф. Прост. Издателят на книгата Джей Уинтър от университета в Йейл твърди също, че броят на войниците, получили психическо разстройство, също е доста под действителния.

Той казва, че една пета от ранените британски войници са получили психически проблеми, много повече от официалните данни. "Медицинските и административните практики и предразсъдъците станаха причина за радикалното подценяване на психическите разстройства", счита той. "Изследванията показват, че стресът по време на войната вероятно е бил по-силен, отколкото в по-късните конфликти, но лекарите се въздържали да определят редица рани като психологически. Ако направели това, войникът вероятно нямало да получава пенсия", казва Уинтър.

Неговото изследване установило, че по време на Втората световна война стресът от конфликта бил значително по-добре преценен с много повече диагностицирани с психологически проблеми между 1939 и 1945 г. Други учени обаче не са съгласни с есетата и твърдят, че макар много правителства да са били консервативни с данните си за загиналите, Русия е увеличила броя им за целите на пропагандната война с царистите.

Други казват, че заключенията за психологическите травми "почти сигурно са верни".