Владимир Кирилов Ампов, по известен като Графа, е един от най-популярните български попизпълнители. Син е на музиканта Кирил Ампов, който е известен от триото „Спешен случай“. Музикалният дебют на Графа е през 1988 г. с песента „Вече десет години съм на този свят“. От няколко години хитмейкърът има и продуцентска компания. На 9 ноември 2008 г. Графа се жени за дългогодишната си приятелка Мария, с която имат син и дъщеря.Ексклузивно за „ШОУ“ попзвезда №1 се съгласи да даде интервю, в което да отговори на всички слухове, които витаят в публичното пространство – има ли връзка с Михаела Филева; скарани ли са с Криско; щял ли да се удави в Тайланд; защо не ползва синя и зелена зона, а паркира на тротоара, и т.н. 

- Защо измисляте прякора „Графа” в началото на музикалната си кариера, а не се изявявате с рожденото си име? 
- Истината е, че с баща ми искахме да скрием фамилията ми, което беше малко безсмислено. То известна фамилия трудно се крие! „Графа“ ми донесе негативи, но и много позитиви. В началото бяха повече негативи – бях по-малък, други времена. Да си дете на известни родители, не се посрещаше с отворени ръце, момчетата ги нападаха, че са мамини синчета. Това е минало, направило ме е по-силен и издръжлив. Аз не съжалявам, такъв е бил моят път, извървял съм си го и продължавам да го вървя. 

- Разкажете ни за новата песен „На ръба на лудостта” и защо решихте да я запишете точно с Михаела Филева, с която дори ви приписаха любовна връзка? Появихте се и с доста променена визия…? 
- Михаела е много талантлива и готина като човек и изпълнител. Хората също я харесват, има голяма аудитория, гласовете ни също много си подхождат. Всякакви неща са се писали и говорили по мой адрес, 

не се изненадвам от „новината“, че с Михаела сме гаджета

С моята съпруга Мария и Михаела се забавляваме с тези слухове и клюки, защото не са верни, и е забавно да четеш неща, които не са се случили. Логично е хората да си мислят такива работи, когато става въпрос за дует с мъж и жена. 

А относно новата ми визия - от доста години съм на сцената и исках да направя нещо по-различно. При мъжете е доста по-трудно да бъдеш различен. Жените винаги са били привилегировани в това отношение – могат да сменят различни цветове на косите, разнообразни прически, перуки ползват, различни гримове. Мъжете сме по-ограничени в това отношение и една такава прическа, като новата ми във видеото с Михаела, прави впечатление. Промяната не е драстична, но явно прави впечатление, както и по-дългата брада. 

- Трудно ли е да сте и продуцент в това тежко време? Как си подбирате изпълнителите, с които подписвате договори? Има ли вътрешна конкуренция помежду им?
- Трудно е, но пък сме двама в бизнеса - заедно с моята съдружничка Магдалена направихме фирмата преди 8 години. Трудно е сам да оцелееш, особено в такъв бизнес. Двамата сме добри партньори, познаваме се от много години, преди това сме работили в „Жокер медиа“ – тя беше главен мениджър, а аз - изпълнител. Оттам си станахме тандем и решихме да си направим нещо собствено. Няма да крия, че сме имали трудни години, 

когато дойде световната криза сме били дори пред затваряне

беше ни много трудно. Не че сега ни е по-лесно, но вече сме по-стабилни на пазара. Малък и сплотен екип сме, който работи с много ентусиазъм. Това е тайната на успеха на една такава компания – трябва да имаш и сърце. Всеки един от изпълнителите по различен начин е стигнал до нас. Михаела Филева беше участник в първия сезон на „X-Factor”, където аз бях музикален продуцент. Тя тогава отпадна незаслужено по-рано, но явно така е трябвало да се случи - ние я забелязахме и й предложихме да стане част от нашия лейбъл. Всъщност Михаела е и първият човек от новото поколение артисти, който подписва с нас, с което тя много се гордее. Всъщност „Акага“ първи подписаха, а Графа пък си подписа сам със себе си (смее се). Малко е идиотско, но пък юридически е вярно. 

Със сигурност има някакво съревнование между изпълнителите, това е чисто човешко, но сме се събрали много положителни и интелигентни хора, и дори да има някаква завист и съревнование помежду им, не го показват така явно. Ние гледаме да се грижим за всички по равно. Успехът на един изпълнител до голяма степен зависи от продуцентите, но и от собствените качества. Ако има все пак конкуренция, то тя е градивна, мотивираща. Ако няма конкуренция, ще падне нивото! Песента „На ръба на лудостта“ ще бъде включена в дебютния албум на Михаела, който ще излезе на 28 май и готвим официално представяне. Той се казва „Инкогнито“, упорито работим по завършването му и подготовката за концерта. Тя се вълнува много, защото все пак й е първи албум. Били Хлапето издаде миналата, сега е неин ред, после и на другите. Вензи се готви да е следващият, Прея също натрупа материал и тя също ще се класира скоро. 

- Какво е мнението ви за „Мюзикаутор” - имали ли сте проблем с тях? Голям скандал се вихри относно членството на Саня Армутлиева в „Мюзикаутор“ и „Профон“…?
- Никога не съм имал проблем с „Мюзикаутор“, даже през последните години има доста голямо развитие, защото се смени управителният съвет и в момента са млади и надъхани хора. Усеща се едно по-модерно виждане, по-сетивно се работи и събираемостта на парите се е вдигнала. Проблеми винаги е имало и ще продължава да има, то в цялата държава има проблеми, пък какво остава за изкуството!? Аз гласувам доверие на новото ръководство, защото виждам, че има промяна. С общи усилия нещата ще продължат да се случват в правилна посока. Не бих искал да влизам в такива подробности, защото това със Саня е твърде комплицирано, а и темата не е толкова близо до хората, че да може да се даде еднозначен отговор и обяснение. Не мисля, че тя в лично качество е член на „Мюзикаутор“, защото правилника му не го позволява. Не съм сигурен, но доколкото знам тя е там в качеството си на представител на пъблишинг компания. 

Не виждам как може да се окаже натиск и някой да взема повече пари от други. Те са дружество, което събира парите на база излъчвания на дадена песен и правилата му са прозрачни за всички негови членове. Понякога в България много се спекулира, когато не е ясна материята. Точно това е проблемът – хората не са запознати с това нещо, включително и изпълнителите. Трябва всички да работим и тази събираемост на права да е по-голяма и да може един продуцент и изпълнител да се издържа от това, да получава сносни авторски възнаграждения, продуцентски и изпълнителски, за да може да се върви напред и да се вдига качеството по този начин. Излишно е да се спекулира и да се гледат някакви дребнавости, трябва да се гледа напред. 

- Трябва да има някаква прозрачност, не може просто ей така да си затворим очите! Много изпълнители изказаха недоволството си…
- Разбира се, трябва да има дискусии и всичко да е прозрачно. Наскоро имаше такава дискусия и залата беше препълнена с автори, всеки даваше мнения, изказваше се, и в крайна сметка така се стига до някакво решение. По този начин се смени управителният съвет на „Мюзикаутор“ и се почувства някаква промяна. На общото събрание се решават проблемите, а не се отправят лични нападки.

- Имате ли някакви противоречия с Криско, тъй като в предаването „Като две капки вода” се подигра с вас и вашата компания, или поне с такова впечатление останаха повечето от зрителите?
- С Криско нямам никакви противоречия, познаваме се от много време и като се видим, се поздравяваме. Всеки човек си има различно чувство за хумор, това е забавно предаване и се правят някакви маймунджилъци. Веднага се намериха хора в интернет пространството, които се опитаха да ни скарат, че 

Криско е направил някаква голяма подигравка с мен и компанията

- Аз също го възприех по този начин. Дори иронично каза: „Давам половината от хонорара си на Влади Ампов – Графа“, имитирайки образа на Михаела Филева…
- Дори и да е така, аз не смятам, че има за какво да се обиждам. Ние сме в един бизнес и като публични личности трябва да търпим и по-иронични нападки.

Трябва да има повече заигравка. 

Не знам какво е имал предвид, като каза това за хонорара – той си знае! Не можах и аз да разбера какво точно иска да каже. В крайна сметка, ако трябва човек да се убие за такива неща, то трябва да ходи и да се застреля, че да не се занимава повече (смее се). Ако погледнем и в чужди предавания, също ще видим, че ги скъсват от подигравки, дори и да се харесват – правят го от ПР гледна точка. Ако излезем от контекста, Криско направи реклама на „Монте мюзик“. 

- А допадна ли ви имитацията му на Михаела Филева? Доста гротескна визия извади… 
- Между другото, той се справя добре, когато съм хващал предаването. Сега, с Михаела беше леко гротескно, но на други песни си пееше добре. В крайна сметка това предаване трябва да забавлява хората, това му е целта и аз понякога се спуквам от смях. Такъв пример е Ненчо Балабанов - имитацията му на Прея беше велика, уникално нещо! Гледахме го няколко пъти в офиса, а Прея два дни след това не спря да реве от щастие. Добре го бяха докарали и визуално до нея, но пък той пее и много яко - Ненчо е актьор и певец. Не че съм писал аз песента на Михаела, но си е доста трудна за изпълнение. Самата Михаела дълго време премисляше как да я изпълни и направи най-доброто. 

- Имате ли договорни отношения с Маги Халваджиян да се имитират повече ваши изпълнители, да имитират и вас самия…?
- Сега ще прозвучи нескромно, но всичките ни изпълнители са добри и харесвани, актуални в момента, и е логично да ги канят в различни формати. Нормално е в такава държава - още от социализма всичко е ставало с връзки, и е нормално хората да си мислят, че всичко е уредено по втория начин, че има някакви схеми и влияния. 

Мен са ме имитирали Гъмов и Алекс в предишен сезон и беше много готино. Бих искал в този сезон да ме имитира Ненчо, защото ще се справи супер (смее се). Всеки би се справил да ме имитира. Може би на жените ще бъде малко по-трудно заради брадата (смее се). 

- Съвсем скоро беше представена и Шекспировата „12-а нощ” в столичния Малък градски театър „Зад канала”, чиято музика е ваша. Какъв сантимент влагате в това нещо? 
- Това е друга моя страна, която бях малко позагърбил през годините, все нямах време. Това предложение дойде съвсем изненадващо от режисьорката на спектакъла и директорката на „Зад канала“. Това е друга форма на изразяване, различно от това да правиш хитови парчета и да продуцираш други изпълнители. Беше ми интересно, предизвикателство си беше и се получи добре. Опитах се да вкарам онзи дух, когато Шекспир е творил, с много модерно звучене. Преди съм правил и за Народния театър, за Сатиричния, след което имаше една голяма пауза. 

- Музиката повече като хоби и удовлетворение ли е, или работа, от която изкарвате прехраната си?
- Никога не правя музика за пари, мислейки си за пари. И до ден-днешен, когато седна да пиша дадена песен, тя просто си ме вълнува. Парите са нещо, което идват след това, ако музиката е успешна. Не би трябвало парите да са цел, защото в даден момент 

се прецакваш

Ако нямаш хубава песен, може да се опиташ да я наложиш изкуствено, но това е краткотрайно, в дългосрочен план остават само хубавите песни. Затова е важно да правиш хубава музика за себе си, а парите да ги мислиш като резултат от добре свършената работа.

- Известността носи своите негативи, вие изпитахте ли ги на гърба си? Пречи ли тя на семейството?
- Известността си носи своите плюсове и своите минуси. Децата ми са още малки, но със сигурност на тях ще им носи плюсове и минуси от факта, че баща им е популярен. Неминуемо ще ги свържат с мен. Те и в момента в детската градина ги свързват, но на този етап няма още негативи. Моята сестра Нора е прекрасна художничка и когато беше ученичка, също обираше негативите. В България много се обсъжда какъв си, от какво семейство идваш, каква фамилия... Това е някаква психология да омаловажават успеха на другите и да търсят друга причина за този успех. 

Хората просто не обичат успелите

Подценяваме дори футболистите си, които са направили толкова неща за страната ни и все намираме някакви кусури и искаме да им смъкнем нивото. Това не е хубаво, защото всеки един успял човек е положил някакви усилия, дал е много от себе си, и трябва да се уважава успеха на другите. 

- Имало ли е такъв момент, в който да сте съжалили, че сте популярна личност? 
- Аз от дете съм на сцена и пред камерите и съм свикнал с тази известност. Дори когато се разхождам на публични места, а аз често ходя пеша, някак си се абстрахирам от това, че хората ме зяпат. Приятелите ми повече се впечатляват, озъртат се и им прави впечатление как ме сочат. Не го приемам като нещо извънредно, още повече пък да се възгордея или нещо такова. Това си е като част от живота. Ще те излъжа, ако ти кажа, че съм нямал моменти, в които не съм искал да ме разпознават. Но пък от друга страна, разбирам и хората – фенове, които искат да се снимат, да имат спомен с мен. Никога не отказвам снимка, защото за тях това е важно. 

- Хубаво е артистите да уважавате феновете си, това все по-рядко се среща при българските знаменитости… 
- Когато човек е лоялен към почитателите си, през годините се оформя една сериозна фенска маса, която посещава моите концерти, които са с билети. Знаеш, правил съм концерти в зала 1 на НДК, много участия, и хората усещат тази близост. Не харесвам максимата, че звездата трябва да е недостъпна. Може би навън трябва да е така, световните звезди трябва да са защитени физически най-малкото, но 

в тая страна да се правиш на звезда е малко идиотско

Аз гледам да съм близо до хората, да си поговоря с тях, дори и да ми кажат някоя критика - по този начин разбираш какво харесват и какво не в теб. Важно е да има обратна връзка и те после ти се отблагодаряват. Наскоро направихме голям концерт в софийски клуб и местата се разпродадоха веднага – много яка публика, на която си личеше, че не е дошла да пийне по едно малко, а бяха истински фенове, които пееха от първото до последното парче с мен. 

- Със съпругата ви Мария обичате да пътувате - наскоро дори сте били в Тайланд, и се появи информация, че сте щели да се удавите там…? 
- Пътуванията са нещото, което ни зарежда емоционално. Радвам се, че с музика мога да си позволя веднъж в годината да пътувам до някое екзотично място. Хавана си остава моето любимо място, зареди ни със специфична емоция и остави отпечатък. В Камбоджа също е много интересно, фен съм на по-екзотичните места. Много искам да отида и в Индия, но Мария все още се колебае. На този етап ходим без децата, но като попораснат, ще ги взимаме с нас. Гледаме сега да пообиколим по-далечните дестинации, а след това - и в Европа, макар че останаха малко, в които не сме били. Не сме ходили в Португалия и много ни се ходи. 

А в Тайланд не е имало опасност, че ще се удавим - просто ни стана лошо на една голяма моторна лодка. Имаше вълнение в морето, доста лошо ни стана с Мария, и като стигнахме на един божествен остров, ние просто се проснахме на пясъка. Беше ни много зле и почти нищо не видяхме от гледката. В Тайланд се возихме на слон и ми направи впечатление, че в забутано място в гората човекът, който водеше слона, беше бос по джапанки, супер неугледен, но ходеше с телефона и си чатеше във Фейсбук. Абсолютно се е зомбирал светът! Просто ме разби! Тези комуникации са „поникнали” навсякъде! Но явно може да си позволи да има мобилен интернет и да си води слона (смее се).

- Мислите ли за трето дете? Въобще, как успявате да се справите с всички ангажименти – остава ли ви време за семейството? 
- А, да, остава. Аз си пренаредих служебните неща и ми остава време. Пътувам доста, но компенсирам. Обикновено работя вечер, след като заспят децата. 

Пък трето дете – Божа работа е, ще видим. Кой не иска да има деца?! Имаме две, ще видим за трето, ако се случи, ще ви кажем (смее се). 

- Имали ли сте някога притеснения от това да показвате децата си в публичното пространство, жената до вас...?
- Гледаме много да не се показваме заедно с Мария, само за специални интервюта и фотосесии. Децата пък - съвсем гледаме да не акцентираме на това. Така или иначе, ще има влияние за тях това, че баща им е популярна личност, няма смисъл да засилваме това нещо. Но на последния си концерт направих нещо емоционално и на последната песен ги взех с мен на сцената, изпях „Давам всичко за теб“. Това беше емоционален момент, но така го почувствах. Всички си мислеха, че беше режисирано, но не беше така. 

- Наскоро се появи снимка на личния ви автомобил, който е паркиран на тротоара. Информацията гласеше, че не ползвате синя и зелена зона като останалите хора, а правите груби нарушения?
- Аз непрекъснато ползвам синя и зелена зона, даже много често забравям да си пратя съобщение за удължаване на престоя и ми вдигат колата като на всички останали. Специално за тези снимки - те са направени пред офиса ми. Имам позволението да спирам на тези места, тъй като има много работещи хора тук и много често няма места на зелената зона. Явно някой персонално ми се дразни, за да пусне тази снимка. Въпреки че мен ме няма в тази кола на снимката - тя може да е на всеки (смее се). Злобата я има, няма как да избягаме от това нещо. Аз не правя нещо нередно! 

Едно интервю на Красимир КРАСИМИРОВ