Повечето от нас не искаха да признаят, че са истински алкохолици. Никой не обича да мисли, че телесно и психически се различава от другите. Следователно не е учудващо, че кариерата ни на пиячи се характеризираше с безконечни напразни опити да докажем, че можем да пием като другите. Идеята, че по някакъв начин, някой ден ще успее да контролира и да се наслаждава на пиенето, е голямата мания на всеки абнормен пияч. Продължителността на тази илюзия е смайваща. Мнозина я преследват чак до вратите на лудостта или смъртта. Това се казва в книгата "Анонимни алкохолици". Ето и продължението.

Научихме, че дълбоко в себе си трябва напълно да приемем, че сме алкохолици. Това е първата стъпка към възстановяването. Заблудата, че сме като другите или можем да станем като другите, трябва да бъде разрушена.

Ние, алкохолиците, сме мъже и жени, загърбили способността да контролират пиенето си. Знаем, че никoй истински алкохолик никога не е в състояние да възстанови този контрол. На всички нас в даден момент ни се е струвало, че си възвръщаме контрола, но тези интервали - обикновено кратки - неизбежно бяха последвани от още по-слаба способност да се контролираме, което с времето ни водеше до жалка и необяснима деморализация. Всички до един сме убедени, че алкохолиците от нашия тип са в хватката на прогресиращо заболяване. С течение на времето състоянието ни неизбежно се влошава.
Ние приличаме на хора, които са изгубили краката си - никога не им израстват нови. Нито пък съществува някакво лечение, което може да превърне алкохолиците от нашия тип в хора като останалите. Опитали сме всяко възможно средство. В някои случаи имаше кратък период на възстановяване, след което болестта ни се възобновяваше в още по-тежка форма. Лекарите, които са запознати с алкохолизма, са единодушни, че няма средство, което да превърне алкохолика в нормален пияч. Може би някой ден науката ще го постигне, но засега не е успяла.

И все пак, независимо от всичко, което можем да кажем, много истински алкохолици няма да повярват, че принадлежат към тази група. Чрез всевъзможни форми на самозаблуда и всякакви експерименти те ще опитат да си докажат, че са изключение от правилото и следователно не са алкохолици. Ако някой, който не може да контролира пиенето си, успее да се промени и да пие като възпитан човек, ние му сваляме шапка. Един Господ знае колко усилено и дълго сме се опитвали да пием като другите хора!
Ето някои от методите, които сме опитвали: да пием само бира, да ограничаваме количеството на напитките, никога да не пиемсами, никога да не пием сутрин, да пием само извън дома, да не държим напитки в къщи, да не пием в работно време, да пием само на гости, вместо уиски да пием само вино, да подадем оставка, ако се напием на работа, да заминем на пътешествие, да не заминем на пътешествие, да обещаем завинаги да се откажем (със или без тържествена клетва), да правим повече физически упражнения, да четем вдъхновяващи книги, да отидем на оздравителен лагер или санаториум, доброволно да се подложим на лечение в психиатрична клиника - бихме могли да продължим този списък до безкрайност.

Ние не искаме да обявяваме когото и да е за алкохолик, но вие сами можете бързо да си поставите диагнозата. Идете до най-близкото барче и се опитайте да пиете контролирано. Опитайте да пиете и да спрете внезапно. Опитайте да направите това повече от един път. Няма да ви отнеме много време да разберете дали сте откровен със себе си по този въпрос. Струва си да получите нервна криза, ако по този начин можете напълно да опознаете собственото си състояние.