България е една от 43-те страни, които постигат най-високия си досегашен резултат в тазгодишното издание на Индекса на икономическа свобода на фондация "Херитидж” и списание "Уолстрийт Джърнъл”, съобщиха във вторник от Института за пазарна икономика (ИПИ), който е партньор от българска страна в изследването.

В същото време страната ни е класирана с една позиция по-ниско от предната година поради изпреварващия темп на реформи в други страни.

Индексът се публикува за 20-та поредна година, като оценките за различните страни в тазгодишното издание се базират предимно на данни от 2012 година. Той се изчислява на базата на оценки за 10 индикатора (обединени в четири категории): свобода на труда, свобода на бизнеса, свобода на търговията, фискална свобода, разходи на правителството, парична свобода, инвестиционна свобода, финансова свобода, право на собственост и свобода от корупция. Средноаритметичният сбор на точките в тези категории образува общия резултат.

Крайъгълният камък на икономическата свобода са личният избор, доброволната размяна, свободната конкуренция и неприкосновеността на частната собственост.

За 20-та поредна година Хонконг остава лидер в класацията по икономическа свобода. На второ място отново е Сингапур, но разликата между двете страни постепенно се стопява. От 2009 г. насам Австралия заема третото място.

Швейцария е единствената европейска страна, която постига резултат над 80 точки, което я поставя в групата на "свободните икономики”, заемащи първите 5 места в класацията. Сред десетте най-свободни икономики в света има още две европейски страни – Ирландия и Дания, които се характеризират като "предимно свободни”.

САЩ продължават да губят позиции – тенденция, която продължава и през 2014 година. От 2007 г. насам резултатът на САЩ се е влошил с 6 точки, като по този начин страната пада до 12-то място.

След няколко поредни години на застой средната оценка за икономическата свобода по света се покачва с 0.7 пункта. С толкова се подобрява и резултатът на нашата страна.

Въпреки че подобрява резултата си спрямо предното издание на индекса, България губи едно място в класацията. През 2014 г. страната ни заема 61-во място в света и 28-мо в Европа. И през тази година страната ни е класирана в групата на "умерено свободните" държави.

Оценката на авторите за 2014 г. е, че българската демокрация е възпрепятствана от липсата на прозрачност в политическия процес и широко разпространената корупция:

"Избирането на противоречив народен представител, за когото се вярва, че е свързан с организираната престъпност, като нов председател на ДАНС, предизвика антиправителствени протести през юни 2013 година. Съдебната система не защитава ефективно правото на собственост, а противоречия в нормативната уредба възпират инвестициите”, се казва в анализа към класацията.

По отношение на категорията "Ефикасност на регулациите” страната ни получава по-добри от средните за света оценки. Същевременно авторите на доклада посочват, че въпреки че повечето цени в икономиката се определят пазарно, повишаването на земеделските субсидии от ЕС е довело до изкривявания в цената на земята.

Най-добри резултати България традиционно показва по отношение на фискалната свобода (ниски данъци и овладян дефицит), както и при свободата на търговията, макар тук да се оценява най-вече търговската политика на ЕС като цяло.

Поради юбилейния характер на тазгодишното изследване в доклада за 2014 г. се коментират тенденциите в икономическата свобода от 1995 г. насам. Авторите отбелязват, че България е една от 20-те страни в света, които най-чувствително са подобрили икономическата си свобода през последните 20 години. В същото време ниската изходна база в средата на 90-те години и спрелият напредък вследствие на икономическата криза не позволяват на страната да достигне резултатите на "предимно свободните” държави, които заемат от 6-то до 35-то място в класацията.

През целия двадесетгодишен период основна слабост на България остава категорията "Върховенство на закона”, в която попадат оценките за свобода от корупция и защита на правото на собственост. Авторите посочват, че от 1995 г. насам почти липсва напредък по отношение на борбата с корупцията (оценката за свобода от корупция се повишава от 30 пункта до 35.2 от сто възможни. По отношение на защитата правото на собственост оценката се е сринала с цели 20 пункта – от 50 до 30.

Най-голям напредък пред последните 20 години страната ни бележи по отношение на индикаторите за фискалната свобода (+45.2 пункта) и монетарната свобода (+53.3 пункта), благодарение преди всичко на въвеждането на валутния борд и на консервативната бюджетна политика.