Всеки от нас прави финансови глупави грешки. Понякога обидно често попадаме в небрано лозе при невнимателно прочитане на договор за потребителски кредит например или влагаме пари в нещо, което се оказва не само неефективно, но ни носи и загуби. Понякога губим малко пари, но ако го правим редовно, с натрупване, си усложняваме излишно живота.Понякога влагаме пари в нещо, което се оказва не само неефективно, но ни носи и загуби. Понякога губим малко пари, но с натрупване, си усложняваме излишно живота.

Има няколко от тези финансови грешки, които допускаме масово, макар че вероятно подсъзнателно усещаме, че нещо не е както трябва. Но подлъгани от примамливо на пръв поглед предложение, вземаме грешното решение. Може да се случи на всекиго.

Ето и някои от най- често повтарящите се финансови грешки:

1. Съгласие да получаваме пари „на ръка”, вместо те да са записани в трудовия договор. Сума, близка до минималната работна заплата, получават хиляди българи в частния сектор, но и пари „на ръка”, които правят труда им значително по- добре платен. На пръв поглед, парите, които взимат по този начин са повече от тези, които може да се получат по трудов договор поради различните удръжки. Но ако се замислим, решението е грешка – то ни носи по-ниски пенсии, по-малко пари при болнични и никакъв шанс да получим добра компенсация в съда, ако се стигне до там.

2. Малки излишни покупки. Често не забелязваме колко пари отиват за малки покупки от сорта на шоколадче, газирана напитка, аксесоар за мобилен телефон, повече хляб, отколкото консумираме и след това изхвърляме. Или нов договор за стационарен или мобилен телефон, който вдига двойно плащаната месечна такса. Както казва Бенджамин Франклин, за да станете богати, не е важно само да печелите добре, трябва и да икономисвате добре. Затова не се учудвайте, ако прочетете как милиардери икономисват от смешни за имуществото им покупки като носни кърпички или мебели за вилата.

3. Пари назаем на приятел. Всички финансови експерти в един глас съветват да не кредитираме приятели и роднини, особено когато искат по- големи суми от 10 лева. Известно е, че пари назаем за приятел означава влошаване на отношенията и край на приятелството в поне 90% от случаите. Има държави, които и тези междуроднински или междуприятелски финансови отношения се обличат в съответната законова форма – с договор и гаранции, но у нас това не е прието засега.

4. Бърз кредит. Тези пари, които предлагат многобройните нароили се напоследък фирми, са истински капан за наивници. Вярно, че сумите около 1000 лева не носят огромна лихва, но ако пресметнете на годишна база, със сигурност сериозно ще размислите. Лихвите са наистина като тези, които по- възрастните помнят през 1993-1996 година.

5. Буркан банк. Много, особено сред по-възрастните хора, предпочитат парите им или поне значителна част от тях да са им под ръка, скрити някъде в къщи. Тази практика силно намаля след въвеждането на валутния борд, но все още е валидна. Пари, които не ти носят никаква лихва, се обезценяват ежедневно. Да не говорим за опасността от крадци и телефонни измамници. Не че банковите лихви покриват реалната инфлация, но поне не могат да бъдат задигнати при едно кратко отсъствие от дома. А с дебитните карти има достатъчно възможности по всяко време, включително през нощта и в почивни дни, да имате достъп до спестяванията си.