Животът на един 300-килограмов човек е история, в която мечтата се простира до една пейка, разказва репортаж на Нова ТВ.

От 6 години Васил гледа живота само през прозореца, а всичко започва от същата тази пейка пред блока.

"Останах без работа – на пейката, в кафето, килограмите се увеличиха. После беше неудобно да слизам и се влошиха нещата. Взеха да не ми стават дрехите. И така днес няма да сляза, утре няма да сляза и си останах тук”, разказва Васил.

Отдавна е загубил бройката на килограмите. Спрял е да брои малко след 200.

"Мисля, че са над 300, но не съм се мерил, няма как”, казва мъжът.

Николина е връзката на сина си със света навън – този отвъд прозореца. Храни го, мие го и пере, но с времето става все по-трудно.

"Мъчно ми е. Може би и аз имам вина, защото му изпълнявам доста желания. Той ми се помоли, понякога даже и заплаче, а на мен ми се разтопи сърцето”, споделя майката.

Пробвал да отслабне със сироп, който вижда в реклама по телевизията. На лекар е ходил за последно преди 6 години.

"Не съм свикнал да съм без хора. Обичам да има някой около мен, да си приказваме. Това ме убива най-много”, разказва още Васил.

А притесненията на майка му са какъв ще бъде животът на сина й, след като си отиде от този свят.

Така с годините в малката стая и мечтите стават все по-малки – да стигне до пейката пред блока.