- Проф. Спиридонов, на какво се дължат аномалиите на времето напоследък - в САЩ  по-студено от полюса, Ниагарският водопад замръзна, порои давят Британските острови, урагани брулят Северна Европа, у нас положителни температурни рекорди и задушаващи мъгли... Само не казвайте, че е нормално.
- Дължи се на атмосферната циркулация - това е формалният отговор. На въпроса защо тя е такава, ще е възможно да се отговори смислено тогава, когато сезонните прогнози постигнат нивото на краткосрочните. Няма да кажа, че това е нормално време. Екстремните стойности не са нормалните. Но подобни случаи е имало и преди, и то нееднократно.

- Екстремните явления може ли да са свързани и с уж странични процеси като промените в магнитните полюси?
- Дрейфът на магнитните полюси е фактор, който може да окаже влияние върху климата чрез промяната на въздействието на слънчевия вятър и космическото лъчене върху озоновия слой, облакообразуването или други недобре изследвани, но възможни връзки между магнитосферата и тропосферата. Има хипотеза, че намаляването на ледовете в Арктика и увеличаването на снежната покривка в Сибир имат връзка с преместването на магнитните полюси. В едно от последните изследвания за Северния магнитен полюс е измерено, че се премества в посоката север-северозапад с 55 км годишно. Не е малко, нали.

- Какво все пак кара времето да "полудява"?
- Много са факторите. На първо място са океанските течения, които не познаваме в необходимите детайли за надеждна прогноза, на вулканите, включително подводните. Има изследвания за повишена активност на подводните вулкани в областта на Антарктика, което се свързва с топенето на морските ледове там. Предполага се, че Ел Ниньо се влияе до голяма степен от тях. Слънчевата активност също влияе на времето. Много са факторите, които въздействат на атмосферната циркулация. Съвкупното им влияние не е лесно за преценка.

- Какви са най-близките ефекти от катаклизмите, които ще усетим тук?
- Имаше един виц от съветско време. "Не ни стига съветската власт, ами и времето е отвратително", можем да направим римейк за нашите условия, ако желаем. От тези катаклизми, както ги наричате, ефектът при нас са мъглите, сравнително по-високите температури, особено в планините, и по-малката снежна покривка засега. Ако до края на зимата снежните запаси не се увеличат, ще имаме проблем с водата. Но да гледаме позитивно, както се казва - пътищата са чисти и се икономисват средства за снегопочистване, хората не си чупят костите по заледените тротоари. За още всякакви благоприятни ефекти може да се сетим.

- Ориентирате се за времето по Гълфстрийм, какво подсказва?
- Наблюдаваме Северно-атлантическата осцилация и Ел Ниньо, но следим и резултатите от прогностичните модели на по-големите центрове. България е граница между 2 климатични зони на Европа и затова прогнозата ни винаги е по-рискова. Да не говорим за дългосрочната. Засега се оправдава очакването за по-малко валежи. Тази тенденция се запазва и за февруари, но се надявам да не познаем, разбирате защо - без валежи би имало проблем с водата. След януари времето за продължителни студове ще е отминало. Ако има застудяване, то ще е в последната десетдневка на месеца, но не е много вероятно. За март има вероятност за по-малко валежи и по-високи температури. За по-нататък - по-късно.

- Защо прогнозите за времето, дори за 10-дневката, не са така точни, както очакваме?
- Прогнози се издават от много частни агенции. Интернет е пълен с прогнози, често противоречиви. Както се казва, богат избор. Той си е ваш. За да отговоря сериозно, ще отбележа, че времето вече се изчислява от сложни прогностични модели. При по-засилена динамика, т.е. развитие на циклони и бързото им придвижване или промяната им, прогнозата става по-несигурна. Ако се издава "прогноза" от типа "времето утре ще е такова, каквото е днес", успешността й може да надмине 60% при слаба динамика. За да се анализират случаите на интензивна динамика, са необходими висококвалифицирани специалисти, които по традиция наричаме синоптици. Такъв екип има всяка метеорологична служба. Нашите синоптици разполагат освен с нашия модел още и с много други, включително на европейския център, в който участваме, и който още се счита за най-добрия в света. Имат и спътникова информация чрез EUMETSAT, на който наскоро станахме пълноправен член. Популярните метеорологични сайтове предлагат прогностичен продукт за всяка точка на Земята, но няма контрол на специалист. За тях казвам, че са "конфекция". Съветвам читателите да поглеждат специализираните сайтове на метеослужбата на съответната страна, която планират да посетят.

- Кои са последните новини от междуправителствения екип, който работи по въпросите на промените в климата?
- В последния доклад потвърждават предните заключения за затопляне на тропосферата - слоя, в който живеем, и охлаждане на стратосферата - слоя над него. Счита се за установено разширяването на тропичния пояс. Глобално за 2013 г. се очаква да е една от топлите години.

- Има ли в доклада становища, които ви се струват неубедителни?
- Обяснението на всичко случващо се с парниковите газове като обща концепция е пресилено. Това не е убедително не само за мен. В последните години се наблюдава забавяне на повишаването на температурите. Становището им, че това е временно състояние, не изглежда обосновано. По принцип парниковите газове задействат механизма на облакообразуване. Водна пара е най-действеният парников газ, по-силен от всички останали. Въглероден двуокис, метан, озон и др. играят роля на спусък в моделите за евентуалното последващо затопляне - малкото смущение, от което лавината може да тръгне, образно казано. Но случаят не е точно такъв. Когато се затопли, се увеличава и изпарението. Така се повишава още температурата, съответно и водната пара, докато започне образуването на облаци. Те отразяват слънчевата радиация и следва охлаждане. Самите облаци задържат топлината под тях и следващият цикъл започва от по-висока температура. Намаленият обмен между тропосферата и стратосферата заради облаците води до охлаждане в стратосферата - това което е отбелязано и в доклада. Но как ще се развие този баланс за дълъг период, още е научен проблем. Положителното от тази настойчивост на IPCC е призивът към човечеството да намали изтощаването на ограничените енергийни ресурси на Земята. В случая това са петрол, въглища и природен газ. Всички те освен въглероден двуокис генерират и водна пара при изгарянето. Впрочем мъглите в момента се подсилват и от многото автомобили в затвореното Софийско поле в условия на безветрие. Регистрираното увеличение на фините прахови частици от МОСВ го илюстрира. Не е от печките на хората, така бе много отдавна. Безспорно ограничаването на тези изгаряния от всички държави трябва да е политика по принцип, ако сме разумни. Безразсъдната консумативност трябва да се спре. Но в случая с IPCC според мен става въпрос за
смесица от наука, политика и икономически интереси.

- Арктика Е, или НЕ Е, система за ранно предупреждение за Земята? Криза или катастрофа?
- Не бих я разглеждал като такава. Арктическите ледове имат сезонен ход и са отражение на вече настъпилото време. От 1980 г. е установен тренд на намаляване на ледовете с около 3% на 10 г. Това по-скоро се разглежда като аргумент за затоплянето. Изменението на арктическите ледове може точно да се преценява едва сега, чрез спътниковите снимки. Но няма за предните години и не може да се сравни. Ще използвам случая да се пошегувам с края на въпроса: за едни криза, за други катастрофа, а за трети - бизнес каквото и да се случи. При нас открай време за ниския стандарт са ни виновни кишата, сушата и международното положение.

С проф. Валери Спиридонов разговаря Любомира Николаева