Наричат го Маестрото заради изключителния му музикантски талант. Прякорът така му пасва, че днес всички го възприемат като част от името му.

Евгени Димитров е диригент на най-популярния оркестър у нас - “Ку-ку бенд”. Самият той умее да прави всичко в музиката - свири всякакви стилове на различни инструменти. И композира. Слави Трифонов го кани да се присъедини към бенда през 1993 г., когато представят първия си албум “Ръгай чушки в боба”. Сега на 25 април ще съберат всички, свирили и пели някога в “Ку-ку бенд”, на грандиозен концерт в “Арена Армеец”.

Маестрото е роден на 20 януари 1969 г. в София. Започва да свири на пиано на пет години и половина. Завършва средното музикално училище “Панайот Пипков” в Плевен и Държавната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в София. Автор на интервюто с него е Паола Хюсеин.

- Маестро, “Ку-ку бенд” май постави рекорд за най-бърза разпродажба на билети за концерт в “Арена Армеец”. Това рекламен ход ли е, или наистина продадохте билетите за концерта за 2 дни?

- Не съм се съмнявал, че ще продадем билетите, но срокът наистина ме шокира. Със сигурност това е много сериозен атестат за интереса.

Нашата политика по отношение на турнетата винаги е била да набираме средства от спонсори, защото един концерт е много скъп, ако трябва да се направи така, както искаме да изглежда. Примерно на последното ни турне през 2009 г. цената на билета беше 8 лв. Нашата публика е много разнородна, от всички възрасти. Много пъти се случва баща, майка и двете им деца да си вземат билети. Съзнаваме какво означава за един малък град 4 човека да дадат по толкова пари. И сега не сме слагали цени, които да откажат публиката, просто защото хората не заслужават.

Искам тези, които са се постарали първи да отидат на концерт, да са хората, които ще дойдат и ще гледат. Защото желанието да отидеш на концерт е най-важното от всичко. Има разлика дали ще те поканят да гледаш, или ти ще се редиш на опашка и ще дадеш пари. Тука вече идва и нашата отговорност. Много, много усилия ще хвърлим да изглежда на най-високо ниво. Ще направим всичко възможно концертът да бъде изключителен, всички, които дойдат, да го помнят.

- На кого му хрумна да съберете всички, свирили и пели в “Ку-ку бенд”?

- Идеята се роди много интересно. С Годжи и Слави - само тримата, бяхме на 1 януари в шоуто по телевизията. Нямаше публика. Припомняхме си разни истории, пускахме стари кадри, на които аз съм с дълга коса, Слави е с плитка. По едно време Слави каза: “Ние що не вземем да направим един концерт?”. Отвърнах му, че си говорим по телевизията пред всички. “Ти мен познаваш ли ме”, каза той и на мен ми стана ясно, че го мисли сериозно.

Още на следващия ден върху ни се стовари лавина от въпроси за концерта - и в сайта ни, и навсякъде. Като отидох да преговарям за “Арена Армеец”, те вече ме чакаха: “Заповядай! Кога ще го правим?”.

- Колко души от бившия “Ку-ку бенд” ще участват?

- Десислава Добрева, Нели Петкова, която в момента е в САЩ, Александра Раева, Николай Арабаджиев ще дойде от Брюксел, Лили Йончева - от Лондон, Герасим, Калин Вельов. Ще има оркестър на сцената, цигулките ще са отпред. Ще излиза солист да пее, после друг, но през цялото време всички ще са на сцената. Примерно ще свирим едновременно с трима перкусионисти, трима пианисти, трима китаристи.

Сега в момента обработваме песните, които сме избрали, после ще направим аранжиментите. А и това е много удачен случай да налеем песните си в ноти и партитури. Много от нещата съм ги писал на коляно в някое студио, на нотен лист и отдавна са изчезнали. Сега ще ги напишем с ноти, в какъвто вид вече имаме “Планетата на децата” на Крисия, Хасан и Ибрахим. Ще се опитаме дори да разпратим инструментална версия на тази песен в училищата, защото се оказва, че децата искат да я пеят и свирят.

- Ще има ли втори концерт, ще правите ли турне това лято?

- Ако можем да организираме през лятото турне, би било страхотно. Но това зависи най-вече от това дали ще съумеем да го финансираме. Откакто дойде кризата, все по-трудно става. А не бихме направили компромис и да кажем примерно: “Ще дойдем с по-малка сцена, с половината група.” Сигурен съм, че Слави сам да отиде някъде, ще напълни стадион. Не е в това смисълът. Хората са свикнали да гледат най-доброто от нас. Последния път пътувахме 220 човека - това беше екипът ни. Тези хора пътуват, спят, хранят се, работят на смени, за да може да изнасяме концерти през ден в различен град. Пренасяхме 40 тона техника. Това не е нещо, което става просто ей така. Само желание не стига. Ако съумеем и има възможност да го направим както трябва, ще го направим. Ако не, когато стане.

- А втори концерт в “Арена Армеец”?

- Засега имаме сериозното разбиране, че концертът трябва да бъде наистина изключителен. За втори ще видим, до април има ужасно много време. А и има много други неща за правене - шоуто, сега ще започва и “България търси талант”. Но съм свикнал. Лошото е, че нямаме много време за себе си, за близките си, като сме такива активни. Иначе винаги в живота ми се е случвало да правя по 2-3 неща едновременно, никога не е било да е само едно. Според мен е предопределено. Още от ученическите ми години беше така.

- Какви неща сте вършили тогава?

- Ходех в музикалното, където учех класическа музика. Едновременно с това още от 8-и клас си направихме рокгрупа с Годжи и Герасим, с която свирихме 5 години по концерти, по фестивали. Към 10-и-11-и клас започнахме сами да си пишем песни. Били сме и на фестивала “Рок за мира” в Благоевград. Едновременно с това с баща ми и с още няколко музиканти - повечето от тях бяха диригенти на оркестри, ходехме да свирим по сватби и новобрански.

- Още от ученик свирите по сватби?

- О, започнал съм от 7-и клас. Първите ми пари, изкарани от свирня, бяха в 7-и клас от сватба. Свирех на синтезатор, бас китара и барабани.

- Каква музика е била модна за сватба по онова време?

- Народна музика, народни песни, стари градски, хитове от онези години тип “Марина, Марина”. Съвсем логично дойде после и тази работа, която вършим тук. Виждаш, че който и да дойде - класически музикант, джаз, рок, никакъв проблем няма да свирим с него. Може би в ученическите години се е формирал този по-общ поглед към музиката. Имам много съученици, които са като коне с капаци, свирят само класическа музика и това е. Нито се интересуват, нито слушат. Казват: “Това е нещото, което мога да правя, и нищо друго на света не съществува.” Не е ли написано с ноти да си го прочетат, не могат по слух.

На мен наистина много ми е било интересно. Свирил съм на трактор с ремарке, върху което съм се качвал с бас китарата.

- Как се събрахте музикантите в “Ку-ку бенд”? И те като вас умеят да свирят всичко.

- Краставите магарета се намират. Годжи и Герасим са ми съученици от музикалното училище. После в казармата, като влязох в ГУСВ, за първи път чух Цветан Недялков, който свиреше на класическа китара. С него заедно бяхме в състава на Строителни войски, бяхме новобранци. До клетвата бяхме като всички войници, ходехме на учения, на стрелби, учеха ни да маршируваме. Първият концерт, който направихме, беше в НДК. Има един ден - не знам дали се чества още, казваше се Ден на войнишката майка. За него се правеха концерти всяка година. Цветан свиреше в една от гримьорните долу Пако де Лусия, някакво фламенко на класическа китара. Изумих се. Той също е разностранен талант. Свири различни стилове - класическа музика, рок, фламенко, и всеки път го прави така, все едно това е неговата музика. Такива като него са изключителна рядкост.

С Кристиян Илиев също бяхме заедно в казармата. Много ми хареса, защото, освен че е класически пианист, за първи път го чух да свири “Мецофорте” в хоровата зала. “Я, сродна душа”, казах аз и веднага отидох при него. Като бяхме новобранци, двамата много ни юркаха старите войници, защото бързо се светнаха, че свирим много и различна музика. Идваха и казваха: “Сега за доброто настроение на по-възрастните, на старите кучета...”. Почвахме и свирехме почти денонощно на 4 ръце.

Викаха ни
“джубокса”, само
дето беше безплатен

Илия също е от казармата. Той свири класическа музика.

- Всички ли бяхте в ГУСВ?

- Почти. Там беше котило на музиканти. Там са минали Иван Лечев, Косьо Цеков, Стефан Димитров, Орлин Горанов, Кирил Маричков, Пеци Гюзелев, лека му пръст. Аз, вече като помощник-диригент, имах достъп до архивите и съм ги виждал всички тях на снимки като войници - с къси коси, съвсем по друг начин.

До ден днешен се наричаме помежду си “ансамблийците”. Сред тях за ден мога да събера всякаква формация без никакъв проблем. С тях сме правили по 180-200 концерта на година. ГУСВ беше много сериозна организация. Като концертна дейност можеше да съперничи на Концертна дирекция.

Така времето ни събра в “Ку-ку бенд”. Разбира се, и Слави. Той беше в 8-и клас, аз - в 5-и в музикалната гимназия в Плевен, оттогава се познаваме. Въпреки че бях по-малък, той ме познаваше, защото към нашия випуск всички имаха особено отношение.

- Поддържате ли връзка със съучениците си?

- Като ходих в Плевен да запиша филхармонията за клипа на Крисия за Евровизия, половината оттам са ми съученици. Влязох и все едно съм си вкъщи. Направихме записа с Йордан Дафов, който е изключителен диригент, един от последните мохикани от старата гвардия големи диригенти на България. Писах партитурата през нощта, даже нямах време да сложа някои означения. Той дойде в София, седна, отбеляза си няколко неща вътре и замина за Плевен да подготви музикантите.

С новите технологии вече става далеч по-лесно. Отидох до Плевен, направихме записа в залата, където филхармонията изнася концертите си, и накрая си тръгнах с една флашка оттам. Всичко беше на нея.

- Какви отзиви за песента достигат до вас?

- Много добри, като знаеш колко е болезнена темата Евровизия. Целия проект го направихме най-вече за Крисия, Хасан и Ибрахим, защото са безкрайно талантливи. Така или иначе, щяхме да направим нещо за тях. Поводът беше, че

Вяра Анкова се обади
на Павел Станчев,

пита дали може, защото Крисия е лице на Би Ти Ви, а нали работим в конкурентна среда. Тя обясни, че БНТ няма възможност да организира конкурс и че много иска това дете да представлява България просто защото го заслужава. Г-н Станчев каза: “Разбира се, това е над вътрешните интереси, става въпрос за България”. Той се обади на Слави, Слави на мене и много бързо се завъртя работата.

Ние тогава вече работихме по “Гласът на България”. И както ти казах, пак с 3 неща се занимавах едновременно. Но двамата със Слави седнахме и направихме песента. Бяхме един ден в студиото, мислим някакви неща, но не става. Като видим, че не върви, го оставяме, не се мъчим много. На втория или на третия ден потръгна някак си. Буквално за половин час събрахме идеята.

- Колко души мислите и пишете музиката? Как се случва?

- Ето например за песента “Планетата на децата” седнахме на диванчето, говорим си, пеем, свирим. Песента тръгна от темата, която близнаците свирят в средната част - има едно соло на пиано. Първи Слави я изпя, аз я досвирих. Хареса ни. После решихме, че е твърде романтично, не е като за пеене. Оставихме го настрани и започнахме друго. Направихме мелодията, прибавих 1-2 припева и започнах да се смея. “Що се смееш?”, попита ме Слави. “Не можеш да си представиш, ей така залепено от начало до край, без нищо, темата, изсвирена само на пиано в това темпо, е точно 3 минути”, му казах.

Когато Крисия дойде, си добави някои неща. Искахме да ѝ е удобно. Много е важно за един изпълнител да усеща песента като своя. Затова има практика в световния шоубизнес, в която изпълнителите пишат част от песните си или целите, текстовете също. Самите продуцентски компании много пропагандират това, защото така изпълнителят изразява себе си, пълнокръвен е, а не е нечия друга песен. Когато авторите са други, невинаги става връзката между тях и изпълнителя. Затова когато правим музика за “Ку-ку бенд”, я правим заедно. Така в съавторство са се родили 90% от най-силните ни песни. Затова приобщихме Крисия. Тя даде идея как да пее, ако може да е като принцеса, в типично нейния си начин. С майка си бяха сглобили един текст на песента. На негова база Ивайло Вълчев оформи текста, така че да бъде с това внушение, което искаме. И най-важният -

Слави, който
финансира цялото
начинание

Защото това нещо струва ужасно много пари. Не сме правили компромис абсолютно с нищо. За първи път снимахме клип с редкамера, която е с 6К като качество. Това е по-високо от дигиталното кино в “Арена”, което е на 4К.

- Вече стана ясно, че БНТ ще прави детската Евровизия. Вие със Слави и “Ку-ку бенд” ще участвате ли?

- Всички, които побеждават, после участват и на следващата Евровизия. Така беше и в Малта. Малтийчето, което беше спечелило по-миналата година, участваше и в откриването, и накрая. Имаме достатъчно потенциал, за да се справим. Надявам се, че ще има и финансови възможности, за да се осъществи Евровизия, която е на много високо продукционно ниво. Ако ни подадат топката, с каквото и както можем да подпомогнем целия процес, ще го направим. Показали сме вече един модел на работа между Би Ти Ви и БНТ, който видимо работи. Тука няма нужда да се мерим кого го гледат повече, кой е по-голям или кой по-хубава песен ще направи. Става въпрос да представим България максимално добре.

- В интервю за “24 часа” Севда Шишманова (програмен директор на БНТ - б.а.) казва, че БНТ може да направи Евровизия по модела на детската - т.е. чрез партньорство с някой от форматите. С вас ли ще бъде?

- По принцип тази идея битува от доста време. А и Евровизия е сериозно поле за изява на победителите, които ние вадим във форматите, свързани с пеене. В Малта бяхме абсолютен екип - ние сме България. Затова стигнахме дотам двете телевизии да излъчат на живо посрещането на децата. Беше знаково, много хубаво, защото не беше по български.

У нас имам чувството, че накъдето и да се обърна, навсякъде звучи най-жестокото шоу, най-гледаното предаване, всичко е най. Ние

нищо друго извън
думата “най”
не използваме

По кое го мериш, че е “най”? Зрителят е най-важен, той гледа това, което му харесва. Не слуша дали някой ще му каже: “Гледай най”. Харесва му нещо, щрак с дистанционното, гледа го, не му харесва, щрак, отива на друг канал. Ние реално живеем в конкуренция не с две или три телевизии, а със 100 канала. Всеки абонат на кабелна телевизия - а те са над 80% от България, гледа реално 80-90 канала поне. Кеф ти спорт, кеф ти музика. По-скоро трябва да се съсредоточим около това, което правим, и да го правим по възможно най-добрия начин - поне ние така се опитваме и така разсъждаваме.

- Защо Слави напоследък се майтапи толкова много с голямото ви семейство?

- Ние в шоуто малко сме като турски сериал. 15-а година сме в ефира и на практика живеем в телевизора. Голяма част от тези взаимоотношения са се развили вътре в самото шоу.

Иначе Слави говори от доста време за семейството ми, мисля, откакто се роди Борис преди 3,5 г. Конкретният повод дойде от някой от гостите, който се оказа с огромно семейство. Преди месец-два гостуваха испанци, които бяха 39 братя и сестри от един баща и от 7 майки. Така че шегите са в стил: “Ти какво се правиш, че имаш голямо семейство.” Това е шоу, забавно е, когато има конфликти. Ако всички само се обичаме, няма да е интересно. Затова ние го закачаме за годините му, кой за каквото се сети. Тези неща никога не се режисират, не са в сценария. Но тези взаимоотношения са солта и пиперът на шоуто, те са най-готините.

И при Джей Лено, и при Дейвид Летерман оркестърът е касетофон. Водещият влиза и сякаш натиска копчето “плей”, а след рекламите музиката спира. А тук шегите са и с Гъмзата, и с Иван Стоянов, който е преподавател по бас китара в консерваторията. Веднъж гостуваха еротични актриси, едната го разсъблече, сложи му нашийник и започна да го развежда из студиото като куче. После го питахме: “Добре, бе, на другия ден как отиде да преподаваш”, а той - “Ти ме питай как се прибрах вечерта вкъщи”.

15 години при нас ври и кипи. Където и да отидеш сред екипа, който подготвя поредното предаване, ще чуеш шеги и закачки. Иначе няма как да се издържи.