Всичко може да бъде разбрано по-добре, ако се сведе до обозрими размери. Нека да свием, да речем, територията на България до мащаба на психиатричната болница в Карлуково. Няма да ни е много трудно.

Статистиката призна, че всеки четвърти българин страда в някаква степен от психично заболяване. Вие имате трима абсолютно нормални приятели, нали? Е, значи вие сте четвъртият.

Добре известната предимно с мизерията си карлуковска болница решила да подобри материалната си база, като купи изкуство. Шейсет картини за 22 хиляди лева. В задачката не се пита колко им е излязла една картина - това не е математически тест.

Не е и логически тест, не се пита, ако в една мизерна болница купуват шейсет картини, кой е "четвъртият" - този, който е хоспитализиран, или този, който управлява лечебницата. Задачката е по-различна: ако си представим България в мащаба на болницата, можем ли по-лесно да се ориентираме кое в живота ни е излишна колекция от картини и кое е същинско подобряване на материалната база. Санирането например какво е?

Картините са закачени по стените на административната част, обаче шефката на болницата твърди, че те ще красят отделенията след ремонтирането. Казва също, че пейзажите, натюрмортите и другите произведения на по-отвлечени течения и жанрове са съществен елемент в арт терапията на пациентите.

Човек изразява себе си чрез изкуството - няма да се намери нормален да отрече това, камо ли луд. Ето колко е сложно. От една страна - мухлясали стени, изкъртени врати, претъпкани мизерни стаи. Но от другата страна - възвишен аргумент за висша грижа за човека чрез изкуството. В този смисъл санирането безплатна и партийна грижа на ГЕРБ ли е за хората от мухлясалите, изкъртените, мизерните панелни блокове, или разкрасяване коридорите на управляващите лудницата? И начин за усвояване на пари?

На фона на пометени от наводненията хора, къщи, пътища и мостове санирането прилича на картина, изобразяваща красив пейзаж, закачен на мухлясала в сюрреалистични шарки стена. От друга страна, тези панелни блокове трябва да бъдат закрепени, преди да се разпаднат. Предлагат ни държавата да го направи безплатно. Ние се дърпаме. Плъзна слух, че дружествата, които трябва да учредим, за да се кандидатираме за безплатното саниране, са всъщност начин да ни вземат след това апартамента. И сега ние гадаем дали това го измисли някой вече изписан от Карлуково, или такъв, на когото му предстои да влезе там, в случай че болницата престане да се прави на художествена галерия и реши да си върши работата.

Появи се също така предложение да не се избира между предотвратяването на наводненията и санирането, защото двата проблема може на практика да се съчетаят. При наводнение горните етажи може да ползват стиропорните плоскости за спасителни салове. Това го препоръча един познат на маса за четирима, не съм сигурна дали той бе четвъртият. В този момент друг попита защо 36 апартамента може да се сдружат и да бъдат санирани безплатно, а 36 къщи от наводнено село да не може по същия начин да се сдружат и да бъдат санирани безплатно. И ние го погледнахме, като че ли точно той беше четвъртият в компанията. Защото, заобяснявахме, предстоят местни избори и е важно как ще гласуват хората от панелните квартали, а не от наводнените села.

След което единият каза, че звъннал в Карлуково с молба да проверят дали сме там. Те казали, че ни няма. Заключихме: значи сме успели да избягаме! И ето ни отново в големия мащаб, където живеем в блок, който плаче за саниране, но няма да се дадем толкова лесно, няма…

Веселина Седларска, коментарът е публикуван в седмичното списание "Тема"