- Кои митове за д-р Желев, трябва да бъда развенчани, г-н Симеонов?

- Разговорите за Желев спират да бъдат свързани с неговата скорошна смърт. Те излизат от стила на некролога и попадат в сферата на историографията.

Той беше председател на Балканския политически клуб, президент на България, съучредител и съпредседател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и съучредител и пръв председател на СДС, автор на политическата проповед "Фашизмът", автор на филипика срещу Ленин като философ...

Желев водеше живот, в който героите му бяха Джордано Бруно и Милован Джилас. Такъв човек не може да се нарече скромен. Той беше избрал да бъде, а не да има. Той беше контактен, достъпен, сдържан, добър, разбран, по-скоро беден...

Желев не беше високомерен, надут, надменен, самохвалко, клюкар, тарикат... Но той, както всички значими личности от историята, не беше скромен! Той искаше и работеше да рухне тоталитарната система, България да бъде неделима от Европа, Балканите да станат уютно кътче на континента.

- Да не искате да кажете, че скромността вече не краси човека?

- По принцип скромността е ценност в домодерното общество, за монасите и при тоталитаризма. Скромността е отрицание на амбицията, успеха, печалбата. Модерното, пазарното общество, капитализмът отхвърлят скромността като ценност. Всяка реклама я хвърля на боклука. Актуалните качества на личността са участието, трудолюбието, целенасочеността, амбицията, кариеризмът, индивидуализмът, екипността, интегритетът, конкуренцията, солидарността, състраданието, благотворителността, стремежът към успех и победа. Принципът да бъдеш и скромността са несъвместими.

Мит за Желев е разпространяваното от хейтъри в мрежата и медиите твърдение, че не е бил патриот. Напротив. Личният му критерий за политическа дейност беше доброто на България и нацията. Подобен мит е, че бил предал управлението на СДС...

- В книгата си "Въпреки всичко. Моята политическа биография" Желю Желев пише, че още на 24 години имал в главата си "разработена и ясна програма за критическо преодоляване на марксистко-ленинската философия". Може ли да се каже, че той е един самосъздал се човек?

- Независимо от средата, в която се е родил и израснал, а това е недостатъчно грамотна, бедна, провинциална, селска общност, той се устремява към успеха чрез самовъзпитание, образование и самообразование. Той четеше и пишеше до последния си ден, ползваше английски, френски, немски, руски. Свободно пишеше на френски и руски.

Желев - такъв, какъвто го познаваме - е резултат на самоизграждането си... Съмнявам се, че на 24 години е имал в главата си "разработена и ясна програма за критическо преодоляване на марксистко ленинската философия". Но че е имал желанието да направи такова "преодоляване" според мен е безспорно.

- Какво ви сближи с него, за да станете такива добри приятели още преди 1989 г.?

- Запознахме се през 1962-1963 г., неусетно се сближихме. Имахме общи теми и ценности. Бяхме в постоянен диалог.

Така се сработихме, че през 1989 г., когато беше създаден СДС, той беше председател, а аз негов заместник, можехме с дни да не се виждаме и да не се консултираме един с друг, а да действаме и говорим съгласувано. Това беше въвело в заблуждение маса хора, че ние двамата едва ли не по цели нощи обсъждаме какво ще правим на другия ден.

Допълвахме се и като характери, което ни правеше доста ефективни. По-късно разбрах, че нашите противници, а и редови ревнивци вън и вътре в СДС са си били поставили за цел да разбият "нашия тандем". Трябва да им се признае, че не икономисваха средства и сили. Зная достатъчно от бивши висши ченгета и партийни функционери. През последните години с Желев често обсъждахме този кръг от въпроси.

- Вярно ли е, че той е бил най-подготвеният от всички дисиденти, имал е ясна цел и е знаел как да я постигне, както пък вие пишете в книгата си "Голямата промяна"?

- Категорично - да!

- Какво ви раздели след 1989 г.? Той стана президент, а вие се оттеглихте от политиката. Не ви ли покани на работа в президентството, защо не ви предложи дипломатически пост?

- По-горе се съдържа част от отговора на този въпрос. От него, докато беше президент, не съм искал нищо за себе си. Спорих с него за ТКЗС-тата и връщането на земята в "реални граници". Дори публично му се противопоставих. И други такива работи.

- Споделяше ли разочарованията си от властта, след като напусна президентството?

- Защо разочарования? Многократно сме обсъждали какво е станало, могло ли е другояче да стане. Защо се е доверил на този или онзи. Струвало ли си е да се пазари с този или онзи и такива работи.

- От гледна точка на вашия социологически и политически опит - как оценявате сегашната широка коалиция, която управлява държавата? Ще се справи ли или да очакваме нови избори?

- Широката коалиция има потенциал да изкара пълен мандат. Пред нея са две сериозни препятствия, които могат да я сринат - местните и президентските избори. Смущава ме колебливото лидерство на Борисов. Окуражавам желанието му за диалог. Надявам се на експертизата и управленската ловкост на Томислав Дончев, Румяна Бъчварова и Меглена Кунева. Имам високи очаквания от Петър Москов, Христо Иванов и Ивайло Калфин.

Резервиран съм към министъра на отбраната. Сигурен съм в професионализма на Веселин Вучков и Владислав Горанов. Недоверчив съм към Божидар Лукарски. Мисля, че Тодор Танев вече влиза в час. Убеден съм в качествата и мотивацията на Красен Кралев.

Вежди Рашидов е такъв тип личност, който при доброжелателно отношение на хората от сферата на културата ще постигне максимални резултати. Николина Ангелкова ме смути с палтото си от кожи на животни. Министрите, които могат да сринат или възвисят кабинета "Борисов-2", са каре дами - Лиляна Павлова, Теменужка Петкова, Десислава Танева, Ивелина Василева.

- Защо мислите така?

- Павлова заради санирането, което е нож с две остриета. Ще спечелят стотици хиляди, но не по-малко ще бъдат недоволни, а се откриват пространства за корупция и клеветнически кампании. Танева заради горите и дребните селски стопанства.

Дребният селскостопански производител, който си обработва двора, градината и лозето, грижи се за курника и кочината, не е безработен и не чака социални помощи. В България той е възлова фигура.

Безразборната сеч не спира, залесяването е почти нулево. Но това е тема, която опира до бедствията. За енергетиката и водите няма да се спирам. Проблемите са твърде обширни...

- Защо обаче не се започне с "нулева толерантност" срещу престъпността?

- Наистина не схващам защо не се вземат крути мерки срещу безразборната сеч и дребната престъпност. Смущава законотворческата немощ или зависимост от лобита. Не се разбира, че държавата се крепи върху живота, собствеността, честта и достойнството на човека.
Нормативно не са решени маса проблеми, което позволява бягствата на престъпници. Занижени са санкциите... Как е възможно да бъдат на свобода лица с десетки присъди?

Според мен петата присъда трябва да бъде еднозначна - доживотна, незавимо от типа престъпление. За педофилия и повторно участие в изнасилване - кастрация.

- Е, чак пък кастрация...

- Необходимо е да се преразгледа и модернизира цялата репресивна система. Затворите са в окаяно състояние, диференциацията при тях е любителска. Няма ново строителство. Още се чудят дали да използват гривни. Полицейски участъци, места за задържане и следствие са мизерни. Лабораториите и институтите към полицията са нещо "между другото". Състоянието на страната е такова, че и дребните камъчета могат да обърнат колата.

- Може ли в скоро време в България да се появи нова лява партия, както СИРИЗА в Гърция и "Подемос" в Испания?

- В скоро време - не.