Черна прокоба виси над "Тоника", смъртта на обичания Гого е поредният кошмар от поредицата. Черните облаци над главите на българските “Рики е повери” започват да се трупат още в края на 70-те, когато са на върха на славата си.
След бягството на Анастасия Бинчева и мъжът й следва виетнамската изцепка на Ева - вдовицата на покойния Гого , заради която тя се превръща в персона нон грата за властта. Докато пътуват към “братски” Виетнам и братска Кампучия, където именно Гого пострадва от болестотворен микроорганизъм, инвалидизирал го доста години по-късно, куфарите на певицата с кадифения алт изчезват на летището в Москва.

Половинката на Гого трябва да излезе на сцената без грим, с дрехите, с които е пътувала. За капак в хотела няма сапун, нито топла вода, навсякъде пълзят огромни плъхове... Изтерзаната изпълнителка в един момент си изпуска нервите и започва да попържва съветската немарливост, заради които всички от групата и хората от соцлагера са на този хал. Вопълът й не остава нечут – предаден е, “където трябва”, тоест в ДС. И досега се спори кой е изпортил Ева – ръководителят на “Тоника” Стефан Диомов или някое “маскирано” ченге, въртящо се покрай тях. Според майката на един от солистите – покойния Иван Христов, именно композиторът е “свел до знанието” на спецслужбите какви ги е надрънкала певицата по адрес на порядките в “братския Съветски съюз”.

Последствията не закъсняват. Съпругата на Гого е лишена от правото да живее в София. Песните на групата не се излъчват нито по радиото, нито по телевизията. Никой не смее да им предложи ангажимент в столицата.

От стреса Ева се поболява

скрива се в женския метох в Самоков при легендарната игуменка майка Гавриила, изповедничка на Августин Пейчинов и Лили Иванова, и чака да отмине бурята. Междувременно Гого решава, че единственият шанс да запази ведомственото жилище в столичния кв. ”Лагера”, отпуснато им от ГУСВ, е да се разведе със сгазилата лука Ева.

И двамата знаят, че раздялата им е само проформа, и в първия момент, когато обръчът около тях се разхлабва, отново се разписват в гражданското. Забраната и остракизмът, на които ги подлага политическата полиция на режима, ги сплотяват още повече. Но преживените нещастия оставят своя отпечатък върху физическата и психическата им кондиция. При едно от турнетата в скандинавските страни едва не загиват в катастрофа. В този период Ева започва все по-често да посяга към чашката – уж за да се успокои, тъй като “стари генерали” тиражират по неин адрес грозни слухове. Най-долнопробният е, че е била наказана не заради “виетнамския гаф”, а заради пиянска изцепка на секс парти. Тогава, солидно почерпена, рипнала от масата в скута на възрастен генерал от ГУСВ, но загубила равновесие и острото й токче нацелило мъжкия атрибут на пагонлията. Той припаднал от болка и се наложило спешно да бъде откаран в “Пирогов”, където няколко часа кърпили пораженията върху интимните му части, нанесени от подпийналата певица. Към днешна дата е ясно, че тази нечистоплътна клюка е изфабрикувана в “лабораториите” на ДС, за да съсипят репутацията на талантливата изпълнителка и да предизвикат ”свещения гняв” на соц еснафите.

И когато изглежда, че “Тоника” са навлезли в нов период и отново са завладели сърцата на публиката, бившият им солист Иван Христов е брутално пребит от скинари и издъхва на следващия ден. В интерес на истината през последните години от живота си изпълнителят с невероятния тенор бавно, но сигурно върви към дъното.

Проблемите му с алкохола стават причина да се раздели с колегите си от групата. След 10 ноември няма постоянна работа, изкарва колкото за насъщния, като пее в хора на столична църква. В близко капанче, където е седнал да се почерпи с получената току-що заплата, върху главата му се изсипват ударите на скинарите. Един от тях – с метален бокс, се оказва фатален. Иван не търси лекарска помощ, но на другия ден близките му го намират починал в апартамента му – от кръвоизлив в мозъка, предизвикан от бруталната и безпричинна разправа. Това е второто му премеждие в рамките на няколко години – уви, с трагична развръзка. Първия път, когато

пак на градус го блъска автобус

в района на Окръжна болница в София, докторите успяват да го спасят.

През това време не всичко е розово, меко казано, и в семейство Диомови. Съпругата на маестрото Зорница Попова /да не се бърка с покойната колежка на Диомов – естрадната композиторка Зорница Попова!/ получава нервно разстройство. В един момент изглежда, че болестта е победена, но след дълъг светъл период настъпва нов срив. Жената, която от младини е опора на “бащата” на “Тоника”, прави опит да си пререже вените. Малко след това постъпва в бургаската болница за сериозна операция.

Последната мрачна “нота” във все по-минорно звучащата мелодия, под чийто съпровод протича животът на членовете на популярната и обичана от няколко поколения българи група, сложи тежката и вероятно нелечима болест, която повали Гого Найденов – някогашното лъчезарно бургаско момче с приятно дрезгавия бас-баритон. Според специалисти смятаното първоначално за автоимунно заболяване – от рода на мултипленната склероза или т.нар. синдром на Льове, е било предизвикано от кампучийския микроорганизъм, попаднал в организма на Гого по време на злощастното турне.

Втори живот живее и отцепилата се от “Тоника”, но вече с добавката СВ Ваня Костова. Преди да й поставят страшната диогноза “рак на гърдата”, бившата любимка на Диомов направила аборт, защото тогавашният й партньор се оказал лъжец, а вторият й брак се разпаднал заради тази любовна история, де факто завършила с фиаско.

След първоначалното напипване ракът в гърдата на ангелогласната естрададжийка набъбнал до невиждани размери. От малко зрънце грах образуванието станало голямо като орех.

„Знаех, че това е краят. Молех се на Господ час по-скоро да умра. На никого не казах за болестта си, затворих се в себе си, депресията превзе ежедневието ми. Исках да си умра спокойно, без да тревожа близките си да ме гледат по болници", изживява ужаса и днес Ваня, връщайки лентата назад.

Само няколко химиотерапии, една операция и буквално шепа хапчета връщат живота на Костова. Бившата вокалистка на „Тоника СВ" не може да повярва, че толкова лесно и бързо е прогонила ужасната болест от организма си. Тя е сигурна, че в това дело пръст има Господ, заради което и до днес му благодари всекидневно. Ракът буквално преобръща мисленето на Ваня и религиозните й виждания. Тя започва редовно да посещава църкви и манастири, прочита няколко пъти Библията, прави дарения на християнски сдружения...


На 23 ноември 2012 г. първото сопрано на Тоника – “оригиналът”, Анастасия (Сия) Бинчева загуби брат си Тома Бинчев. 67-годишният поет напусна този свят в столична болница, покрусен не толкова от тежката болест, колкото от бездушието на съвременниците и агонията на духовността, убивани от чалгата и просташкото печалбарство. Но това явно е участта на бургаските лирици – като се тръгне от Христо Фотев и Петя Дубарова и се стигне до не по-малко ранимия им събрат Тома Бинчев.

Завършилият българска филология и философия в СУ поет е издънка на стара македонска фамилия, преселила се в Бургас. В квартала на изселниците от Беломорска Тракия и Егейска Македония, където са отраснали и други лирици като Христо Фотев и Кръстьо Станишев, семейство Бинчеви държи романтична къща с голям двор. Бъдещата вокалистка на “Тоника” играе с децата на махалата на кукли и жмичка и още тогава заедно с брат си поразяват всички с почти съвършената си красота и артистичност.

Въпреки че беше изпратен с почести и погребан на видно място в бургаското гробище, Тома Бинчев преживя много тежки моменти след като гласовитата му сестра избяга от България в началото на 80-те заедно със съпруга си - музиканта Жоржан Владовски, брат на легендарния китарист на “Тангра” Трошан Владовски. Столът му на редактор на културния отдел на местния вестник “Черноморски фар”, където даде път на много млади таланти в продължение на 8 години, беше сериозно разклатен заради сестрата-невъзвръщенка. Наложи се

да се спасява от гнева на местните велможи

чак в София. Първият му брак се разпадна, място в литературно издание, естествено, не му предложиха, и Бинчев стана уредник в Литературния музей – в къща-музей “П.К. Яворов”, а след това – редактор в Киноцентъра. До смъртта си обитаваше заедно с второто си семейство скромна панелка в столичния кв. “Овча купел”.

След ранната смърт на Чочо Владовски, който издъхна в страшни мъки, поразен от тежък диабет, и след кончината на Тома Бинчев суеверниците в гилдията отново подеха темата за прокобата, тегнеща над най-обичаната българска кънтри-група. Колкото и да не ни се вярва, черните факти са налице.

Сия и мъжът й не прокопсаха особено в Канада и САЩ, не оцеляха като брачна двойка и сега, когато са вече на възраст, им остава само да се обърнат с гняв или носталгия назад.