91.3 % от пълнолетните българи смятат, че средното образование трябва да дава професионална квалификация на завършващите училище. На същото мнение са 78.3% от гимназистите.

Това показват две изследвания на агенция Медиана, поръчани от евродепутата от ПЕС Ивайло Калфин.

Според данните от изследваният при завършилите средно общо образование с професионална квалификация времето, в което са без работа е почни два пъти по-кратко, отколкото при тези, без професионална квалификация. Така първите са без работа 1 година и 5 месеца, срещу 2 години и 5 месеца при хората без професионална квалификация.

88% от гимназистите смятат, че е добре да имат занаят. ¼ от анкетираните споделят, че редовно са печелили пари, докато рядко и случайно са работили почти половината. Забелязва се ясна тенденция на увеличаване на дела на работещите ученици от 10 и 12 клас, като в последната година от гимназията една пета работят всеки ден или повече от веднъж седмично. Близо половината /47%/ от гимназистите казват, че биха приели да се обучават по дуалната система, ако съществуваше такава възможност. По-малко от 40% от ученици смятат, че образованието, което получават, ще им помогне да си намерят добра работата. На другото мнение са 26%, а 36% не знаят. Само една четвърт от гимназистите ще имат някаква форма на професионална квалификация при завършване на образованието си.

Директор на Агенция "Медиана" Кольо Колев посочи, че страната и е на 9-то място от 27 – те страни в ЕС по ранно напусналите училище преди навършване на средното си образование. Страната ни обаче е на първо място по години. Така ако средният показател за ЕС е 17,3 години, то при нас децата напускат училище средно на 14,3. Данните показва, че това става след завършване на основното образование в 7-8 клас.

Според Колев причината за това е, че те до голяма степен не виждат перспектива от това да продължат нататък. "През голяма част от тези млади хора се изправя въпроса: от тук нататък какво правим?", каза социологът и добави, че ако останат още 5 години в училище получават диплома, която е само лист хартия. Колев посочи, че в другите страни има различни форми, с които успяват да задържат младите хора след 7-8 клас, в това число и различни образователни степени и квалификационни програми. С тяхна помощ те могат да завършат, но и да получат квалификация.

Ивайло Калфин подчерта, че дуалната система работи много добре в страните, в които има ниска безработица, но причинно – следствената връзка е по-скоро обратната – безработицата е ниска на младежите там, където има подобна система. При нея в последните години от средното образование младите хора съчетават работа в предприятия с довършаване на средното си образование.

"Резултатът е, че на 18 или 19 години, когато приключват средното си образование, младите хора имат диплом за средно образование, имат сертификат за издържан изпит за професионална квалификация и значителен стаж в предприятия", каза евродепутатът. Той подчерта, че именно липсата на стаж е един от проблемите на младите хора за намиране на работа.

Въвеждането на дуалната система у нас изисква променени в законодателство, но Ивайло Калфин смята, че тя би могла да се въведе пилотно. Най-рано това може да стане през учебната 2015/2016 г. Според него има широка подкрепа на тази система и тя решава трайно и принципно въпроси. "Има вече заявен значителен интерес от фирми, основно от страни в които тази система работи и те я познават", заяви Калфин.