Здравословното състояние на Шарон се е влошило. Някои негови "жизненоважни органи" отказват да функционират, съобщават от болницата, където е настанен след като изпадна в кома на 4 януари 2006 г. Той имал сериозни проблеми с бъбреците след претърпяна операция. Преди месец е бил поставен под интензивна грижа, след което здравето му се подобрило и пак се влошило преди няколко дни, съобщава израелски новинарски сайт.

Политикът получи масивен инсулт на 4 януари 2006 г., след което изпада в кома, от която не се възстановява. През януари миналата година при изследване, скенер показа "значителна мозъчна дейност" като реакция на семейни снимки.

Политическата кариера на 85-годишния Ариел Шарон продължава повече от половин век. Негова мисия става националната сигурност. Според него Израел трябва да се разграничи от палестинците и едностранно да определи своите граници. След оттеглянето на израелските войски и заселници от Ивицата Газа през септември 2005 г. след окупация, продължила 38 години, Шарон напусна крайно дясната си партия и създаде нова центристка група.

След като бившият лидер на Израел изпадна в кома, а ислямисткото движение Хамас пое контрола над Газа, като насочи силите си, лоялни към палестинския президент Махмуд Аббас през юни 2007 г., към създаване на ислямска територия по границата с Израел.

Шарон е известен и с противоречивата инвазия през 1982 г. в Ливан, при която загинаха 20 000 души. През 2006 г. с помощта на ООН огънят в Ливан бе прекратен след 34-дневната война между Израел и шиитската организация Хизбула заради инвазията в Ливан.

Роден на 27 февруари 1928 г. в Палестина, която по това време е под британски мандат, в семейство, което идва от Беларус, Шарон нарича себе си в заглавието на автобиографията си "Воин".

Ариел Шарон е избран за министър-председател за първи път през февруари 2001 г., само месеци след като навлезе в джамията Ал-Акса в Йерусалим - действие, което предизвика второто надигане на палестинците. Макар че управлението му е разглеждано като "най-агресивното" в историята на Израел, след по-малко от 4 години той изтегли израелските войски и заселници от Ивицата Газа, палестинска територия, окупирана през войната от 1967 г. Изтеглянето получи одобрение от целия свят, но и превърна бивши съюзници в непоколебими врагове.

Критиците го смятат за продажник, чиято стратегия е спомогнала Хамас да поеме контрола над Ивицата Газа. Хамас заяви, че Близкият Изток би бил много по-хубаво място без него.

Дебютът на Шарон на бойното поле между Израел и арабските държави му спечелва репутация на умиротворител на репресиите и противник на това да прави каквото си иска. През Шестдневната война от 1967 г. е генерал, а през 1973 г. участва във войната за Йом Кипур, когато е начело на войските около Суецкия канал.

Наричан "Булдозер", за арабите той е "Касапинът от Бейрут" заради масовите кланета на палестински бежанци в Сабра и Шатила от страна на ливански екстремисти, докато израелската армия е стояла и гледала. Това му коства работата - принуден е да подаде оставка, след като бил подведен под "непряка отговорност" за убийствата. Остава във властта и възстановява репутацията си като министър на инфраструктурата, а по-късно и на външните работи като лидер на партия Ликуд. През ноември 2005 г. напуска Ликуд и създава новата партия Кадима. По този начин на практика преначертава политическия пейзаж в Израел.

Действията му бяха оправдани на изборите през март 2006 г., когато Кадима става първата новосъздадена партия, която печели при първото си участие на избори.

Личният живот на Ариел Шарон е помрачен от трагедии. Първата му съпруга загива при автомобилна катастрофа, а втората жена до него губи битката с рака през 2001 г. Има трима сина, един от които загива докато играел с пушката на баща си.