Декемврийското проучване на Социологическия екип на Института за модерна политика регистрира лека преднина за БСП спрямо бившите управляващи от ГЕРБ. БСП получава подкрепата на 21,2% от общия брой на респондентите, а ГЕРБ 21.0%. Разликата от 0.2% обаче е пренебрежимо малка и на практика потвърждава изравнените позиции на двете политически сили, регистрирани и в предходното ни проучване от м.ноември. Въпреки сътресенията в ГЕРБ, свързани с напускането на депутати от палраментарната група, и натискът, който антиправителствените протести продължават да оказват върху управляващите, данните от това изследване дават основание да потвърдим оценката си, че на този етап не се наблюдават устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ. Те са по-скоро в условията на „позиционна война”, отколкото в политическо настъпление или отстъпление.

Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които понастоящем не са представени в парламента, имат потенциал да преодолеят 4-процентната избирателна бариера, ако изборите се провеждаха към момента на изследването. Това са: а) публично заявеният политически съюз на движението на Николай Бареков „България без цензура” с ВМРО и Земеделския народен съюз; б) Реформаторският блок (ДСБ, СДС, ДБГ и др.).

Движението на Бареков, заедно с ВМРО и Земеделския съюз, получава подкрепата на 5% от общия брой на респондентите. Тествани поотделно, движението на Бареков получава 3,5% (което сочи потенциал и за самостоятелно влизане в парламента), а ВМРО 1,3%.

Реформаторският блок (ДСБ, СДС, ДБГ и др.) регистрира 4,8% от общия брой на респондентите. В предходното изследване двете политически конфигурации - „България без цензура”-ВМРО-ЗНС и Реформаторски блок - бяха с разменени позиции. Хипотезата за известното изоставане на Реформаторския блок, съгласно данните от м. декември е, че влияние върху декларираната подкрепа за Реформаторския блок оказват разцепленията, свързани с напускането на партия „Зелените” (която в настоящото изследване регистрира самостоятелна подкрепа от 0,8%) и партията „Синьо единство”. Друг фактор, който вероятно оказва влияние в тази посока, е трансформирането на Реформаторския блок от гражданска платформа в традиционна партийна коалиция.

ДПС регистрира подкрепа от 4,8% от общия брой на респондентите. Паритет се регистрира между двете националистически партии – „Атака” и НФСБ, които получават подкрепата на по 1,9% от общия брой на респондентите.

От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа (в процент от общия брой на респондентите) за непартийното Движение „Модерна България” – 1.0%, партията на Светльо Витков „Глас народен” – 1.0%, партия „Зелените” – 0,8%.

Електоралната картина, очертана от получените от това изследване данни, потвърждава оценката на Социологическия екип на ИМП, че като цяло наблюдаваме ерозия на партийния модел на прехода и липсата на ясна алтернатива на статуквото на този етап.