Странен феномен се забелязва тия дни в София - уж столицата е полупразна, но хората, които излизат с децата си в слънчевия край на годината, се усмихват в пъти повече, отколкото през останалото време на годината. Не, причината не са подаръците, не са почивните дни, не е дори самия празник, а ведрото, радостно присъствие на нашите деца и внуци.

Пресрещаме многодетно семейство, бащата деликатно излиза от кадъра ни. "Не е лесно в България да гледаш 3 деца, държавата не помага - както можем сами се оправяме. Съпругът ми работи - аз ги гледам", сподели пред БГНЕС Кристина, младата майка, която е с 3 висши образования и една докторантура в сферата на икономиката, журналистиката, в момента учи и уеб дизайн. В момента обаче си гледа децата в къщи, а когато поотраснат разчита да приложи знанията си на добро работно място. Засега оставаме в България, защото си обичаме страната и сме решили докато можем да изкараме тук, признава тя. Кристина познава многодетни майки, даже и с 4 деца и пожела чрез нас на политиците да поощряват раждаемостта. Тя поясни, че повечето нейни приятелки имат по едно дете, но не защото не искат да имат повече, а защото не могат да си го позволят. Държавата може да ги поощри не само финансово, по-скоро трябва да има облекчения за младите семейства, да увеличи и срока на майчинството, препоръча Кристина, чиято усмивка не слезе от лицето й през целия ни разговор.

В рамките на 10 минути на площад "Славейков" срещнахме и две семейства с близнаци. Първата двойка близнаци бяха на разходка с лелята и бабата. "Цяла гвардия сме, за да ги отгледаме, постоянно с редуване", споделиха те. Какво да се направи за младите семейства ли? Да има работа за тях, категорична е лелята на близнаците. Могат, могат младите да си позволят и две деца, ние специално много си обичаме децата, единственият ни проблем е с жилището - 6 души живеем в един апартамент, тристаен е, но се справяме, смее се бабата, която все още работи и изглежда напълно щастлива. Майката на близнаците казала наскоро: аз съм последният човек, който ще напусне тази държава, спомена усмихната младата баба.

Мислено си пожелахме, срещайки много млади хора с бебета и деца днес, сега да дойдат всички тези напористи западни журналисти, които ни виждат мрачни и нещастни и така ни описват в репортажите си. Да дойдат в коледно-новогодишните празници и да видят, да се уверят, че нещото, което ни прави силни и радостни са нашите деца. Грижата , за които никога не е девалвирала. Завещаната ни родова ценност, която не сме предали и която винаги ни е давала надежда, дори когато сме губили всичко друго.