27 декември 2003 г., база "Индия", в центъра на Кербала, Ирак. Между 12,45 и 13,00 ч местно време са извършени три координирани нападения от самоубийци с коли бомби. Камион цистерна приближава портала към българската база. Охраната стреля, но камионът продължава. Снайперист уцелва шофьора. Возилото, натъпкано с експлозиви, не спира, преминава през плитък ров и се врязва в базата. Убити са петима български военни, а десетки бойци са ранени. Загиналите са командир на рота капитан Георги Качорин, лейтенант Николай Саръев, сержант Антон Петров, командир на отделение, старши сержант Иван Инджов, редник Свилен Киров - мерач. България е в траур.

За Надежда и Ангел Саръеви от Крумовград Коледата е невъзможна от 10 г. Когато Николай заминава за Ирак, има вече немалък военен опит. Както и приятелка, с която така и не успява да създаде семейство. Днес сила и стимул за живот им дават другите им две момчета - Симеон и Явор. Но един въпрос не им дава мира - кой е виновен за касапницата в Ирак. Като бивш военен бащата на загиналия лейтенант Саръев - Ангел, смята, че политиците и военните не са оценили реалната обстановка в Кербала и не са си давали съвсем ясна сметка за какво е изпратен първият ни контингент.
"Обстановката реално е била много сложна, но били ли са взети всички мерки да се защитят хората", пита мъжът.

Кого укриват? Какви са грешките, има ли персонално виновни, 10 г. минаха и никой не излезе да каже?", не сдържа болката си Надежда Саръева и продължава: "Явно има неща, които не трябва да бъдат казани за базата, за инцидента, за неправилните разпоредби, които са получавани от най-високо място? Не мога по друг начин да си обясня защо документите и след 10 г. не са публични", категорична е почернената жена. Родителите на Ники смятат, че няма да има осъдени. "Моят син с риск за своя живот и на неговите момчета е заповядал да запазят командира Петко Маринов! И те са го направили. Днес Маринов е жив, но Ники го няма", вайка се Саръева - сигурна, че неадекватни решения на командирите са довели до трагичния инцидент в база "Индия". И продължава да пита - защо делото е замразено и най-вероятно приключено по давност срещу неизвестен извършител. Защо не стана ясно досега колко души са разпитани? Какви са пропуските на отговорните лица?

"Трябва да се знае цялата истина, дали става въпрос за трагично стекли се обстоятелства или сериозни грешки от висшето командване", смята Ангел Саръев и си спомня, че последният опит на сина му да се свърже по телефона с тях е около 10 декември. Николай се опитал да говори с баща си, но връзката била лоша.

В гласа му усетил безпокойство, спомня си Ангел. Брат му - отец Боян Саръев, смята, че 10 г. по-късно никой не е разбрал урока, който ни бе даден. "Настояваме за цялата истина и за търсене на отговорност от виновните за трагедията", заявява Кръстителя от Родопите.

Решението да замине Николай взема сам. Смята, че там може да провери наученото. Вярва, че е добре подготвен. Владее три езика - английски, френски и турски. Дипломата му от Военното училище във Велико Търново е отлична. "Беше много целеустремен и сигурен, че ще се върне. Като всеки млад човек имаше мечти, искаше още да учи и беше записал право. Преди да замине, даже си плати следващия семестър. А в раницата, която ни донесоха неговите колеги, намерихме лекции. Явно между нарядите се е готвил за изпити, разказва майка му. "Преди да замине, Ники си дойде в Крумовград за 3 дни, но остана само ден и половина, нещо му се обадиха и тръгна, за да не се върне никога! Най-страшно е за един родител да надживее детето си...", спира Надя, защото сълзите й напират в очите. Утехата й - Симеон и Явор, до днес следват примера на Ники. "Стремят се да бъдат добри специалисти, целеустремени и силни като него", казва майката. Симеон е завършил навигация във ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" във Варна, вече е капитан на кораб. Най-малкият - Явор, поел по същия път и също учил навигация, но в Техническия университет в морския град.

Чешма за Качорин, но без името му

Чешма от мрамор в центъра на разложкото село Горно Драглище ще напомня на поколенията за загиналия в Кербала майор Георги Качорин. Тя ще бъде официално открита навръх 10-годишнината от трагичната му гибел - на 27 декември. Направена е по инициатива на община Разлог, на кметството в селото и най-вече на жителите на селището. Дни след кончината на майор Качорин местната власт бе готова да кръсти на негово име улицата, където е родният му дом. Но и днес тя продължава да се казва "Първа". Бащата на Георги - Христо, недоумява обаче защо никъде не е изписано името на сина му на чешмата. "Уж целта е да се увековечи паметта му, а надписът е различен. Ако е за него, нека се знае. Тези, които не са от нашия край, няма как да разберат, че е в негова памет", казва с болка Христо Качорин. Тази Коледа са сами с жена му Радка. Няма да дойде при тях големият им син със семейството си. "Няма да може, защото е на работа, а и на 27 декември Иван ще бъде в Карлово за откриването на параклис за 10-годишнината от гибелта на момчетата в Кербала", твърди бащата. Бившата жена на Георги - Десислава, живее в Шумен. Хубаво е, че внучката Радослава всяко лято идва за по месец. В нея те виждат като в огледало своя загинал син. "Опитахме се да го разубедим да не ходи в Кербала, но за него да е военен беше призвание, бе отличник и като ученик, и във военното училище. Беше на мисия в Босна, на обучение в САЩ, винаги е бил сред първите, сам избра пътя си на военен", твърдят съпрузите. Георги винаги ги е щадял. Все ги успокоявал. "Преди да стане трагедията, си построихме вила край селото, а той мечтаеше да засади овощна градина. Много обичаше цветята. В Карлово край блока засади петнайсетина липи. Тук пък ни донесе няколко кактуса. Обичаше много и животните. Бе дисциплиниран и уважаваше околните", допълва Христо Качорин.

На близките не се полага пенсия

И тази година семейството на загиналия в Кербала офицерски кандидат Антон Петров връчи стипендия в негова памет. "По празниците нека един млад човек да почувства радост", казва пред "Стандарт" почернената майка Иванка Петрова. Носител стана десетокласникът Георги Грозданов от Професионалната гимназия по речно корабостроене и корабоплаване в Русе. По традиция стипендията се връчва в навечерието на рождения ден на Антон Петров - 14 декември. На 27 декември близки и бойни другари се събират в Русе на гроба на Антон Петров, за да почетат паметта на отишлия си само на 26 г. войник. Тони искал да изживее пълноценен живот, имал силно развито чувство за дълг, спомнят си негови близки. "Патриотизмът е нещо, за което вече не говорим много, а трябва, защото той е много ценно качество", пише в дневника си русенският командос. Съкровени и вълнуващи спомени за него събраха неговата леля Нели Станчева заедно с Татяна Живкова в книгата "Паметта на сърцето". Младият мъж мечтаел, като се върне от Кербала, да създаде семейство и да учи психология.

"Едва ли нещо ново ще се каже, като се извадят архивите", казва майката на Антон. Единствената молба на Иванка Петрова досега е роднините на загиналите в мисии военнослужещи да имат право на пенсия. През годините тя е писала до различни инстанции, но отговорът навсякъде бил, че тези момчета са имали трудов договор. Наследствената пенсия по закон се полага само на наборници, загинали по време на служба. Почерненото семейство все още очаква да получи подкрепа сред законотворците.

Панихида в Карлово

Панихида по повод 10 г. от убийствения атентат в Кербала ще бъде отслужена днес в Карлово. По време на заупокойната молитва в новооткрития параклис "Св. Мина" пред паметта на убитите войници ще се поклонят всички техни колеги от 61-ва Стрямска механизирана бригада, където служеха майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерски кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров.