Най-неблагоприятен родителски стил е този на пренебрегване и незачитане на децата, който формира проблем в цялостното емоционално израстване на децата и в установяването на връзките им с партньори и приятели. Това коментира психологът Маргарита Бакрачева, представяйки изследване на департамента по психология при БАН.

Изследвани са 334 души на възраст между 18 и 45 години, които в ретроспективен план са оценили родителския стил на майка си и на баща си поотделно. Изследването проследява и степента на интимност в психологически смисъл, която са развили анкетираните към майката, бащата, към интимния партньор и най-добрия приятел.

Въпросът за отглеждането на децата не спира да бъде актуален сред българските родители - ценност, която може би е една от малкото запазени у нас, отбеляза психологът. И допълни, че често се дискутира и въпросът кое е правилно и кое не - в подхода ни към децата. Това е провокирало интереса на психолозите в изучаването на връзката между родителския стил и оформения модел на привързаност към близкото обкръжение в зрелостта.

В изследването е поставен въпросът има ли влияние на един от двамата родители или по-скоро е важна семейната атмосфера и стилът на възпитание, обясни Бакрачева. Тя добави, че други въпроси са били свързани с това - има ли разлики между първото и следващите деца, както и по какъв начин се описва привързаността при момичетата и момчетата.

Проучването е показало, че въздействието не е на конкретен родител, а на цялостното чувство за топлина и приемане в семейството. Маргарита Бакрачева отбеляза, че самите родители се променят както в резултат на собственото си развитие, така и в отговор на промените в детето и на социалната среда.

Оказа се, че често родители правят компромис със своите предпочитания и насочват детето си към "актуална" професия, разказа психологът. Бакрачева посочи и друг интересен момент, очертан в изследването - че въпреки всички промени и толерантност, все още има различен подход в отглеждането на момичетата и момчетата, като контролът на родителите е по-силен в първия случай. Това е факт, който е леко озадачаващ на фона натова, с което се сблъскваме ежедневно по улиците, констатира психологът.

Позицията, която проследихме в изследването е, че по-скоро можем да говорим за "смесен" родителски стил, а не за това, че родителят се придържа строго към определена рамка, обясни Бакрачева. По думите й, нещо повече - това не означава непоследователност, а по-скоро гъвкавост и адаптивност, характерни за зрелите хора.

Интересен е фактът, че една трета от анкетираните не могат категорично да определят стила на родителите си, което психолозите са нарекли "недиференциран стил". В световен план малко са семействата, в които партньорите са единодушни и преобладават разлики в подхода на двамата родители към детето, коментира психологът.

Според Бакрачева изследването е установило, че анкетираните, които нямат деца, възприемат родителите си като по-авторитетни и разрешаващи, а тези, които имат - като по-авторитарни. От разстоянието на времето обаче хората оценяват родителите си и поведението им като позитивни, а водещо е усещането им за получена топлина и подкрепа. Контролът, грешките и пререканията с времето остават на заден план, казва психологът.