Мотоциклетист едва не загина, след като моторът му бе улучен със стъклена бутилка на магистралата. Това за малко не промени фатално живота ми, споделя съпругата му Любомира Каменова в рубриката „Моята новина“ на Нова телевизия. „Шофьор на ТИР хвърлил стъклена бутилка по време на движение. За щастие той улучва слюдата на мотора“, добавя Любомира.
За да не преразказва историята, тя цитира съпруга си, който описва случилото се в един специализиран форум. „Запалих мотора и тръгнах. В началото на седмицата монтирах по-висока туристическа слюда и това бе чудесен повод да я тествам. Щом стъпих на магистралата, залепих на 120км/ч и си кретам в дясната лента, кефейки се на завета който пази слюдата. Пътуването бе спокойно. Малко преди отбивката за Шумен, застигнах бавно движещ се ТИР в дясната лента. От далече подадох ляв мигач, преустроих се в лявата лента и започнах изпреварване. ТИР-ът беше дълъг и аз ускорих, за да го изпреваря по-бързо и да се прибера безопасно пред него, та да си кретам със 120. В мига, в който се изравнявам със задните гуми на ремаркето, от прозореца на тира се подаде ръка и хвърли нещо, приличащо на бутилка. Всичко стана толкова бързо, че не можах да реагирам“, споделя мотоциклетистът.

„Хвърленият предмет се натресе в слюдата, чу се силен трясък и някакви парчета обсипаха каската и гърдите ми. Слюдата също се строши. Това стана толкова неочаквано, трясъкът беше толкова силен и тези парченца в лицето ми бяха много гадно преживяване, макар и на спуснат визьор. Стреснах се много силно, и се наведох инстинктивно на ляво, моторът се затресе и тръгнах към лявата мантинела, после към ТИР-а, поднесе пак към мантинелата и накрая го овладях. Добре, че не пипнах спирачките. Спрях в аварийната лента и не можах да си кажа името от стреса. Изобщо не ми хрумна да му запомня номера, или да го гоня. Прекръстих се и благодарих на Бога, че съм жив, че визьорът ми беше затворен и че бях сложил високата слюда, която ме спаси“, добавя мъжът, който оцелява като по чудо на магистралата.

„Ако бях с ниската слюда, ударът щеше да е директно в лицето ми. Ако бях с отворен визьор, парчетиите щяха да се забият в очите ми. Първата ми мисъл след всичко бе за сина ми и съпругата ми. Поседях така 15-тина минути и щом пулсът ми спадна, потеглих бавно и внимателно към пресконференцията. Не знам как да коментирам тази ситуация. Не знам нарочно ли ме замериха или просто си изхвърлиха боклука през прозореца в бързата лента. Сега ме е яд, че не го подгоних, ако не да го спра, то поне да му запиша номера, но толкова се уплаших, че сърцето ми сякаш спря. Трясъкът беше адски силен, братлета и тези парчета, които ме очукаха отвсякъде.... Това на никой не го пожелавам“, пише във форума мотоциклетистът.

„Шофьорът на ТИР-а е някъде там - по пътищата, по магистралите. Не му пречи нито възпитание, нито образование, ни човечност и разсъдък да изхвърля тежки и чупливи предмети от движещо се с висока скорост МПС. Предвид липсата на гореописаните фактори, този ''човек'' може с лекота да прегази някого и да продължи пътя си без угризения на съвестта, без да му трепне поне палецът на левия крак. Меко казано е да спомена, че съм потресена. Ужасена съм“, споделя Любомира Каменова.