Да се открие откъде е тръгнала ебола – това е трудната задача, която си е поставил екип от конгоански лекари изследователи, натоварени да документират възможно най-вярно епидемията, обхванала Демократична република Конго.

Целта на екипа, който кръстосва с вседеходни машини непроходимите пътища в отдалечен район в северозападната част на страната, където болестта е останала ограничена от появата й в края на юли, е да разбере как действа и се развива ебола, за да бъде водена ефикасна борба с нея.

Епидемията, обхванала района Локолиа в провинция Екватор в сърцето на тропическата гора, на около 800 км североизточно от Киншаса, е седмата в ДР Конго от откриването на вируса у човек през 1976.

Така че Конго добре познава болестта в сравнение с други страни, но тя далеч не е разкрила всичките си тайни.

Епидемията, която официално е взела 49 жертви в ДР Конго и като че ли отслабва, е различна от тази в Западна Африка, където уби 4500 души от началото на годината.

Досега се смяташе, че е установен пътя до първоизточника, т.е. първия човек, заразен с вируса: Соланж, бременната съпруга на пастор, починала след като сготвила животно, донесено от съпруга й от лов.

Днес следователите са почти сигурни,че не е тя. Тя е първият човек, дал положителна проба за болестта в лаборатория, но не и първият починал, обяснил пред АФП д-р Беноа Кебела, епидемиолог в когоанското министерство на здравеопазването.

В Иканамонго, на петнадесетина километра югозападно от Локолиа, трима лекари слизат от колата. В това забутано село, където няма нищо друго освен няколко къщи с покриви от клони, десетина души се трупат около новопристигналите. Те обаче остават на разстояние, за да избегнат контакт, който би могъл да доведе до зараза.

Съпругът на Соланж Дуду Бобуа разказва, че жена му имала контакт с две други жени със симптоми на ебола, една от които починала преди нея, а другата след два дни.

Жителят на Иканамонго Жан-Пол Илоко казва, че преди епидемията да атакува селото всички прасета умрели, както и някои други домашни животни.

Други свидетелски показания, събрани в района, потвърждават настъпването на епидемия от свинска чума преди тази от ебола. Когато свинете умираха, ние ги ядяхме, без да знаем, че това не е добре, казва Илоко.

Световна организация за животинско здраве с централа в Париж уверява, че ветеринарите, изпратени в Африка, внимателно наблюдават домашните и стопанските животни, но че за момента ролята на свинята в епидемията ебола остава неустановена. Има подозрения, но никой още не е доказал предаване на вируса от свиня на човек, потвърждава д-р Кебела.

От предпазливост властите обаче са забранили консумацията както на диви, така и на домашни животни. Храним се само с листа от маниока – това е всичко – оплаква се местен жител.

Д-р Кебела, който неотдавна е оказвал помощ в Гвинея, вече е работил върху няколко епидемии от ебола в Конго. Според него това е третия случай, когато се констатира масов мор на свине преди епидемия от ебола при човека в ДР Конго. Прецеденти е имало през 2007 и 2012.

Вече е установено, че прасетата, умрели през 2012, наистина са били носители на вируса ебола.

Сега екипът от изследователи планира да изучи околната среда.

Направихме го по време на епидемията през 2012, обяснява д-р Кебела, имайки предвид взетите проби от почвата от местата, където са подготвяли за погребение починалите.

Можахме да открием началото на вируса и това ни помогна да потвърдим дори някои случаи, които не бяхме установили, добавя той.

Изследването продължава.