Йозо Павкович, роден преди 85 години в Хърватия, има невероятна биография. Пред вестник „Слободна Далмация“ той разказа как преди повече от 25 години е неутрализирал четирима похитители на самолет.

„Това беше през 1988 г. Пътувах със самолет от Лос Анджелис за Австралия. Пътниците бяха спокойни, аз бях задрямал. Изведнъж някой започна да вика на английски всички да останем по местата си, никой да не мърда и че това е отвличане на самолета. Гледам, близо до мен стои човек с бомба в лявата ръка и пистолет в дясната. После виждам още един в същата поза до стюардесата. Малко след това питам мога ли да отида до тоалетната. Огледа ме и ме пусна вътре.

Тогава измислих какво да правя. Свалих си тениската изпод ризата, вързах я на главата си, за да изглеждам като арабин. Винаги носех у себе си смъртоносна химикалка, която ми беше останала от Виетнам, където воювах през 62-ра и 63-та година. Такива имахме подофицерите и офицерите. Аз имах чин сержант. Ако виетнамците те пленят, най-добре да се убодеш с тази химикалка и за секунди си мъртъв. Да не те измъчват.

Пистолет на главата

Излизам аз от тоалетната и тръгвам към похитителя. Вдигнах ръце, за да види, че не държа оръжие, и му казвам на арабски: Аз съм твой брат. Тогава го убодох по врата. Той се вцепени, но докато падаше, пистолетът му гръмна. Уцели един англичанин. Тогава убих и другия, до стюардесата. Тя каза, че в самолета има още двама. Единият в първа класа, а другият – в пилотската кабина.

Първо залових онзи в първата класа и го вързах. Тогава наредих на стюардесата да тръгне към кабината с поднос. Когато тя влезе, похитителят видя, че това е стюардесата и обърна поглед. Аз иззад нея опрях пистолета до главата му и той се предаде.

Това е накратко как разказах играта на похитителите. След това кацнахме в Кувейт. Там ме посрещнаха много хора, носеха ме из летището. Задържаха ме там пет дни, празнуваха и ме черпеха като шейх“.

Това разказа Йозо Павкович, който за кратко се е върнал от Австралия, където живее, в родната си Хърватия.

Неспокойният му и авантюристичен дух отвежда младия Йозо по белия свят. Като резервист от Югославската народна армия през 1958 г. отива в Египет като част от мироопазващите сили. Там научава арабски. След това отива в Чуждестранния легион, където научава френски. После учи немски като собственик на ресторант в Германия.

През 1962 г. отива във Виетнам като част от американските сили. „Дъщерята на сестра ми се омъжи за един американец, който беше военен аташе в американското посолство в Белград. Той ми уреди американски паспорт и през 1962 г. отидох във Виетнам. След няколко месеца ме раниха, но останах там и получих чин сержант. Напуснах армията през 1966 г., върнах се в Германия, а през 1968 г. заминах за Австралия“, разказва за живота си Йозо